Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

5

Бесенето мина бързо и стегнато — херцогските Господари на въжетата бяха, меко казано, изпраскани в занаята. Това не бе първата екзекуция, която Локи беше виждал, нито пък щеше да е последната. Той и братята Санца дори имаха възможност да направят всички нужни почтителни жестове, когато един от осъдените помоли за благословията на Переландро в последната минута.

Движението по Черния мост бе спряно заради екзекуциите. Малка тълпа стражи, зрители и жреци се разхождаше наоколо, след като мина определеният час. Труповете се гърчеха под тях, люлени от вятъра, въжетата скърцаха. Локи и братята Санца стояха почтително встрани с малката каручка.

Най-сетне жълтодрешковците започнаха да издърпват телата нагоре едно по едно под бдителните погледи на неколцина жреци на Аза Гуила. Внимателно подреждаха труповете в открита талига, теглена от два черни коня с драпираните покривала в черно и сребристо на ордена на Богинята на смъртта. Последният изтеглен труп беше на жилав мъж с дълга брада и обръсната глава; лявата му ръка завършваше с червено чуканче. Четирима жълтодрешковци отнесоха тялото му до каручката, където чакаха момчетата. Придружи ги една жрица на Аза Гуила. Локи усети как по гръбнака му пропълзяха студени тръпки, когато непроницаемата маска от сребърна мрежа се наведе над него.

— Малки братчета на Переландро — рече жрицата. — За какво застъпничество ще се молите за този мъж? — Гласът и бе глас на много младо момиче, може би не повече от петнайсет-шестнайсетгодишно. Това само я правеше още по-зловеща в очите на Локи и той изведнъж усети как гърлото му пресъхна.

— Молим се, за каквото ще се даде — рече Кало.

— Не можем да гадаем каква ще е волята на Дванайсетте — продължи Кало.

Жрицата съвсем леко наклони глава.

— Казаха ми, че вдовицата на този мъж помолила за обред в Дома на Переландро преди погребението.

— Очевидно е смятала, че той може би има нужда от него, за да измоли прошка — рече Кало.

— Това не се случва за първи път. Но много по-обичайно за скърбящите е да искат застъпничество от Господарката.

— Нашият господар — намеси се Локи — е дал, ъъ, свещено обещание пред клетата женица ние да се погрижим. Разбира се, ние… ние не искаме да обидим нито вас, нито Справедливата господарка, но трябва да спазим дадената дума.

— Разбира се. Не исках да намекна, че сте направили нещо лошо — в крайна сметка Господарката ще прецени греховете му, каквото и да се каже и направи, преди съседът да е погребан. — Тя посочи и жълтодрешковците оставиха трупа на каручката. Единият разгъна евтин памучен саван и зави с него тялото на Антрим, като остави само темето му непокрито. — Господарката на Дългото мълчание благославя вас и вашия господар.

— Господарят на пренебрегнатите ви благославя — отвърна Локи и тримата с братята Санца едновременно се поклониха ниско. Плитката от сребърни нишки около шията на жрицата я отличаваше като нещо повече от обикновена послушница като тях. — И вас, и братята и сестрите ви.

Всеки от братята Санца хвана по един от тегличите пред каручката, а Локи — задния, за да я тика и да пази товара да не се изсипе. И веднага съжали, че е застанал на това място — обесването бе напълнило бричовете на мъжа със собствените му лайна и вонята се усилваше. Скърцайки със зъби, той се провикна:

— Към Дома на Переландро, с достойнство!

Тътрейки се бавно, братята Санца затеглиха каручката надолу към западния край на Черния мост, а после завиха на север към широкия нисък мост, водещ към източния край на Подвижния пазар. Пътят към дома беше малко заобиколен, но никак не подозрителен — поне докато трите момчета в бели одежди не се отдалечат достатъчно от всички, които ги видяха как си тръгват от мястото на обесването. С малко по-бърза крачка (като се радваха на допълнителна почит заради мъртвеца — без Локи, който все така силно усещаше последиците от последното безполезно действие на клетника в този живот) те завиха вляво и се запътиха към мостовете към Фаурия.

След като стигнаха там, поеха на юг и навлязоха в квартал Виденца — относително чист и просторен остров, добре охраняван от жълтодрешковците. В центъра на Виденца имаше пазарен площад, на който продаваха стоката си търговци занаятчии — утвърдени имена, които презираха кипящия хаос на Подвижния пазар. Дюкяните им бяха на приземните етажи на хубавите им стари схлупени къщи, чиито паянтови стени винаги бяха прясно измазани с хоросан и вар. Керемидените покриви на квартала по традиция бяха боядисани в ярки, необикновени цветове — сини, пурпурни, червени и зелени, те се задяваха с погледа и блестяха като стъкло под яркото жежко слънце.

На северния вход на площада Кало хукна и се шмугна сред тълпата. Локи мина напред (мърморейки благодарствени молитви) и зае мястото му. В този ред те повлякоха странния си товар към дюкяна на Амброзии Строло, първа дама на каморските свещари, доставчик на самия Херцог.

