Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (77)

5

Скелето се издигаше чак до върха на Счупената кула от западната страна на постройката над тясната уличка. Дървените пръти бяха оплетени с жилави стари лози и ограждаха прозорците на всеки етаж. Беше си гадничко за катерене, но пък бе идеалният начин да избегнеш няколкото дузини познати физиономии, които неизменно висяха в „Последна грешка“ вечер след вечер. Джентълмените копелета най-редовно се възползваха от Лозовия път.

Кепенците откъм уличката на последния етаж на Счупената кула се отвориха с трясък. Всички светлини в стаите на Локи и Джийн бяха угасени. Едър тъмен силует се приплъзна сред гъсто оплетените лози, а веднага след него и друг, по-дребен. Решително вкопчен, с побелели стави, Локи полекичка пусна кепенците да се затворят и заповяда на разбунтувания си стомах да спре да мрънка, докато слизат. Вятърът на палача, който идеше от соления мрак на Желязното море, подхвана наметалото и шапката му с невидими пръсти, миришещи на мочурища и ниви.

Джийн се крепеше две-три стъпки по-надолу от Локи; двамата се спускаха плавно, стъпка по стъпка. Прозорците на шестия етаж бяха тъмни и със затворени кепенци.

Тънки жички от кехлибарена светлина обрамчваха кепенците на петия етаж. И двамата забавиха движение, без да има нужда от думи, като внимаваха да не вдигат шум — да се превърнат в сиви невидими петна на фона на по-тъмния мрак и нищо повече. Продължиха да се спускат.

Точно когато Джийн беше увиснал на равнището на прозореца отляво, кепенците се отвориха с трясък.

Единият капак го тресна по гърба и едва не го събори от решетката. Той сви здраво пръсти около прътите и лозите и погледна вдясно. Локи стъпи изненадано върху главата му, но бързо отдръпна крак.

— Знам, че няма друг изход, нещастна кучко! — изсъска мъжки глас.

Последва силен трясък и после скелето се разтърси. Някой бе излязъл през прозореца и дращеше в лозите току до и точно под тях. Чернокоса жена подаде глава през прозореца с намерението да кресне в отговор, но щом забеляза Джийн през цепките на люлеещия се капак, се сепна. Това на свой ред привлече вниманието на мъжа, увиснал точно под нея и по-едър дори от Джийн.

— Ама какво е това, по дяволите! — крясна той. — Какво правиш до този прозорец?

— Забавлявам боговете, гъз такъв! — Джийн се засили с крак и се опита да избута новодошлия по-надолу по скелето, ала напусто. — Ако обичаш, смъквай се надолу!

— Ти какво правиш на тоя прозорец, а?! Обичаш да надничаш, а? Надникни и виж юмрука ми, педераст!

Като пухтеше от усилие, той се закатери обратно нагоре и сграбчи Джийн за краката. Джийн се изтръгна и когато успя да възстанови равновесие, светът се въртеше около него. Черна стена, черно небе, мокър черен калдъръм петдесет стъпки по-надолу. Да паднеш оттук беше лошо — хората се пукаха като яйчени черупки.

— Ей, всички вие, разкарайте се ВЕДНАГА от проклетия ми прозорец! Ференц, в името на Морганте, остави ги и слизай! — кресна жената.

— Мамка му! — измърмори Локи няколко стъпки по-нагоре отляво. От страх красноречието му временно се бе покрило. — Мадам, вие усложнявате нашата вечер, затова, преди ние да влезем и да усложним вашата, най-любезно си затворете плювалника, а също и проклетия прозорец!

Тя го погледна отвратено.

— Двама ли сте? Всички долу, долу, ДОЛУ!

— Затвори прозореца, затвори прозореца, затвори шибания ПРОЗОРЕЦ!

— Ще ви убия и двамата, лайнари с лайнари! — изпухтя Ференц. — Ще ви съборя и двамата от това шибано…

Разнесе се шумен, смразяващ костите трясък и скелето се разтресе в ръцете на увисналите върху нея трима мъже.

— А — възкликна Локи. — Тъкмо на място. Сърдечно благодаря, Ференц.

После от четири усти се заизлива буен поток от многосрични богохулства — така и никой не можеше да си спомни ясно кой какво е казал. Двама предпазливи мъже очевидно бяха лимитът на скелето. Под тежестта на трима нехаещи и бъхтещи се типове то започна да се откъртва от каменния зид със скърцане и пращене.

Ференц се предаде пред силата на тежестта и пред здравия разум и започна да се плъзга надолу със знаменита скорост — ожули си ръцете и едва не откърти скелето от стената. Когато се спусна на около двайсет стъпки над земята, то най-сетне поддаде, катурна се и го стовари в тъмната уличка, където той веднага бе засипан от лози и пръти. Спускането му откърти парче от скелето, дълго поне трийсет стъпки, току под висящите крака на Джийн.

Без да губи време, Локи му се прокрадна отдясно, стъпи на тънкия перваз и срита пищящата жена навътре с ботуш. Джийн се изкатери нагоре, защото капакът продължаваше да прегражда прекия му достъп до прозореца, и когато решетката в ръцете му започна да се отлепя от стената, се метна тромаво върху капака и хлътна вътре през прозореца, като повлече и Локи подире си.

