Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (59)

5

— Хубава птица, задник такъв! — каза Локи.

Вързомагът невъзмутимо продължаваше да го съзерцава с леден поглед.

— Значи явно заради теб никой не може да открие шефа ти. Заради теб никой от Целите крони не е могъл да си спомни какво е правил, когато са приковали Тесо Дългия за стената.

Соколът нададе крясък, а Локи отскочи назад — гневът на птицата бе изключително впечатляващ. Викът приличаше повече на писък на раздразнено животно… и беше някак си личен. Локи вдигна вежди.

— Моята близка не одобрява тона ти — рече Соколаря. — И без това неизменно съм се убеждавал, че преценката й е безупречна. Дръж си езика, ако обичаш.

— Шефът ти очаква да извърша нещо за него — отвърна Локи, — което означава, че трябва да остана що-годе читав. Което на свой ред означава, че начинът, по който се обръщам към шибаните му лакеи от Картейн, не е от значение. Някои от убитите от теб гаристи бяха мои приятели. Заради теб ми предстои шибан уреден брак! Така че, Вързомаг, паси коноп и сери въже!

Соколицата избухна в крясъци и хвръкна от ръката на господаря си. Локи закри лицето си с лявата си ръка и птицата връхлетя върху нея. Ноктите разцепиха плата на ръкава му. Птицата се вкопчи болезнено в ръката му и запляска с криле, за да се закрепи. Локи нададе вик и вдигна десница, за да я удари.

— Само да си я ударил… — обади се Соколаря — и си мъртъв. Огледай по-внимателно ноктите на моята близка.

Хапейки бузите си от болка, Локи ги огледа. Шпорите на създанието изобщо не бяха шпори — повече приличаха на гладки извити куки, които се стесняваха до иглени върхове. Точно над тях на краката имаше странни пулсиращи торбички и дори и с оскъдните знания, които притежаваше Локи за ловните птици, това му изглеждаше много сбъркано.

— Вестрис — обясни Сивия крал — е скорпионов сокол. Хибрид, постигнат чрез алхимия и магьосничество. Един от многото, с които се развличат Вързомаговете. Тя има не само нокти, но и жило. Ако реши да се отърве от теб, ще направиш десет крачки и ще се строполиш на земята.

От ръката на Локи закапа кръв. Той изстена. Птицата го клъвна с клюн — личеше си, че се забавлява.

— Вижте… — рече Сивия крал. — Не сме ли се събрали тук възрастни мъже и птици? „Читав“ е относително понятие, Локи. Няма да ми е приятно отново да ти демонстрирам колко относително.

— Извинявам се — процеди Локи, като скърцаше със зъби. — Вестрис е прекрасна и много убедителна птичка.

Соколаря не каза нищо, но Вестрис пусна лявата ръка на Локи, като отново го одраска болезнено. Локи притисна окървавения си вълнен ръкав върху раната и започна да я разтрива. Вестрис изпърха, кацна на ръкавицата на господаря си и отново се вторачи в Локи.

— Не е ли точно както ти казах, Соколарю? — Сивия крал се ухили на Локи. — Нашият Трън умее да се овладява. Преди две минути такъв страх го тресеше, че не можеше да мисли. А сега вече ни обижда и несъмнено крои как да се измъкне от това положение.

— Не разбирам защо настояваш да ме наричаш Трън — рече Локи.

— Разбираш и още как — сряза го Сивия крал. — Обяснявам само веднъж, Локи. Знам за малката ти бърлога под дома на Переландро. Убежището ти. Богатството ти. Знам, че нощем ти не се промъкваш да крадеш, както твърдиш пред всички останали Точни хора. Знам, че нарушаваш Тайния договор и погаждаш изкусни измами на благородници, които не се усещат, и знам, че си те бива в това. Знам, че не ти си пуснал тия нелепи слухове за Тръна на Камор, но и двамата знаем, че те се отнасят до твоите подвизи, косвено. И последно, разбирам, че Капа Барсави ще постъпи много интересно с теб и с всички Джентълмени копелета, ако му доверят нещата, които знам.

