Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (66)

1

Червените ръце поведоха Локи по дългия трап към Плаващия гроб точно когато аленото слънце изгряваше над тъмните силуети на сградите от Пепелището. Целите Дървени отпадъци се обляха в кръв при тази светлина, а когато Локи примига, за да не му блести в очите, дори и мракът засия в червено.

Локи се мъчеше да запази съзнанието си ясно, тъй като от съчетанието от нервна възбуда и умора се чувстваше така, сякаш се носи на педя над земята и краката му не я достигат. Имаше стражи на кея, стражи на вратата, стражи във фоайето… бяха повече от предишния път. Всичките гледаха навъсено и мълчаливо, докато Червените ръце водеха Локи навътре в плаващата крепост на Капа. Вътрешните врати с часовников механизъм не бяха заключени.

Капа Барсави стоеше в средата на голямата зала, извърнат настрана, с наведена глава и ръце, сключени зад гърба. Завесите бяха дръпнати от високите стъклени прозорци откъм източната страна на галеона. Червени лъчи огряваха Барсави, синовете му, една голяма дървена бъчва и нещо продълговато, което лежеше покрито върху преносима дървена носилка.

— Татко — обади се Анджаис. — Ламора дойде.

Капа Барсави изсумтя, обърна се и втренчи в Локи изцъклени, мъртви очи. Махна с лявата си ръка.

— Оставете ни — подкани ги той. — Сега ни оставете.

Свели глави, Анджаис и Пачеро побързаха да излязат, като повлякоха със себе си и Червените ръце. Миг по-късно в залата отекна трясъкът на затръшнати врати и грохотът на вратата с часовников механизъм, която се затваряше.

— Ваша светлост, какво става? — попита Локи.

— Той я уби. Кучият му син я уби, Локи.

— Какво?

— Той уби Назка. Снощи. Остави ни… тялото, само преди няколко часа.

Локи гледаше Барсави втрещен. Усети как челюстта му пада.

— Но… Но тя беше тук, нали?

— Излязла. — Барсави свиваше и разпускаше юмруци. — Докато се усетим, и се измъкнала. През втория или третия час на утринта. Тя… върнаха я на половината на четвъртия утринен час.

— Върната? От кого? Какво е станало?

— Ела. Виж.

Венкарло Барсави дръпна платнището, което покриваше носилката. Там лежеше Назка — кожата й бе восъчнобледа, очите — затворени, косата — мокра. Два зловещи пурпурни белега загрозяваха инак гладката кожа отляво на шията й. Локи усети как му залютя на очите и захапа здраво първата става на десния си показалец.

— Виждаш ли какво направи копелето! — рече тихо Барсави. — Тя бе живо копие на майка си. Единствената ми дъщеря. Бих предпочел аз да съм мъртъв, отколкото да я гледам такава. — По бузите на стареца потекоха сълзи. — Нея… я изкъпаха.

— Изкъпаха? Какво искаш да кажеш?

— Върнаха я — отвърна Капа — ето в онова. — Той посочи бъчвата, изправена на няколко крачки от носилката.

— В буре?

— Погледни вътре.

Локи отвори капака на бурето и се сгърчи, щом го лъхна вонята на съдържанието му.

Беше пълно с пикоч. Конска пикоч, кафява и мътна.

Локи се извърна и притисна уста с две ръце. Стомахът му се бунтуваше.

— Не само убита — рече Барсави. — Удавена. Удавена в конска пикня.

Локи изръмжа. Едва сдържаше сълзите си.

— Не мога да повярвам! — възкликна той. — Просто не мога да повярвам! Няма никакъв смисъл, мамка му!

Той се върна при носилката и отново огледа шията на Назка. Пурпурните петна бяха издути като буци; точно пред тях личаха червени драскотини. Докато Локи ги оглеждаше, се сети за усещането, когато ноктите на птицата се врязаха в кожата му. Раната на ръката още го болеше.

— Ваша светлост — рече той. — Може и да са я… върнали в бурето. Но съм почти сигурен, че не се е удавила в него.

— Какво точно искаш да кажеш?

