Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (38)

4

Счупената кула е забележителност на Камор и се извисява на деветдесет стъпки към небето в най-далечния край на Примката, долния пренаселен квартал, в който моряци от сто пристанища обикалят всяка вечер от кръчма, та на бирария, та на комарджийска бърлога и обратно. Те биват пресявани от сито от кръчмари, курви, крадци, комарджии, измамници и други мошеници на дребно, докато джобовете им се изпразнят толкова, колкото са натежали главите им, а после ги стоварват на кораба да си изстрадат новите махмурлуци и болести. Те идат като прилив и си отиват като отлив, и не оставят след себе си друга следа, освен купища медни и сребърни монети (и понякога кръв).

Въпреки че на човешките изкуства не е по силите задачата да счупят елдергласа, Счупената кула била открита в сегашното й състояние още когато човеците се заселили в Камор, промъквайки се сред руините на по-древна от тях цивилизация. Грамадни пукнатини загрозяват чуждото стъкло и камък по горните й етажи. Те са прикрити донякъде с дърво, камък и други човешки материали. Стабилността на конструкцията не може да бъде поставяна под съмнение, но поправките никак не са красиви, а стаите под наем на горните шест етажа са сред най-малко желаните в града, тъй като са достъпни само ако се изкачваш етаж след етаж по тесните външни вити стълби — нестабилно дървено скеле, което при силен вятър така се клати, че чак ти призлява. Повечето им обитатели са млади главорези от различни банди, за които налудничавите им домове са нещо като странни почетни знаци.

„Последна грешка“ се помещава в приземния етаж на широката основа на Счупената кула и след падането на Измамната светлина в нея рядко има под стотина посетители, по което си идете време. Локи се беше вкопчил здраво в задната част на полупелерината на Отец Окови, докато възрастният мъж си проправяше път с лакти през тълпата, струпана на вратата. Въздухът, който лъхаше от вътрешността на кръчмата, бе напоен с миризми, които Локи добре познаваше — на сто вида пиене и дъха на мъжете и жените, които го пият; на пот — и застояла, и прясна, на пикня и повръщано, на ароматизатори за дрехи от сухи плодове с подправки и на мокра вълна, острото ухапване на джинджифила и зловонната мъгла на тютюна.

— Можем ли да се доверим на това момче, че ще уварди козела? — надвика Локи шумотевицата.

— Разбира се, разбира се. — Окови поздрави с някакъв сложен жест с ръце група мъже, които водеха ръчна борба в основното помещение на кръчмата. Онези, които не участваха в суровите битки, се усмихнаха и му махнаха. — Първо, това му е работата. Второ, платих му добре. Трето, само луд ще поиска да открадне Укротен пръч!

„Последна грешка“ беше нещо като паметник на провала на човешката сръчност в критични моменти — стените й бяха окичени със стъписващо разнообразие от сувенири и всеки от тях разказваше нагледно история, завършваща с присъдата: „Не го биваше много-много“. Над бара висяха пълен набор доспехи с квадратна дупка от арбалет от лявата страна на гърдите, получена заради кавга. По стените бяха окачени счупени мечове и разцепени шлемове, а също и парчета от весла, мачти, корабни греди и платна. Кръчмата особено се гордееше с това, че в нея пазеха по нещичко от всеки кораб, потънал около Камор през последните седемдесет години.

И сред тази неразбория Отец Окови мъкнеше Локи Ламора като стапел, влачен от огромен галеон. Откъм южната стена на кръчмата имаше издигната ниша, скрита отчасти от завеси. Пред нея стояха мирно мъже и жени; напрегнатите им погледи непрекъснато обхождаха тълпите, а дланите им никога не бяха далеч от оръжията, носени открито на показ — кинжали, къси копия, месингови и дървени палки, къси мечове, брадви и дори арбалети — от елегантни градски оръжия до грамади, способни да убият кон, които изглеждаха така (за облещените очи на Локи), все едно можеха да пробият дупки в камъка.

