Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (8)

8

Часът на Измамната светлина бе последният час, по време на който храмовете на Камор по традиция все още бяха отворени и Безокия жрец от Дома на Переландро не си пропиляваше времето, през което можеше да понапълни още малко медната купа за пожертвования, оставена пред него на стъпалата на порутения му храм.

— Сираци! — ревна той с глас като за бойното поле. — Не оставаме ли всички сираци рано или късно? Горко на тез, откъснати от майчината пазва още от пелени!

Две стройни момчета, вероятно сирачета, седяха от двете страни на купата, облечени в бели качулати одежди. Нереалното сияние на Измамната светлина като че подпалваше черната празнота във втренчените им очи, докато наблюдаваха как мъже и жени търчат по някакви свои си работи по площадите и булевардите на боговете.

— Горко на онез — продължи жрецът, — захвърлени от жестоката съдба в един порочен свят, в който няма място за тях, свят, който няма полза от тях. Роби ги прави той! Роби или, още по-лошо, играчки за похотта на порочните и нечестивите, които ги принуждават да влачат жалко, неописуемо изродено съществуване, в сравнение, с което обикновеното робство е благодат!

Локи беше изумен, защото никога не беше гледал театрално представление, нито пък беше чувал опитен оратор. В тези думи имаше презрение, което би накарало камък да пусне водна пара; имаше негодувание, което караше сърцето му да бие учестено от вълнение и срам, ако и самият той да бе сирак. Искаше му се мъжът с мощния глас да продължи да го навиква.

Толкова голяма бе славата на Отец Окови, Безокия жрец, че дори и Локи Ламора бе чувал за него — мъж, вече попрехвърлил средната възраст, с гръд, широка като писарско писалище, и брада, увиснала от сбръчканото му лице като къделя сурова вълна. Плътна бяла превръзка покриваше челото и очите му, бялата му памучна дреха се спускаше до голите му глезени, чифт черни железни пранги стягаха китките му. Тежки стоманени вериги висяха от тях, изкачваха се по стълбището на храма и се губеха вътре. Локи виждаше, че когато Отец Окови ръкомаха срещу слушателите си, веригите са натегнати — той достигаше последната граница на свободата си.

Тринайсет години, твърдеше мълвата, Отец Окови не бе стъпвал по-далеч от стъпалата пред неговия храм. В знак на своята преданост към Переландро, Баща на милостинята, Господар на пренебрегнатите, той се бе приковал за стената на вътрешния олтар с железни вериги, които нямаха ни катинар, ни ключове, и бе платил на лекар да му извади очите пред погледите на тълпата.

— Господарят на пренебрегнатите бди на стража за всеки син и дъщеря на мъртви родители, в това ви уверявам! Блажени в очите му са необвързаните с дълга на кръвта, даряващи помощ и утеха на децата без майки и бащи…

Въпреки че освен дето носеше превръзка на очите, бе известно и че жрецът е сляп, Локи бе готов да се закълне, че щом двамата със Създателя на крадци излязоха на площада, Отец Окови се извърна към тях.

— … поради безспорното си милосърдие те хранят и закрилят децата на Камор не с безсърдечно сребролюбие, а с всеотдайна доброта! Истински блажени — изсъска той пламенно — са закрилниците на клетите, изпаднали в нужда каморски сираци!

Когато Създателя на крадци се заизкачва по стъпалата, той умишлено стъпваше тежко върху каменните плочи, за да обяви присъствието си.

— Някой идва — каза Отец Окови. — Двамина са, или поне така ми казват ушите ми!

— Доведох ти момчето, за което говорихме, Отче — произнесе Създателя на крадци достатъчно високо, че да го чуят неколцината минувачи, ако слушат. — Подготвих го, доколкото можах за, ъъъ, за изпитанията за послушничество и посвещаване.

Жрецът заслиза тромаво по стълбите към Локи, като влачеше подире си дрънчащите вериги. Момчетата с качулките, които вардеха купата, му хвърлиха по един поглед, но не казаха нищо.

— Така ли? — Ръката на Отец Окови се стрелна с обезпокоителна точност, а мазолестите му пръсти запълзяха като паяци по челото, бузите, носа и брадичката на Локи. — Малко момче е явно, много малко. Макар че не му липсва характер, бих казал, както личи от измършавелите черти на тъжното му сирашко лице.

— Името му — рече Създателя на крадци — е Локи Ламора и се обзалагам, че Орденът на Переландро ще намери много приложения за неговата, ъъъ, необичайно висока степен на лична предприемчивост.

— Още по-добре щеше да е — избоботи жрецът, — ако той беше искрен, покаял се, честен и склонен към дисциплина. Но нямам съмнения, че времето, прекарано под нежните ти грижи, му е насадило тези качества чрез пример. — Той плесна с ръце три пъти. — Работата ни за днес свърши, моите момчета. Съберете подаянията на добрите хора на Камор и нека въведем в храма нашия бъдещ послушник.

Създателя на крадци стисна рамото на Локи, а после въодушевено побутна хлапака нагоре по стълбите към Безокия жрец. Когато облечените в бяло момчета преминаха с дрънчащата медна купа покрай него, той подхвърли в нея малка кожена кесия, разпери широко ръце и се поклони с характерното си лукаво театралничене. За последно Локи го видя как бързо прекосява Квартала на Храмовете, размахал весело разкривените си ръце и изпъчил кокалести рамене — походка на човек, освободил се от бреме.