— Белезите на шията й, малките драскотини до тях. — Локи започна да импровизира, като продължаваше да говори с равен глас и безизразно лице. Какво приемливо обяснение да съчини? — Виждал съм ги и друг път, преди няколко години в Талишам. Видях мъж, убит от скорпионов сокол. Чували ли сте за подобно нещо?

— Да — отвърна Капа. — Неестествен хибрид, някакво чудовище, измислено от магьосниците от Картейн. По… белезите на шията й ли позна? Сигурен ли си?

— Тя е била ужилена от скорпионов сокол — рече Локи. — Белезите от ноктите до раната се виждат ясно. Умряла е почти мигновено.

— Значи той просто… просто я е мариновал после — прошепна Барсави. — За да е по-голяма обидата. За да ме нарани още по-жестоко.

— Съжалявам — рече Локи. — Знам, че… това не е голямо утешение.

— Ако си прав, смъртта й е настъпила много по-бързо. — Барсави отново зави главата й с покривалото и за последен път я погали по косите, преди да я завие напълно. — Ако това е единствената утеха, за която мога да се моля, че е получило моето момиченце, аз ще се моля за нея. Това сиво копеле… той няма да получи такава утеха, когато му дойде времето.

— Защо го е направил? — Локи разроши косата си с две ръце с трескав нервен поглед. — Няма никакъв смисъл! Защо нея, защо сега?

— Това той сам може да ти каже — отвърна Барсави.

— Какво? Не разбирам.

Капа Барсави бръкна в жилетката си и извади сгънат пергаментов лист. Подаде го на Локи, който го разгъна и видя, че на него с акуратен, равен почерк е написано писмо:

Барсави

За нуждата от стореното Ние ви се извиняваме, макар че то бе сторено, за да ви улесним в осъзнаването на нашата власт и по този начин да си осигурим съдействието ви. Искрено желаем среща с вас на четири очи при взаимно уважение, за да уредим помежду си веднъж завинаги въпроса с Камор. Ние ще присъстваме в Дупката на ехото в единайсетия час на вечерта в Деня на Херцога, подир три нощи. Ние ще бъдем сами и невъоръжени, въпреки че вие от ваша страна можете да доведете съветници, колкото желаете и да ги въоръжите, както желаете. На четири очи ние можем да обсъдим нашето положение и с благоволението на боговете може би да отхвърлим нуждата вие да продължите да губите верните си поданици и тези, които са плът от плътта ви и кръв от кръвта ви.

— Не вярвам! — възкликна Локи. — Честна среща след това?!

— Не може да е каморец — рече Барсави. — За годините, прекарани тук, аз станах каморец. Повече съм тукашен от мнозина, родени тук. Но този човек? — Барсави разтръска енергично глава. — Той не разбира какъв позор е сторил, за да „привлече вниманието ми“, каква обида трябва да понесем аз и синовете ми, ако преговаряме с него. Той си губи времето с това писмо — и я гледай, кралско „Ние“! Каква превземка!

— Ваша светлост… ами ако той разбира какво е сторил?

— Почти няма възможност, Локи — тъжно се изкиска Капа. — Инак не би го направил.

— Не и ако приемете срещата в Дупката на ехото за засада. Той иска да ви изкара от Плаващия гроб и да ви закара на място, където се е подготвил да ви навреди сериозно.

— Пак твоето благоразумие. — Барсави се усмихна невесело. — И това ми мина през ум, Локи. Но не ми се вярва… Убеден съм, че той наистина си мисли, че ако ме уплаши достатъчно, ще преговарям честно с него. Наистина ще отида в Дупката на ехото. Ще проведем срещата. А за съветници ще взема синовете си, моите сестри Беранджия и сто от моите най-добри и най-свирепи люде. Ще взема и теб и твоя приятел Джийн.

Сърцето на Локи се замята в гърдите като пленена птица. На устните му напираше вик.

— Разбира се — отвърна той. — Разбира се! Ние с Джийн ще направим, каквото кажете! Аз… съм ви благодарен за тази възможност.

— Добре. Защото ще водим преговори единствено със стрели, ножове и юмруци. Приготвил съм изненада на това сиво лайно, щом си въобразява, че ще ми диктува условия — на мен, през трупа на единствената ми дъщеря!