Един от телохранителите спря Отец Окови и двамата си размениха шепнешком няколко думи. Изпратиха друг страж в закритата със завеси ниша, докато първият предпазливо оглеждаше жреца. След малко вторият страж излезе и кимна — и така Локи бе въведен за първи път в присъствието на Венкарло Барсави, Капа на Камор, който седеше на най-обикновен стол до най-обикновена маса. Неколцина лакеи стояха зад гърба му, достатъчно близо, че да откликнат на повикване, но и достатъчно далече, че да не чуват тихи разговори.

Барсави беше едър мъж, плещест като Окови, но очевидно малко по-млад. Напомадената му черна коса беше зализана силно назад, а брадата му се спускаше надолу като три плетени върви, падащи една върху друга, прилежно подредени. Тези плитки се тръскаха, когато Барсави врътнеше кръглата си глава, и изглеждаха толкова дебели, че ако удариш с тях по гола кожа, щяха да я ожулят.

Барсави беше облечен със сако, жилетка, бричове и ботуши от някаква странна черна кожа, която изглеждаше необикновено дебела и твърда дори и за несвикналите очи на Локи. След малко момчето се досети, че трябва да е акулова кожа. Странно накриво зашитите копчета по жилетката и маншетите му и тези, които придържаха на място няколкото му червени шала… Това бяха човешки зъби.

В скута на Барсави, втренчило неподвижен поглед в Локи, седеше момиче горе-долу на неговите години с къса чорлава тъмна коса и сърцевидно личице. Тя също беше облечена в странни дрехи — роклята й беше от бяла бродирана коприна и бе достойна за дъщерята на всеки благородник, но ботушките, които се подаваха под нея, бяха от черна кожа и обковани с желязо, с остри стоманени шпори на петите и на пръстите.

— Значи това е момчето — рече Барсави с плътен, малко носов глас с приятен намек за верарски акцент. — Сръчното момченце, което така смути нашия скъп Създател на крадци.

— Самото то, Ваша светлост, а понастоящем щастливо смущава мен и другите ми повереници. — Окови бръкна зад гърба си и избута Локи напред. — Позволете да ви представя Локи Ламора, преди от Хълма на сенките, а сега — послушник на Переландро.

— Или поне на някой бог, а? — Барсави се изкиска и протегна напред дървената кутийка, която стоеше на масата до лакътя му. — Винаги е приятно да те види човек, когато зрението ти по чудо се възвърне, Окови. Хайде, запали си. От джеремитски черен корен са, изключително фини, свити тази седмица.

— Не мога да ти откажа, Вен. — Окови прие увития в червена хартия стегнат сноп тютюневи листа. Двамата мъже се наведоха над една мъждукаща лампада, за да запалят (едновременно с това Окови пусна на масата кесийка с монети), а момичето като че най-после взе някакво решение за Локи.

— Той е много грозно момченце, татко. Прилича на скелет.

При първите няколко дръпвания Капа Барсави се закашля и ъгълчетата на устата му се извиха нагоре.

— А ти си едно изключително неделикатно момиченце, миличка! — Капа дръпна отново от тютюна и издиша струя прозрачен дим. Мирисът му беше приятен и мек, с едва забележима нотка на горена ванилия. — Простете дъщеря ми Назка. Безпомощен съм пред нейните прищевки и тя е придобила маниерите на пиратска принцеса. Особено сега, когато всички ни е страх да припарим до смъртоносните й нови ботуши.

— Никога не ходя невъоръжена — каза момиченцето и ритна няколко пъти с пети, за да подчертае думите си.

— А клетият Локи несъмнено никак не е грозен, мила моя — такъв е, защото отявлено носи печата на Хълма на сенките. Един месец под грижите на Окови, и ще стане закръглен и силен като гюле за катапулта!

— Хммм. — Момиченцето продължи да се взира в него, после изведнъж погледна баща си, който разсеяно си играеше с една от плитките на своята брада. — Ще го направиш ли свой пезон, татко?

— Да, сладурчето ми, тъкмо това бяхме намислили с Окови.

