Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

3

— Тръна на Камор… е един особено нелеп слух, който се носи из трапезариите, когато някои от по-чувствителните донове не си разреждат добре виното с вода.

— Тръна на Камор — рече любезно белязаният — по-рано същата тази вечер слезе от вашата лодка за забавления с подписана полица за пет хиляди от вашите крони от бяло желязо.

— Кой? Лукас Феруайт?

— И никой друг.

— Лукас Феруайт е вадран. Майка ми е вадранка — знам езика! Лукас е от старите емберленци до мозъка на костите си! Увива се във вълна и подскача шест стъпки във въздуха всеки път, когато жена примига насреща му! — Дон Лоренцо свали раздразнено очилата си и ги остави на писалището. — Този мъж би заложил живота на собствените си деца за йената, която може да спечели за буре черва от херинга, която и да е сутрин! Имал съм си работа с такива твърде много пъти, че да броя. Този мъж не е каморец и не е никакъв митичен крадец!

— Господарю, вие сте на двайсет и четири, нали?

— Засега. Това има ли връзка?

— Вие несъмнено сте познавали много търговци през годините след кончината на вашите майка и баща, нека ги споходи покоят на Дългото мълчание. Много търговци, и мнозина от тях — вадрани, правилно, нали?

— Съвсем правилно.

— И ако някой мъж, много хитър мъж, пожелае да мине пред вас за търговец… как ще се облече и като какъв ще се представи? Като рибар? Като наемник стрелец?

— Не разбирам накъде биете.

— Бия нататък, господарю Салвара, че вашите собствени очаквания се използват срещу вас. Вие несъмнено притежавате остър усет към деловите мъже. За краткото време, откакто се разпореждате с вашето семейно състояние, вие го увеличихте неколкократно. Затова мъж, който иска да ви впримчи в измама, би постъпил най-разумно, ако се престори на завършен делови човек. Умишлено да отговори на всичките ви очаквания. Да ви покаже точно онова, което очаквате и желаете да видите.

— Струва ми се, че ако приема вашия аргумент — заговори бавно донът, — то тогава очевидната истина за всяко законно нещо би могла да бъде приета за основание, че то е фалшиво. Аз твърдя, че Лукас Феруайт е търговец от Емберлен, защото той проявява признаците на такъв. Вие казвате, че същите тези признаци са доказателство, че е фалшив. Нужни са ми по-деликатни улики от тези.

— Позволете тогава да се отклоня, господарю, и да ви задам друг въпрос. — Белязаният бръкна в черните гънки на наметалото си и се втренчи в младия благородник. — Ако сте крадец, който ограбва изключително аристокрацията на нашето Херцогство Камор, как бихте се прикрили?

— Изключително? Пак вашият Трън на Камор. Не може да съществува такъв крадец. Съществуват договорености… Тайният мир. Други крадци биха се погрижили веднага щом някой посмее да наруши Мира.

— А ако нашият крадец успява да избегне залавянето? Ако може да скрива самоличността си от другите крадци?

— Ако, ако. Казват, че Тръна на Камор краде от богатите — дон Салвара постави ръка върху гърдите си — и дава и последната медна монета на бедните. Но да сте чували напоследък да са зарязвали пълни със злато торби по улиците на Пожарището? Въглищари или прекупвачи на стари кранти изведнъж да тръгнат с копринени жилетки и бродирани ботуши? Хайде, моля ви се! Тръна е легенда, която простолюдието разправя по кръчмите. Отличен фехтовач, покорител на женските сърца, призрак, който минава през стените. Нелепици.

— Вратите ви са заключени, прозорците — залостени, ала ето ни тук, във вашия кабинет, господарю.

— Признавам ви го. Но вие сте мъже от плът и кръв.

— Така казват. Отклоняваме се от темата. Нашият крадец, господарю, би поверил на вас и равните вам прикриването на неговата дейност. Хипотетично казано, ако Лукас Феруайт е Тръна на Камор и вие знаете, че той е изчезнал с малко състояние, извадено от вашата хазна, какво бихте направили? Ще вдигнете стражата на крака? Ще викате открито за помощ в двора на Негова светлост? Ще говорите за това пред дон Палери Якобо?

— Аз… аз… интересно казано. Чудя се…

— Ще искате ли целият град да разбере, че са ви подлъгали? Че са ви надхитрили? Ще се доверят ли деловите мъже някога отново на вашата преценка? Ще се възстанови ли някога напълно репутацията ви?

— Предполагам, че ще е… много трудно.

Десницата на белязания се показа отново, без ръкавица, бледа на фона на черното наметало, с насочен напред показалец.

— Нейно благородие доня Розалина де Маре загуби десет хиляди крони преди четири години в замяна на право на собственост над несъществуваща овощна градина нагоре по реката. — Втори пръст се разгъна. — Дон и доня Фелучия загубиха два пъти повече преди две години. Мислеха, че финансират удар в Талишам, който щеше да превърне града в тяхна семейна собственост.

— Миналата година — продължи белязаният, след като и трети пръст се разгъна — дон Джавариз плати петнайсет хиляди цели крони на гадател, който твърдеше, че може да върне към живота първородния син на стареца. — Кутрето на мъжа щръкна и той размаха длан срещу дон Лоренцо. — А сега имаме дон и доня Салвара, замесени в тайна сделка, колкото изкусителна, толкова и удобна. Кажете ми, чували ли сте някога за нещастията на господата и дамите, които ви изредих?