Локи заскърца със зъби. „Знам какво може да го изкара от тая негова мухлясала крепост“ — бе казал Сивия крал.

— Капа Барсави — рече той, — замисляли ли сте се върху… ами, върху нещата, които разправят за Сивия крал? Че можел да убива хора с едно докосване; че можел да минава през стени; че ножове и стрели не го ловят.

— Приказки, наквасени във вино! Той постъпва по същия начин като мен, когато аз завзех града — крие се добре и избира умно мишените си. — Капа въздъхна. — Добър е в това, признавам, може би равен на мен. Но не е призрак.

— Има и друга вероятност. — Локи облиза устните си. Колко от казаното щеше да стигне до ушите на Сивия крал? Той бе разкрил почти докрай тайните на Джентълмените копелета. Да върви по дяволите! — Вероятността да е замесен… Вързомаг.

— Който помага на Сивия крал?

— Да.

— Той тормози града ми от месеци, Локи. Да, това обяснява някои неща, но цената… цената! Дори и аз не мога да плащам на Вързомаг толкова дълго време!

— Скорпионовите соколи — рече Локи — не само са създадени от Вързомаговете. Доколкото знам, ги отглеждат само Вързомагове. Може ли обикновен… соколар да обучи птица, която може да го убие с едно случайно ужилване? — „Забаламосай го — помисли си той. — Добре го забаламосай.“ — Сивия крал няма нужда да държи мага през цялото време. Ами ако Вързомагът току-що е пристигнал? Ако Вързомагът е нает само за следващите няколко дни, критичния период за замисленото от Сивия крал, каквото и да е то? Мълвата за силите на Сивия крал… може би е била пусната, за да подготви почвата.

— Фантасмагории! — заяви Барсави. — Ала въпреки това те биха обяснили някои неща.

— Биха обяснили защо Сивия крал иска да се срещне с вас сам и невъоръжен… Ако го закриля Вързомаг, той може да изглежда и сам, и невъоръжен, и да не бъде нито едно от двете.

— Значи отговорът ми остава същият. — Барсави обхвана юмрука си с ръка. — Щом един Вързомаг може да надделее над сто ножа, може да надделее над теб и мен, синовете ми, моите сестри Беранджия, твоя приятел Джийн с неговите брадви… тогава Сивия крал е избрал по-добри оръжия от мен. Но аз от своя страна дълбоко се съмнявам.

— Но ще имате ли едно наум за тази възможност? — настоя Локи.

— Да, ще имам. — Барсави постави длан на рамото му. — Трябва да ми простиш, момчето ми. За случилото се.

— Няма какво да ви прощавам, Ваша светлост. — „Щом Капа сменя темата — помисли си той, — значи тя е приключена.“ — Не вие сте виновен за… случилото се.

— Тази война е моя. Сивия крал всъщност иска да ликвидира мен.

— Вашето предложение е щедро, сър. — Локи облиза пресъхналите си устни. — Много бих желал да ви помогна да убиете мръсника.

— И ще го убием. В деветия час на вечерта в Деня на Херцога започваме да се събираме. Анджаис ще дойде в „Последна грешка“ да ви вземе с Танен.

— Ами братята Санца? Добре боравят с ножовете.

— И с картите, поне доколкото чувам. Много ги харесвам, Локи, но те са несериозни. Смешници. За сериозна работа вземам сериозни хора.

— Както кажете.

— А сега… — Барсави извади от джоба на жилетката си копринена кърпичка и бавно попи челото и бузите си. — Остави ме, ако обичаш. Ела пак утре вечерта като жрец. Ще повикам всички останали жреци на Благодетеля. Ще и отслужим… достоен ритуал.

Локи бе поласкан пряко себе си. Капа знаеше, че всички момчета на Отец Окови са послушници на Благодетеля, а Локи е пълноправен жрец, но никога досега не бе искал официална благословия от него.

— Разбира се — отвърна тихо той.

После се оттегли и остави Капа в кървавата утринна светлина, съвсем сам в сърцето на неговата крепост — и за втори път единствената му компания бе един труп.