Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

10

Джийн го намери там само една-две минути по-късно. Здравенякът преобърна Локи и го издърпа от трупа. Приятелят му, почти в безсъзнание, нададе истински вой.

— О, богове! — извика Джийн. — О, богове, шибан идиот такъв, шибано нещастно копеле! — Той притисна с длани гърдите и врата на Локи, все едно можеше просто така да накара кръвта да се върне в тялото му. — Защо не можа да изчакаш? Защо не ме изчака?

Локи го гледаше като пиян, а устата му представляваше едно малко загрижено „О“.

— Джийн… — прошепна той прегракнало. — Ти… си тичал. Не беше… в състояние да се биеш. Сивия крал… така умее да предразполага. Не можах да му откажа.

Джийн се разкиска пряко волята си.

— Проклет да си, Локи Ламора! Изпратих му вест. Мислех си, че тя ще го позадържи тук.

— Благословена да е душата ти. Обаче… аз го докопах. Докопах го и изгорих кораба му.

— Значи така стана — рече кротко Джийн. — Видях. Гледах пожара от другата страна на Дървените отпадъци. Видях те как се качваш на Плаващия гроб, все едно е твоя собственост, и веднага тръгнах за насам. Но ти дори нямаше нужда от мен.

— О, не. — Локи преглътна и се намръщи, щом усети вкуса на собствената си кръв. — Отлично се възползвах от… репутацията ти.

Джийн не каза нищо и самотната светлина в очите му накара Локи да потръпне от студ.

— Значи това е отмъщение — смънка той.

— Да — потвърди Джийн.

След няколко секунди от очите на Локи отново бликнаха сълзи, той замижа и тръсна глава.

— Лайняна работа.

— Да.

— Трябва… да ме оставиш тук.

При тези думи Джийн залитна назад, все едно го бяха зашлевили.

— Какво?!

— Остави ме, Джийн. Аз ще умра… само след няколко минути. Те няма да получат нищо от мен. Ти все още можеш да се измъкнеш. Моля те… остави ме.

Лицето на Джийн пламна в червено, което си пролича дори на светлината на алхимичните глобуси, веждите му се вдигнаха, а всички черти на лицето му така се изопнаха, че Локи чак събра сили да се разтревожи. Джийн стисна зъби и те заскърцаха, а скулите му изпъкнаха като планински хребети над позлатата от тлъстини.

— Намери и ти какво да ми кажеш! — изсъска той най-накрая с най-безизразния и най-смъртоносен глас, който Локи бе чувал някога.

— Джийн, сгреших! — изхъхри той отчаяно. — Не можех да се меря с него. Той ме нападна, преди да успея да го надхитря. Само ми обещай… обещай ми, че ако някога намериш Сабета, ще…

— Сам ще си я намериш, диване такова, след като и двамата се разкараме оттук!

— Джийн! — Локи се вкопчи в ревера на дрехата му със здравата си ръка. — Съжалявам, издъних се! Моля те, не стой тук и не чакай да те хванат — черноризците всеки миг ще дойдат! Не бих понесъл да те заловят. Моля те, просто ме остави. Не мога да ходя.

— Будала — прошепна Джийн, бършейки горещите си сълзи със здравата си ръка. — Няма и да ти се наложи.

Непохватно, ала бързо той грабна наметалото на Сивия крал, върза го на врата си и направи от него превръзка за дясната си ръка. После подпъхна ръка под коленете на Локи и успя да го вдигне като дете. Локи изстена.

— Стига си ревало, бебе проклето — скастри го Джийн и се потътри по палубата. — Трябва да ти е останала поне половин чаша кръв някъде вътре. — Но Локи вече бе изпаднал в пълен несвяст. Дали от болка, или от загуба на кръв, Джийн не можеше да каже, но кожата му беше толкова бледа, че приличаше на стъкло. Очите му бяха отворени, но не виждаха нищо, устата му зееше и от нея се стичаше кръв и слюнка.

Като дишаше тежко и трепереше, без да обръща внимание на мъчителните болки от собствените му рани, Джийн се втурна да бяга.

Тялото на Сивия крал остана да лежи забравено на палубата, обляно от червената светлина на празната зала.