Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (93)

3

Кварталът Ръждива вода бе все така безжизнен, както винаги, когато се измъкнаха от тунела и се покатериха на брега на канала откъм западната страна на Дупката на ехото. Шествието на Барсави си бе отишло. Тримата Джентълмени копелета се снишиха и огледаха забуленото в облаци небе за признаци на пикиращ сокол, но нищо подобно не се мярна пред погледа им.

— Да вървим към Саждите — предложи Локи. — Покрай Просешката могила. Можем да откраднем лодка и да се промъкнем към къщи през водостока. — На изхода на водосточната тръба от южната страна на Квартала на Храмовете, точно под Дома на Переландро, в покриващата я отвън решетка имаше скрит приплъзващ се механизъм. Джентълмените копелета можеха тайно да влизат и излизат през нея, когато си поискат.

— Идеята е добра — рече Джийн. — Нещо ме притеснява да обикалям по улиците и мостовете.

Запромъкваха се на юг, благодарни на стелещите се топли мъгли, които се кълбяха около тях. Джийн беше извадил брадвите и въртеше глава, нащрек като котка, вървяща по люлеещ се простор. Преведе ги през един мост (Локи непрекъснато се препъваше и изоставаше) и после ги поведе надолу по югоизточния бряг на Тишината. Черната, неосветена грамада на Просяшката могила се извисяваше в мъглата вляво от тях и мократа воня на просешките гробове изпълваше въздуха.

— Нито един страж — прошепна Локи. — Нито едно момче или момиче от Хълма на сенките. Няма жива душа. Дори и за този квартал това е странно, да му се не види.

— То нещо тази вечер било ли е както трябва? — Джийн зададе възможно най-бързото темпо. Не след дълго прекосиха друг мост на юг и навлязоха в Саждите. Локи се мъчеше да не изостава, притиснал с ръце изтерзаните си корем и ребра. Дървеницата пазеше тила и непрекъснато се оглеждаше през рамо.

По североизточния край на Саждите имаше поредица от порутени докове, хлътнали стълбища и рушащи се каменни кейове. Всички по-големи и по-хубави лодки и баржи бяха заключени с вериги, но няколко малки лодчици се клатушкаха тук-там, привързани само с въжета. В град, пълен с такива лодчици, никой крадец, който е с всичкия си, няма да си направи труда да открадне такава — в повечето случаи.

Те се натовариха на първата, която се случи да има и весло. Локи се строполи на кърмата, а Дървеницата хвана греблото. Джийн отвърза въжето.

— Благодаря ти, Дървеница. — Мъжагата се намести с мъка на мокрото дъно на дървената лодчица — беше твърде тесничка за тримата. — След малко ще те сменя.

— Какво, няма да ме поднасяш на тема моралното ми укрепване?!

— Моралното ти укрепване приключи. — Джийн се загледа в небето, докато доковете се отдалечаваха, а Дървеницата ги караше към средата на канала. — Сега ти предстои да понаучиш нещичко за войната.