Тупнаха един връз друг върху дървения под, увити в наметалата си.

— Веднага излизайте обратно през шибания прозорец! — кресна жената, като подчертаваше всяка дума с бързи ритници в тила и ребрата на Джийн. За щастие не беше обута.

— Тъпо ще е — обади се Локи нейде изпод по-едричкия си приятел.

— Хей! — извика Джийн. — Хей, хей! — Той улови крака на жената и я запокити назад. Тя тупна върху леглото — на тези легла обикновено им казваха „висилки“: хамак за двама от яка, но лека полукоприна, окачен с четири въжета на тавана. Тя се пльосна отгоре му и тогава и Локи, и Джийн забелязаха, че по нея нямаше нищо друго, освен долни дрехи. А през лятото долните дрехи на каморките са съвсем оскъдни.

— Вън, копелета долни! Вън, ВЪН! Ще…

Щом Локи и Джийн се изправиха, олюлявайки се, вратата срещу прозореца се отвори с гръм и трясък и влезе широкоплещест мъж с жилавите мускули на докер или ковач. В очите му искреше отмъстително доволство, от него лъхаше миризма на силна ракия — кисела и остра, тя се усещаше на цели десет крачки.

Локи половин секунда си блъска главата как Ференц е изкачил толкова бързо стълбите и му потрябва още половин секунда, докато осъзнае, че мъжът на вратата не е Ференц.

Той се изкиска неволно.

Нощният вятър захлопна кепенците зад гърба му.

Жената издаде дълбок гърлен звук, като котка, падаща надолу в дълбок тъмен кладенец.

— Ти, мръсна кучко! — Мъжът говореше гъгниво и провлечено. — Мръсна кучка с кучка! Знаех си аз! Знаех си, че не си сама. — Той се изплю и тръсна глава към Локи и Джийн. — И то с двама наведнъж! По дяволите! Иди, че разбери! Сигурно по-малко не могат да ме заместят. Надявам се, че сте си прекарали добре с чуждата жена, момчета — продължи той и извади от левия си ботуш две педи дълъг кинжал от почернена стомана, — защото сега ще ви направя вас на жени!

Джийн се разкрачи и бръкна с лявата си ръка под наметалото, готов да извади Сестрите. С дясната си ръка сбута Локи зад гърба си.

— Чакай! — извика Локи, като ръкомахаше. — Спри! Знам как ти изглежда, но не е каквото си мислиш, приятел. — Той посочи вцепенената жена, вкопчена в леглото. — Тя си беше тук, преди да влезем!

— Гатис! — изсъска жената. — Гатис, тези мъже ме нападнаха! Хвани ги! Спаси ме!

Гатис, ръмжейки, връхлетя върху Джийн с изваден нож — нападаше като опитен боец, но все още беше пиян и бесен. Локи отскочи встрани, а Джийн хвана Гатис за китката, пристъпи към него и го тръшна на пода с една бърза подсечка.

Чу се неапетитен хрущящ звук и кинжалът изпадна от ръката на здравеняка. Джийн стискаше китката му, а после я изви и мъжът падна по гръб. В първия миг Гатис бе твърде смаян, че да извика. После болката се промъкна през замъглените му сетива и той ревна.

Джийн го хвана отпред за туниката и го вдигна от земята с бързо движение, а после с цялата си сила го нахака в каменната стена отляво на прозореца. Главата на каяка отскочи от твърдата повърхност и той залитна напред. Юмрукът на Джийн описа размазана дъга, вряза се в челюстта му с едно „хрус“ и рязко пресече падането му. Той се свлече на земята обезкостен, като чувал тесто.

— Ура! Ура! — провикна се жената. — Ура! А сега го изхвърлете през прозореца!

— В името на боговете, мадам! — тросна й се Локи. — Ако обичате, може ли да си изберете един мъж в спалнята, за когото да викате, и да не се отмятате после от него?

— Ако го намерят мъртъв на улицата под прозореца ви — рече Джийн, — ще се върна и ще направя същото и с вас!

— Само да сте казали на някого, че сме влезли тук — додаде Локи, — ще си мечтаете приятелят ми да се е върнал и да е направил същото и с вас.

— Гатис ще запомни! — писна тя. — Ще запомни, да знаете!

— Як мъжага като него? Ама моля ви се. — Джийн с показна загриженост оправи наметалото си и сложи шапката на главата си. — Ще каже, че са били осем души, до един с боздугани.

Локи и Джийн изтичаха навън през вратата, откъдето влезе Гатис. Тя водеше към стълбищната площадка на петия етаж от северната страна на кулата. Решетката беше повредена и не им оставаше друго, освен бързо да слязат долу пеш и да се молят на Уродливия страж. Локи затвори вратата подире им и остави стъписаната жена, просната върху окаченото легло, и безчувствения Гатис, свит под прозореца й.

— Боговете несъмнено ни пробождат с късмет — рече Локи, докато бързаха надолу по разнебитените стъпала. — Не успяхме да загубим шибаните тъпи шапки.

Дребен черен силует изсвистя покрай тях, пърхайки с крила — бърза стремителна сянка, очертана от светлините на града.

— Е — рече Локи, — за добро или за зло, оттук нататък май сме под крилото на Соколаря.