— Ох, моля ти се — възрази Локи. — Не си точно в положението да му шепнеш учтиво на ушенце и да те вземат насериозно.

— Няма аз да му шепна на ушенце — усмихна се Сивия крал — ако ти се провалиш в задачата, която ще ти възложа. Имам и други, достатъчно приближени до него, които да шепнат вместо мен. Вярвам, че се изразих много ясно.

Локи го изгледа на кръв, после се отпусна върху стола с въздишка, обърна го и облегна ранената си ръка на облегалката.

— Разбрах те. А в замяна?

— В замяна на възложената от мен задача ще ти обещая Капа Барсави да не разбере за така хитро устроения ти двоен живот, нито за този на най-близките ти съратници.

— Значи — рече бавно Локи — това е положението.

— С изключение на това, че се охарчвам за моя Вързомаг, аз съм циция, Локи. — Сивия крал излезе иззад тезгяха и скръсти ръце. — Ще ти се плати с живот, не с пари.

— Каква е задачата?

— Откровена измама — отвърна Сивия крал. — Искам ти да се превърнеш в мен.

— Нещо не разбрах.

— Дойде време да приключа с тази игра на сенките. Двамата с Барсави трябва да поговорим очи в очи. Много бързо ще устроя тайно съвещание с Капа, което ще го извади от Плаващия гроб.

— Няма да стане.

— За това трябва да ми се довериш. Аз съм архитектът на сегашните му неприятности. Уверявам те, знам какво може да го изкара от тая негова мухлясала крепост. Но не с мен ще разговаря той. А с теб. Тръна на Камор. Най-великия лицедей, който този град е раждал. Ти си избран да изиграеш моята роля. Само за една нощ. Виртуозно представление.

— Поръчково представление. Защо?

— Защото по това време трябва да съм другаде. Съвещанието е част от по-голямо предприятие.

— Аз съм личен познат на Капа Барсави и на цялото му семейство!

— Ти вече убеди семейство Салвара, че си двама различни мъже. В един и същи ден — ни повече, ни по-малко! Ще те науча какво искам да кажеш и ще ти осигуря подходящ гардероб. С твоите умения в съчетание с настоящата ми анонимност никой няма да се усети, че си замесен, нито че не си истинският Сив крал.

— Забавен план. В него има кураж и това ми пасва. Но разбираш, че ще изглеждам като истинско магаре, когато Капа започне разговора с дузина арбалети, прицелени в гърдите ми.

— Никакъв проблем. Ще си много добре защитен от редови глупости от страна на Капа. Ще пратя Соколаря с теб.

Локи отново хвърли поглед към Вързомага, който се ухили с подигравателно великодушие.

— Наистина ли смяташ — продължи Сивия крал, — че ще те оставя да задържиш другия кинжал в ръкава си, ако някакво оръжие в ръцете ти би могло да ме докосне? Опитай се да ме раниш. Ще ти дам някой и друг арбалет назаем, ако искаш. И стрела няма да ти свърши работа. Ти ще си защитен по същия начин при срещата си с Капа.

— Значи е вярно — рече Локи. — Приказките не са само приказки. Твоят домашен маг ти осигурява повече от способността да накараш ума ми да изключи, все едно съм се наливал цяла нощ.

— Да. И тъкмо моите хора ги пуснаха тези приказки, с една-единствена цел — исках присъствието ми да внушава такъв ужас на бандите на Барсави, че да не смеят да припарят до теб, когато дойде време да разговаряш с него. В края на краищата в моята власт е да убивам хора с едно докосване. — Сивия крал се усмихна. — И когато ме играеш, и ти ще можеш.

Локи се намръщи. Тази усмивка, това лице… имаше нещо познато в Сивия крал, да му се не види! Нищо, биещо на очи — просто глождещото чувство, че Локи и преди е бил в негово присъствие. Той се прокашля.