— Ако има някъде трошичка съпричастие — бе казал веднъж Окови, — едно местенце, където името на Переландро не се изговаря със съжалително презрение, то това е Виденца. Търговците ги гази мизерия, а занаятчиите са притиснати от грижи. Ала тези, които изкарват хубавичка печалба от избрания от тях занаят, все пак са донякъде щастливи. От цялото простолюдие те са си най-добре на света. Стига нашата пасмина да не се ебава с тях.

Локи бе впечатлен от това как ги посрещнаха, когато двамата с Галдо спряха каручката пред четириетажния дом на мадам Строло. Тук и търговците, и купувачите свеждаха глави, когато минаваше трупът; мнозина от тях дори правеха безмълвни жестове на благословия в името на Дванайсетте — първо докосваха очите си с две ръце, после — устните, и накрая — сърцето.

— Скъпи мои — рече мадам Строло. — Каква чест и каква необичайна поръчка са ви пратили да изпълните. — Тя бе стройна жена на напреднала възраст, направо космическа противоположност на чиновничката, с която Локи разговаря тази сутрин. Строло излъчваше внимание и почит; държеше се така, сякаш двамата зачервени послушници, които се потяха силно под одеждите си, са истински жреци от по-могъщ орден. Дори и да подушваше вонята от брича на Антрим, тя не се издаваше.

Седеше до витрината на дюкяна си откъм улицата под тежката дървена стряха, която нощем се спускаше и го заключваше, за да го пази от пакости. Витрината беше може би десет стъпки широка и висока наполовина на това. Мадам Строло бе заобиколена от свещи, наредени пласт върху пласт, етаж връз етаж като къщите и кулите на фантастичен восъчен град. Алхимичните глобуси до голяма степен бяха изместили евтините свещици при избора на източник на светлина както на аристокрацията, така и на простолюдието. Малцината останали майстори свещари се бореха да оцелеят, като добавяха в творенията си всякакви прекрасни аромати. Освен това съществуваха и обредните нужди на каморските храмове и вярващи, нужди, които всички смятаха, че студената стъклена светлина не е подходяща да удовлетвори.

— Ще отслужим обред за този мъж — рече Локи — три дни и три нощи, преди да го погребат. Господарят ми има нужда от нови свещи за обреда.

— Старият Окови ли? Горкичкият, миличкият. Да видим… Ще искате лавандула за чистота и есенно кърваво цвете за благословия, и серни рози за Справедливата господарка?

— Моля — Локи извади скромна кожена кесия, пълна със сребро, която иззвънтя — и за оброк, без аромат. Половин дузина от всичките четири вида.

Мадам Строло избра внимателно свещите и ги уви в намазано с восък зебло („Дар от дюкяна — смънка тя, щом Локи отвори уста. — Май сложих и по повече от половин дузина във всеки пакет.“) Локи се опита от учтивост да й възрази, но старицата изведнъж любезно оглуша за няколко решителни секунди, докато увие стоката.

Локи плати три солона от кесията (като се погрижи тя да види, че вътре се гушат още дузина), пожела на мадам Строло цели сто години здраве за нея и децата й в името на Господаря на пренебрегнатите, докато се оттегляше, и сложи пакета със свещите на каручката — пъхна го под одеялото току до изцъклените отворени очи на Антрим.

Едва се обърна, за да застане отново на мястото си до Галдо, и едно по-високо момче, облечено в парцаливи мръсни дрехи, връхлетя върху него и го събори по гръб.

— О! — възкликна момчето, което се оказа Кало Санца. — Хиляди извинения! Толкова съм непохватен. Чакай да ти помогна да станеш!

Той сграбчи протегнатата ръка на Локи и вдигна по-дребното момче на крака.

— Дванайсет богове! Послушник. Прости ми, прости ми. Просто не видях, че стоиш там. — Суетейки се загрижено, той започна да изтупва праха от бялата одежда на Локи. — Добре ли си?

— Да, да, добре съм.

— Прости ми непохватността. Не исках да те обидя.

— Не съм се обидил. Благодаря ти, че ми помогна да стана.

При тези думи Кало се поклони подигравателно, хукна и се навря в тълпата. Само след секунди се загуби от поглед. Локи започна да изтръсква театрално праха от дрехите си, докато преброи наум до трийсет. Щом стигна до трийсет и едно, изведнъж се свлече до каручката, скри закачуленото си лице в шепи и заподсмърча. Само след миг ридаеше на глас. Галдо откликна на сигнала, отиде и коленичи до него и положи длан на рамото му.

— Момчета! — подвикна Амброзии Строло. — Момчета! Какво има? Боли ли те? Този нахал да не бутна нещо?

Галдо започна да говори на ухото на Локи. Локи му смънка нещо и Галдо тупна на задника си. Пресегна се, придърпа качулката си в отлична имитация на притеснение и облещи очи.

— Не, мадам Строло — рече той. — По-лошо е.

— По-лошо? Как така? Какво е станало?