— Хммм. Тогава искам още една ракия, докато извършвате церемонията.

Очите на Капа Барсави се присвиха. Бръчки, задълбочени от обичайната му подозрителност, се врязаха около суровия му сив поглед.

— Вече си изпи двете ракии за вечерта, мила. Майка ти ще ме убие, ако ти позволя да изпиеш и трета. Помоли някой от стражите да ти донесе бира.

— Но аз предпочитам…

— Какво предпочиташ ти, малка тиранке, няма нищо общо с онова, което ти казвам. До края на вечерта можеш да пиеш бира или въздух — изборът си е изцяло твой.

— Хммм. Тогава ще пия бира. — Барсави посегна да я свали на пода, но тя скочи от скута му точно преди ръцете му с дебели пръсти, целите в мазоли, да я докоснат. Токчетата й затракаха по твърдия под на нишата — трак-трак-трак, и тя притича до избрания от нея лакей, за да му даде поръчката си.

— И ако още някой от моите хора бъде изритан в пищяла, миличка, цял месец ще носиш тръстикови сандали, обещавам ти! — провикна се Барсави подире й, после отново дръпна от тютюна и се обърна към Локи и Окови. — Същинско буренце с огнено масло! Миналата седмица отказа изобщо да спи, ако не й дадем да си сложи гаротата под възглавниците. „Като телохранителите на татко“ — рече. Според мен братята й още не осъзнават, че следващият Капа Барсави може да носи летни рокли и бонета.

— Разбирам защо вероятно си се забавлявал с историите на Създателя на крадци за нашето момче — рече Окови и стисна раменете на Локи.

— Разбира се. Откакто децата ми израснаха над коленете ми, вече много трудно се шокирам. Но ти не си дошъл тук да си говорим за тях — ти си ми довел този малък мъж, за да положи последната си клетва на пезон. Комай си подранил с няколко години. Ела тук, Локи.

Капа Барсави протегна дясната си ръка, повдигна леко брадичката на Локи и го погледна в очите.

— На колко години си, Локи Ламора? На шест? На седем? И вече си отговорен за нарушение на Мира, изгорен хан и шест или седем смърти. — Капа се ухили. — Имам убийци, пет пъти по-стари от теб, но де да бяха дръзки като теб! Окови обясни ли ти как стоят нещата в моя град и с моите закони?

Локи кимна.

— Знаеш, че след като положиш тази клетва, повече не мога да ти прощавам лесно, никога. Имал си време да се налудуваш. Ако Окови иска да те премахне, ще те премахне. Ако аз поискам той да те премахне, той ще те премахне.

Локи отново кимна. Назка се върна при баща си — пиеше от халба от промазана кожа, вперила очи в Локи над ръба й, и я стискаше с две ръце.

Капа Барсави щракна с пръсти. Един от блюдолизците отзад изчезна зад завесата.

— Тогава няма да те отегчавам с повече заплахи, Локи. Тази нощ ти си мъж. Ще изпълниш мъжка задача и ще понесеш мъжка съдба, ако зачеркнеш своите братя и сестри. Ще станеш един от нас, от Точните хора. Ще получиш думите и знаците и ще ги използваш дискретно. Както Окови, твоят гариста, ми се е заклел, така и ти си ми се заклел чрез него. Аз съм твой гариста над всички гаристи. Аз съм единственият Херцог на Камор, когото някога ще признаваш. Коленичи.

Локи коленичи пред Барсави. Капа протегна лявата си ръка с дланта надолу. Носеше разкошен пръстен с черна перла в обков от бяло желязо. Вътре в перлата чрез някакъв тайнствен процес бе вкарано червено петънце, което явно бе кръв.

— Целуни пръстена на Капа на Камор.

Локи го послуша. Перлата бе хладна под сухите му устни.

— Кажи името на мъжа, на когото си дал клетва.

— Капа Барсави — прошепна Локи. В този миг подчиненият на Капа се върна в нишата и подаде на господаря си малка кристална чаша, пълна с тъмнокафява течност.