— Не.

— Доня де Маре посещава два пъти седмично съпругата ви в нейната градина. Заедно обсъждат алхимичната ботаника. Много пъти сте играли на карти със синовете на дон Джавариз. И въпреки това всичко това ви изненадва?

— Да, много, уверявам ви!

— То изненада също и Негова светлост. Господарят ми прекара две години в опити да проследи тънките нишки на уликите, свързващи тези престъпления, господарю. Състояние, равно на вашето, се изпари във въздуха и бе необходима заповед на Херцога, за да разпечата устните на пострадалите. Защото гордостта им ги задължаваше да мълчат.

Дон Лоренцо продължително впери поглед в повърхността на писалището.

— Феруайт е наел покои в „Катурнатата къща“. Той има лакей, великолепни дрехи, очила за сто крони. Притежава… фирмени тайни на Дома на Бел Остер. — Дон Салвара погледна белязания, сякаш представяше трудна задача на взискателен учител. — Такива неща никой крадец не може да притежава.

— Дали изисканите дрехи няма да са по джоба на човек, който има на свое разположение повече от четирийсет хиляди откраднати крони? А буренцето с неотлежала ракия — откъде вие или аз, или който и да е друг извън Дома на Бел Остер ще знае как би трябвало да изглежда? Или каква трябва да е тя на вкус? Най-проста измама.

— На улицата го позна един адвокат, от правниците в Разона, който крепи зидовете на Мераджио!

— Разбира се, защото е започнал да изгражда личността на Лукас Феруайт много отдавна, може би още преди да се запознае с доня Де Маре. Той има съвсем истинска сметка в Мераджио, открита с истински пари преди пет години. Притежава всички външни белези на човек с неговото положение, но Лукас Феруайт е призрак. Лъжа. Театрална роля, изпълнявана пред много отбрана частна публика. От години следя този човек.

— Ние със София сме разумни хора. Несъмнено… несъмнено бихме забелязали нещо нередно.

— Нередно? Цялата тази афера е нередна! Господарю Салвара, умолявам ви, изслушайте ме внимателно. Вие финансирате производството на фини напитки. Вие се молите за сянката на вашата майка всяка седмица във вадрански храм. Какво пленително съвпадение — да попаднете на вадран в нужда, който случайно се занимава със същата дейност, а?

— Къде другаде, освен в Храма на Щастливите води би се молил вадран на посещение в Камор?

— Никъде другаде, разбира се. Но вижте как съвпаденията се трупат едно връз друго. Вадрански търговец на напитки, в нужда за спасение, и на всичкото отгоре на път за дон Якобо? Вашият кръвен враг? Мъж, който всеки знае, че бихте смазали с всички средства, ако Херцогът не ви бе забранил?

— Вие… наблюдавахте ли ни при нашето запознанство?

— Да, много внимателно. Видяхме как вие и вашият лакей изтичахте по уличката, за да спасите човек, за когото смятахте, че е в опасност. Ние…

Смятах? Него го душеха!

— Така ли? Мъжете в маски бяха негови съучастници, господарю. Боят беше инсцениран. Това бе начин да се запознаете с въображаемия търговец и неговата въображаема благоприятна възможност. Всичко, което вие цените, бе използвано за примамка в капана! Вашите симпатии към вадраните, чувството ви за дълг, вашата смелост, интересът ви към фините напитки, желанието ви да сте над дон Якобо. Може ли да бъде съвпадение това, че замисълът на Феруайт е таен? И че трябва да се осъществи изключително бързо и взискателно? Че случайно той удовлетворява всичките ви известни стремежи?

Донът се беше вторачил в отсрещната стена и чукаше с пръсти по писалището, като постепенно завързваше темпото.

— Хвърляте ме в потрес — каза той най-сетне с тих глас, в който бе изчезнала всяка съпротива.

— Простете ми за това, дон Салвара. Истината е злощастна. Разбира се, Тръна на Камор не е десет стъпки висок. Разбира се, той не може да минава през стени. Но той е съвсем истински крадец; преструва се на вадран на име Лукас Феруайт и наистина е взел пет хиляди крони от вашите пари и е хвърлил око на още двайсет.

— Трябва да изпратя някого в Мераджио, за да не може да осребри полицата сутринта — каза дон Лоренцо.

— Моите уважения, господарю, не бива да предприемате нищо подобно. Дадени са ми ясни указания. Ние искаме не само Тръна, искаме и съучастниците му. Свръзките му. Източниците му на сведения. Цялата му мрежа от крадци и шпиони. Вече го открихме и можем да го следим как действа. Само един намек, че играта му е разкрита, и той ще офейка. Такава благоприятна възможност може никога повече да не ни се удаде. Негова светлост Херцог Никованте е твърдо убеден, че всеки, замесен в тези престъпления, трябва да бъде разкрит и заловен. За да го постигнем, се изисква пълното ви съдействие в името на Херцога, за което ви молим.

— И какво трябва да правя?

— Продължавайте да се държите така, все едно изцяло сте повярвали в историята на Феруайт. Нека той осребри полицата. Нека усети вкуса на успеха. И когато пак дойде и ви поиска още пари…

— Да?

— Ами че дайте му ги, господарю. Дайте му всичко, каквото поиска.