— Среброто — изломоти Локи и вдигна очи, за да види тя сълзите, стичащи се по бузите му и изкусно нацупените му устни. — Той ми взе кесията. П-п-пребъркал ми е джоба.

— Това бяха парите, с които ни плати вдовицата на този мъж — обясни Галдо. — Не само за свещите, а и за обреда, за нашите благословии и погребението му. Трябваше да ги занесем на отец Окови заедно с…

— С т-т-тялото! — избухна Локи. — Разочаровах го!

— Дванайсет богове! — измърмори възрастната дама. — Невиждан малък мръсник! — После се облегна на тезгяха и се провикна изненадващо силно: — КРАДЕЦ! ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА! — А щом Локи отново скри лице в шепи, тя се обърна нагоре и извика: — ЛУКРЕЦИЯ!

— Да, бабо — чу се глас от отворения прозорец. — Какъв крадец?

— Вдигни братята си, дете. Кажи им веднага да слизат и да си вземаш тоягите! — Тя се обърна и погледна Локи и Галдо. — Не плачете, мили момчета. Не плачете. Все някак ще оправим това.

— Какво беше това за крадеца? — Един възслаб сержант от стражата притича с извадена палка и развята жълтеникава дреха, а други двама жълтодрешковци го следваха по петите.

— Чудесен полицай си ти, Видрик, няма що — да оставиш тия малки джебчийчета от Казана да се промъкнат тук и да оберат купувачи точно пред магазина ми!

— Какво? Тук? Тях? — Сержантът от стражата огледа разстроените момчета, вбесената старица и покрития труп. Веждите му се пробваха да отхвръкнат от челото. — А, това ли… Бих казал, този мъж е мъртъв

— Разбира се, че е мъртъв, слабоумнико! Момчетата го карат в Дома на Переландро за благословия и погребение! А този малък джебчия открадна кесията с парите, с които вдовицата е платила за всичко!

— Някой е обрал послушниците на Переландро? Момчетата, които помагат на слепия жрец? — Червендалест мъж с преливащо шкембе и цял отряд придатъчни брадички се доближи с бастун в едната ръка и злокобно изглеждаща брадва в другата. — Пикливи плъхоебци! Какъв позор! Във Виденца, посред бял ден!

— Съжалявам! — изплака Локи. — Толкова съжалявам! Не разбрах… трябваше да я държа по-здраво, просто не се усетих… Той беше толкова бърз…

— Глупости, момченце, не си виновен ти — рече мадам Строло. Сержантът изсвири със свирката си. Дебелакът с бастуна продължи да плюе жлъч, а иззад ъгъла на къщата се показаха двама младежи с криви тояги, обковани с месинг. Последваха още бързи крясъци, докато се уверят, че баба им е невредима. Когато разбраха причината да ги извикат, и те започнаха да сипят заплахи, проклятия и обещания за мъст.

— Ето — каза мадам Строло. — Ето, момчета. Свещите са подарък от мен. Такива неща не се случват във Виденца. Няма да го търпим. — Тя остави на тезгяха трите солона, дадени й от Локи. — Колко имаше в кесията?

— Петнайсет солона, преди да ви платим — отвърна Галдо. — Значи са откраднали дванайсет. Окови ще ни изхвърли от ордена.

— Не ставай глупав — рече мадам Строло и добави още две монети към купчинката, а тълпата около магазина й започна да се разраства.

— Да, по дяволите! — извика дебелият. — Не можем да позволим този малък дявол да ни позори така! Мадам Строло, вие колко давате? Аз ще дам повече!

— Боговете да те вземат, себична дърта свиня такава, това не е, за да ми покажеш…

— Ще ви дам кошница с портокали — извика една жена от тълпата. — За вас и за Безокия жрец.

— Аз мога да дам един солон — обади се друг търговец и си запробива път с монетата в ръка.

— Видрик! — Мадам Строло прекъсна разговора с червендалестия си съсед. — Видрик, ти си виновен! Дължиш на тези послушници поне някоя медна монета!

— Аз ли съм виновен? Вижте сега…

— Не, ти виж! Сега, когато говорят за Виденца, ще казват „Аха, там, където обират жреци! Където окрали безпомощните послушници на Переландро!“. В името на Дванайсетте! Също като в Пожарището, ако не и по-лошо! — Тя се изплю. — Дай нещо, за да се поправиш, или ще те наковладя на капитана ти и ще гребеш на някой лайновоз, докато косата ти побелее и зъбите ти изпопадат!

Сержантът се приближи начумерен и бръкна за кесията си, но хората вече се бяха скупчили нагъсто около двете момчета. Помогнаха им да станат и Локи получи толкова потупвания по гърба за успокоение, че не можеше да ги преброи. Те бяха подплатени с монети, плодове и малки подаръчета; един търговец прехвърли по-ценните монети в джоба на палтото си и си даде кесията. Локи и Галдо си докараха убедителни изражения на смущение и изненада. При всеки даден подарък те се противяха възможно най-старателно — от учтивост.