— Много любезно от твоя страна. А какво ще стане, когато приключа със задачата ти?

— Пътищата ни се разделят — отвърна Сивия крал. — Ти си гледаш твоята работа, аз си гледам моята.

— Малко ми е трудно да го повярвам.

— Ще излезеш жив от срещата с Барсави, Локи. Не се бой от последствията й — уверявам те, че няма да са толкова лоши, колкото си мислиш. Ако просто исках да го ликвидирам, можеш ли да отречеш, че бих го направил много отдавна?

— Ти уби седем от неговите гаристи. Държа го месеци наред затворен на Плаващия гроб. Последствията нямало да са толкова лоши, колкото си мисля? Той уби осем от собствените си Цели крони след смъртта на Тесо. Няма да приеме от теб по-малко от твоята кръв.

— Барсави се беше заключил на Плаващия гроб, Локи. А както вече казах, ти трябва да ми имаш доверие, че ще се справя с тази страна на ситуацията. Капа ще приеме онова, което му предложа. Ще уредим въпроса с Камор веднъж завинаги и всички ще са доволни.

— Ясно, че си опасен — рече Локи. — Но сигурно си и луд.

— Приписвай каквото си щеш значение на действията ми, Локи, стига да си изпълниш ролята според изискванията.

— Че то имам ли избор — рече кисело Локи.

— Това не е случайно. Договорихме ли се? Ще изпълниш ли тази задача за мен?

— Ще получа ли нареждания какво искаш да кажа на Капа Барсави?

— Да.

— Други условия няма да има.

— Наистина ли?

— Щом ще го правя за теб — рече Локи, — трябва да разполагам с начин да разговарям с теб или поне да ти предавам съобщения, когато аз поискам. Може да възникне нещо, което не бива да чака ти да се шматкаш наоколо и да изскачаш изневиделица.

— Няма вероятност — рече Сивия крал.

— Но е необходимо. Искаш ли да изпълня успешно поръчението или не?

— Много добре. — Сивия крал кимна. — Соколарю.

Соколаря стана от мястото си. Вестрис не откъсваше очи от очите на Локи. Стопанинът на сокола бръкна в палтото си със свободната си ръка и извади свещ — малък цилиндър от бял восък със странна червена спирална шарка.

— Запали я на някое уединено място — рече Вързомагът. — Трябва да си напълно сам. Произнеси името ми, аз ще чуя и много скоро ще дойда.

— Благодаря. — Локи пое свещта с десница и я пъхна в палтото си. — Соколаря. Лесно се запомня.

Вестрис отвори човка, ала не издаде никакъв звук. Клюнът се затвори, а птицата примига. Прозявка? Нейният начин да се присмее за сметка на Локи?

— Ще те държа под око — рече Вързомагът. — Както Вестрис чувства онова, което чувствам, аз виждам онова, което вижда тя.

— Това обяснява много неща — рече Локи.

— Ако сме се договорили — рече Сивия крал, — повече няма какво да правим тук. Имам си и друга работа и тя трябва да се свърши тази вечер. Благодаря ти, мастер Трън, че ти дойде умът в главата.

— Каза мъжът с арбалета на мъжа с пълната кесия. — Локи стана и пъхна лявата си ръка в джоба на палтото си. Тя все още пулсираше от болка. — И кога се предполага тази среща да се осъществи?

— Подир три нощи — отвърна Сивия крал. — Изобщо няма да прекъснем играта ти с дон Салвара, уверен съм.

— Не че според мен ти пука, но да, няма.

— Значи още по-добре. Да се върнем към твоите си работи.

— Нали няма да…

Но вече беше късно — Соколаря бе започнал да ръкомаха със свободната си ръка и да мърда устни, като мълвеше думите, без да ги изговаря на глас. Стаята се завъртя, оранжевата светлина на фенера се превърна в избледняващо цветно петно в мрака на стаята, а после мракът я погълна.