Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

2

Лятното слънцестоене, Денят на промените, седемнайсети Партис от Седемдесет и осмата година на Аза Гуила според теринския календар. В Деня на промените град Камор полудя.

На просторното кръгло езеро на пазара имаше Подвижен пир, но този път — не толкова мащабен и по-парцалив от официалното месечно събитие, за което докарваха и връзваха една за друга плоските баржи. Отбори бяха избрали цветове от една бъчва и сега, съчетани наслука в двойки, се млатеха пиянски, а тълпата, съставена изцяло от простолюдие, ги окуражаваше. Когато някой отбор отбележеше точка, една малка лодка с буре бира на борда, закотвена по средата, се приближаваше до терена и разливаха питие на всички от отбора. Естествено, в течение на мача той ставаше все по-щур и мръсен. Неколцина играчи ги метнаха във водата, където ги вадеше отряд прилежни жълтодрешковци, които иначе щяха да си мечтаят да се намесят.

Простолюдието цареше по улиците на Долен Камор в Деня на промените; правеха си скитащи пикници и мъкнеха със себе си бурета с бира и мехове с вино. Потоците от празнуващи се засичаха, блъскаха, сливаха и разделяха. Изглед през очите на боговете към ставащото би показал мъже и жени, обикалящи безредно градските улици като кръвта във вените на подпийнал човек.

В Примката работата кипеше — празненството всмукваше моряци и гости от чужди брегове като прииждащ прилив. Няколко часа каморско гостоприемство — и гостите гуляйджии вече надали можеха да различат гъзовете си от тъпанчетата на ушите си. Приливната вълна от пиене, хазарт и трошене на пари заливаше главите им и те съвсем доброволно се давеха в безпътство. На другия ден малко кораби потегляха от пристанището — малцина разполагаха с годен екипаж, нужен, за да вдигнат поне вимпела, за платната да не говорим.

В Казана, в Теснините и в Остатъците хората на Капа Раза празнуваха в чест на щедростта на новия си владетел — по негова заповед десетки и десетки бъчви евтино червено вино бяха изкарани на двуколки; бандите, твърде бедни или твърде мързеливи да стигнат до кръстопътя на покварата, какъвто представляваше Примката, се напиваха до малоумие на своя праг. Гаристите на Раза обикаляха из кварталите, които той бе обявил за свои, с кошници хляб и раздаваха самуни на всеки, който си поиска. Във всеки самун имаше или медна, или сребърна монета и когато тези скрити дарове се покажеха (след някой и друг счупен зъб без късмет), не остана и един неразпертушинен хляб южно от Квартала на Храмовете.

Плаващият гроб на Раза бе отворен за посетители — неколцина от гаристите и бандите им се забавляваха с игра на карти, добила епични размери. Във връхната й точка четирийсет и пет мъже и жени се дърлеха, тътреха, наливаха и си крещяха на палубата над тъмните води на Отпадъците, водите, погълнали Капа Барсави и цялото му семейство.

Раза не се виждаше никакъв — тази вечер той си имаше работа на север и не беше казал на никого извън тесния си кръг доверени слуги, че ще бъде в двора на Херцога и ще ги гледа отвисоко от кулата Гарванов обсег.

В Квартала на Храмовете Денят на промените се празнуваше по-въздържано. Всички жреци и послушници от всеки храм си сменяха местата отново и отново във вечно подвижен кръг. Черните одежди на Аза Гуила отслужваха достоен ритуал на стълбището на храма на Йоно; служителите на Бащата на отвличащите води правеха същото в техния. Дама Близа и Азри, Морганте и Нара, Гандоло и Сендовани — всички божествени делегации горяха свещи и пееха към небето пред чужд олтар, а след няколко минути се преместваха. Няколко извънредни благослова се казаха пред изгорелия Дом на Переландро, където един самотен старец от Ашмир оглеждаше развалините, които бяха вменени под негова грижа. Нямаше представа с какво да започне доклада си до Божествения началник на Переландро за разрухата, която бе открил в мазето от елдерглас — за съществуването, на което не го бяха осведомили предварително.

В Северния ъгъл и Арката на фонтана заможни млади двойки се отправяха към Двусребрената зеленина, където се смяташе, че да се любиш в навечерието на лятното слънцестоене носи късмет. Твърдеше се, че всеки съюз, консумиран там преди изгряването на Измамната светлина, ще донесе на двойката онова, което най-много желаят да притежава детето им. Това беше приятно допълнение, ако беше истина, но засега повечето мъже и жени, скрити сред застланите с чакъл пътеки и шумолящите живи плетове, се желаеха само взаимно.

Във водите на Старото пристанище фрегатата „Задоволство“ плаваше на котва, жълтите флагове се развяваха по мачтите й, жълти фенери светеха дори и денем. Десетина фигури се движеха по палубата — спокойно и подмолно подготвяха кораба за нощни действия: закрепваха арбалети по мачтите и мятаха отгоре им покривала от зебло. Под парапетите на горната палуба разстлаха предпазни мрежи и ги нагласиха за бързо движение по тях, така че да не се виждат. Извадиха кофи с пясък за потушаване на пламъци — ако от брега започнеха да ги обстрелват, някои от катапултите със сигурност щяха да мятат срещу тях алхимичен огън, срещу който водата беше не безполезна, а още по-зле.

В тъмните трюмове под горната палуба още тридесетина мъже и жени се тъпчеха с храна, за да са пълни стомасите им, когато дойде време за действие. Сред тях нямаше нито един сакат или болен, дори от маларийна треска.

 

 

В подножието на Гарвановия обсег, дом и дворец на Херцога на Камор Никованте, стотина карети бяха паркирани в спирала около основата й. Четиристотин кочияши в ливреи и стражи се суетяха покрай тях и се черпеха с угощението, което им носеха търчащи насам-натам мъже и жени, облечени в цветовете на Херцога. Щяха да чакат цяла нощ господарите и господарките си да слязат — Денят на промените беше единственият ден в годината, когато почти всеки благородник от Камор, всеки дребен дворянин от островите Алчегранте и дори и последният член на Петте семейства в техните стъклени кули се стълпяваха заедно на едно място да пият и гуляят, да кроят интриги, да си разменят комплименти и обиди, докато Херцогът ги гледаше отгоре със сълзящите си очи. Всяка година следващото поколение каморски владетели гледаха как старият страж побелява още мъничко пред очите й; всяка година поклоните и реверансите им ставаха все по-преувеличени; с всяка година шепотът зад шепите им ставаше все по-отровен. Може би Никованте се бе задържал твърде дълго на власт.

Шест верижни крана обслужваха Гарвановия обсег — клетките се издигаха и се спускаха, издигаха се и се спускаха. От всяка нова клетка, която се отваряше със скърцане на върха на кулата, на платформата се изсипваше нова тълпа от хора в яркоцветни дрехи и дрехи със сложна кройка и се смесваше с бърборещия прилив от благородници и ласкатели, разпределители на власт и преструванковци, търговци и безделници, пияници и любезни хищници. Птичи ята кръжаха сред ленивите пърхащи облаци, а слънцето напичаше сборището с всичка сила. Дамите и господата от Камор сякаш вървяха по езеро от разтопено сребро върху колона от бял огън.

Във въздуха трептеше мараня, когато желязната клетка с Локи Ламора и семейство Салвара беше прихваната с дрънчене от механизмите на терасата на Херцога.