— А сега — продължи Барсави, — както всеки мой пезон, ще изпиеш моята наздравица. — От един от джобовете на жилетката си Капа извади зъб от акула, малко по-голям от смъртния знак, който Локи носеше на шията си. Той пусна зъба в чашата и я разклати няколко пъти. После я подаде на Локи. — Това е ром от черна захар от Месингово море. Изпий всичко, заедно със зъба. Но не гълтай зъба, каквото и да правиш. Дръж го в устата си. Извади го, когато преглътнеш всичката течност. И внимавай да не се порежеш.

Носът на Локи се набърчи от острия мирис на силната напитка, който лъхаше от чашата. Стомахът му се сви, но той стисна зъби и се загледа в леко изкривените очертания на плуващия в рома зъб. Като се молеше безмълвно на новия си Благодетел да го спаси от излагане, той изля в устата си съдържанието на чашата заедно със зъба.

Преглъщането не беше толкова лесно, колкото се надяваше — той притискаше зъба в небцето си предпазливо и усещаше как острите му върхове дращят по предните му горни зъби. Течността го изгаряше. Започна да преглъща на малки глътки, които скоро се превърнаха в хрипкава кашлица. След няколко безкрайни секунди той потръпна, преглътна и последния ром и си отдъхна, че е задържал зъба внимателно на място…

Зъбът се завъртя в устата му. Завъртя се като подхванат от невидима ръка и нанесе изгарящ разрез върху вътрешната страна на лявата му буза. Локи извика, закашля се и изплю зъба — той падна в разтворената му длан, опръскан със слюнка и кръв.

— Ех… — Капа Барсави взе зъба и отново го пъхна в жилетката си, както си беше с кръвта. — Виждаш, сега си обвързан с кървава клетва да ми служиш. Моят зъб вкуси от живота ти и твоят живот сега е мой. Затова нека не бъдем непознати, Локи Ламора. Нека бъдем Капа и пезон, както е отредил Уродливия страж.

Барсави подкани Локи с жест и той се изправи на крака, като вътрешно псуваше вече познатото му усещане от алкохола, когато бързо те удари в главата. Днешният махмурлук беше изпразнил стомаха му; стаята вече се клатушкаше край него. Когато отново погледна Назка, той забеляза, че тя му се усмихва над халбата си с ласкателната търпимост, с каквато по-големите деца от Хълма на сенките някога се отнасяха към него и другарите му от Улиците.

И преди да се усети, коленичи и пред нея.

— Ако ти си следващият Капа Барсави — изрече той бързо, — то трябва да се закълна да служа и на теб. Заклевам се. Мадам. Мадам Назка. Искам да кажа Мадам Барсави.

Момичето отстъпи назад.

— Вече си имам слуги, момче. Имам убийци. Баща ми има сто банди и две хиляди ножа!

— Назка Белона Дженавес Анджелиза де Барсави! — избоботи баща й. — Ти като че оценяваш стойността единствено на яките мъже като слуги! С времето ще проумееш и стойността на преданите. Посрамваш ме!

Смутено, момичето гледаше ту Локи, ту баща си. Бузите й бавно се зачервиха. Тя се поцупи и поразмишлява още малко, а после сковано подаде халбата си на Локи.

— Пийни си от мойта бира.

Локи откликна така, все едно това бе най-високата чест, с която някога го бяха удостоявали, като междувременно осъзнаваше (макар далеч не с толкова много думи), че алкохолът си прокарва някакви собствени решения в ума му, които отхвърляха обичайната му предпазливост в общуването, особено с момичета. Бирата й беше тъмнокафява и горчива, леко подсолена. Тя смучеше като верарец. Локи пийна две глътки от учтивост и й върна халбата, като при това се поклони непохватно. Тя беше твърде сконфузена, за да каже нещо в отговор, и затова просто кимна.

— Ха! Отлично! — Капа Барсави дръпна развеселено от изящната си пура. — Твоят първи пезон. Разбира се, и двамата ти братя, щом разберат за това, веднага ще поискат и те!