Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

2

Пожарът в Дома на Переландро все още не беше угаснал, когато Джийн Танен, полуоблечен, се хвърли пред черния вход на Дома на Аза Гуила, на две преки североизточно от храма, който Джентълмените копелета наричаха свой дом.

Елдергласът и камъкът не горяха, разбира се, но всичко останало в Дома на Переландро беше друга история. Елдергласът отразяваше и съсредоточаваше горещината на пламъците и всичко в бърлогата щеше да се превърне в бяла пепел, а все по-силната жега щеше да довърши и покъщнината в самия храм. Бригада от жълтодрешковци с кофи се суетеше около зданието, но не й оставаше друго, освен да чака жегата и противният дим с миризма на смърт да престанат да бълват през портата.

Джийн задумка с юмрук по залостения дървен заден вход на храма на Богинята на смъртта. Молеше се на Уродливия страж за помощ при изговора с верарски акцент, който твърде рядко бе упражнявал през последните месеци. Коленичи, за да изглежда още по-жалък.

След няколко минути нещо щракна и врата се открехна — пролуката не беше по-широка от един пръст. Послушница в черна роба без никаква украса и проста сребърна маска, така позната на Джийн, се втренчи в него.

— Името ми е Таврин Калас — представи се Джийн. — Моля за вашата помощ.

— Умирате ли? — попита послушницата. — Почти нищо не можем да направим за онези, които все още са в добро здраве. Ако имате нужда от храна и подкрепление, предлагам ви да отидете в Дома на Переландро, макар че тази вечер те като че си имат… трудности.

— Не умирам, но имам нужда от храна и подкрепление. Аз съм верен слуга на Преблагата господарка, посветен в Петото вътрешно тайнство.

Джийн внимателно беше обмислил лъжата. Четвъртият ранг в Ордена на Аза Гуила бе посвещаването в жречески сан. Пети ранг — съвсем приемливо беше за някой, на когото е възложено да бъде куриер за важни вести от град на град. Ако споменеше по-висш ранг, щеше да бъде принуден да се разправя с по-висшите жреци и жрици, които сигурно бяха чували за него.

— Бях изпратен от Тал Верар в Джереш по работа на нашия орден, но по пътя джеремитски разбойници превзеха кораба ни. Взеха ми одеждите, служебните печати, документите и Скръбната маска.

— Какво? — Послушницата се наведе и помогна на Джийн да стане. Тя тежеше има-няма четвърт от теглото му и усилието й бе малко смешничко. — Посмели са да нападнат пратеник на Господарката?

— Джеремитите не изповядват вярата в Дванайсетте, сестрице — отвърна Джийн и позволи да го вдигнат на колене. — Измъчването на благочестивите за тях е наслада. Дълги дни бях прикован за весло. Снощи галерата, на която ме държаха в плен, пусна котва в Каморския залив. Беше ми възложено да изхвърлям през борда нощните гърнета, а офицерите слязоха на брега да се набесуват. Видях перките на нашите Черни братя да прорязват водата. Помолих се на Господарката и се възползвах от възможността.

Едно нещо, което братята и сестрите на Аза Гуила рядко споменаваха пред външни хора (особено в Камор), беше вярата им, че акулите са любими същества на Богинята на смъртта; че тайнствената им поява и оттегляне и свирепите им нападения са съвършеното въплъщение на природата на Преблагата господарка. Акулите бяха могъща поличба за скритите зад сребърни маски жреци; Висшият проктор не се шегуваше, когато предложи на Джийн свободно да плува в океана по мръкнало. Само неверниците, както се твърдеше, биваха нападани във водите под Дома на откровението.

— Черните братя — възкликна послушницата с нарастваща възбуда. — И те помогнаха ли ви да избягате?

— Не бива да го смяташ за помощ — отвърна Джийн. — Господарката не помага, тя позволява. Гмурнах се във водата и усетих присъствието им около мен. Почувствах ги как плуват под краката ми и видях как перките им режат водната повърхност. Моите похитители крещяха, че съм луд. Щом видяха Братята, решиха, че скоро ще бъда изяден, и започнаха да се смеят. И аз се смях — когато изпълзях невредим на брега.

— Възхвалявай Господарката, братко.

— Възхвалих я, възхвалявам я и ще я възхвалявам — отвърна Джийн. — Тя ме освободи от враговете и ми даде втора възможност да изпълня мисията си. Моля те, отведи ме при иконома на вашия храм. Срещни ме с вашия Божествен баща или Божествена майка. Имам нужда само от Лицето, одежди и подслон за няколко нощи, докато уредя работите си.