Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (110)

3

— Ти не чиракува ли под това име преди много години? — попита Локи.

— Точно така.

— Е, те няма ли да пратят известия? Няма ли да разпитат и да разберат, че Таврин Калас бил подтикнат от божествено любопитство да се хвърли от висока скала?

— Разбира се, че ще разпитат — отвърна Джийн. — Но изпращането на пратеник и получаването на отговор ще отнеме цели седмици… а аз нямам намерение да ходя така предрешен толкова дълго. Освен това за тях ще е доста забавно. Когато накрая разберат, че Калас би трябвало да е мъртъв, ще могат да приказват за всякакви видения и чудеса. Поява, дошла отвъд земите на сенките, разбираш ли.

— Поява, дошла право от гъза на един великолепен лъжец! — възкликна Локи. — Браво на теб, Джийн!

— Предполагам, че просто знам как се говори на жреците на смъртта. Всички си имаме своите малки дарби.

— Тъй то — намеси се Ибелиус. — Но дали е разумно? Това… перчене с одеждите на жреците на самата Богиня на смъртта? Да показваш дълъг нос на… Преблагата господарка? — Ибелиус докосна очите си с две ръце и преплете пръсти над сърцето си.

— Ако Преблагата господарка бе решила да се обиди — отвърна Джийн, — тя разполагаше с изобилни възможности да ме размаже по-тънко и от лист позлата заради моето нахалство.

— Нещо повече — додаде Локи. — Ние с Джийн сме се заклели в божествена служба на Благодетеля, Бащата на необходимите предлози. Вие почитате ли Уродливия страж, мастер Ибелиус?

— Опитът ми сочи, че от малко почит глава не боли. Може и да не паля свещи и да не давам милостиня, но… не си позволявам да говоря нелюбезно за Благодетеля.

— Е — рече Локи. — Нашият наставник веднъж ни каза, че послушниците на Благодетеля са странно неподатливи на последствия, когато им се наложи да се преструват на жреци на някой друг от боговете.

— И по странен начин ги карат да се чувстват добре дошли, бих казал — додаде Джийн. — А при сегашните обстоятелства човек с моя ръст би могъл да използва безценно малко на брой маски.

— Аха. Разбрах те, Джийн.

— Явно Богинята на смъртта е била много заета напоследък — рече Локи — с много други хора, освен нас. Джийн, вече съм съвсем буден. Чувствам се много добре, мастер Ибелиус. Няма нужда да ставате — сигурен съм, че пулсът ми си е там, където го оставих, на сигурно място вътре в китката ми. Какво още можеш да ми кажеш, Джийн?

— Положението е напечено и кърваво, но бих казал, че Капа Раза прекалява. Носи се мълва, че всички сме измрели — освен мен, с тази хубавичка цена, определена за главата ми. Предполага се, че сме отказали да се закълнем във вярност на Раза и сме се опитали да защитим честта на Барсави, и в хода на събитията сме си получили заслуженото. Всички останали гаристи са се заклели. Раза не изчака трите дни и нападна. Тази вечер са прерязали гърлата на най-непокорните — били са петима-шестима. Преди няколко часа.

— Богове! Откъде чу всичко това?

— Някои неща — от Ибелиус, който може да обикаля по малко насам-натам, стига да не надига много глава. Други — от служението: случайно се оказах в Дървените отпадъци точно когато изведнъж много хора имаха нужда от смъртни молитви.

— Значи Раза е пъхнал в джоба си Точните хора.

— Бих казал. Започват да свикват с положението. Всеки е готов да извади нож, само карфица да падне или комар да го ухапе, но той ги е стегнал. Управлява от Плаващия гроб, също като Барсави. Спазва повечето от обещанията си. Трудно се спори със стабилността.

— Ами… другата ни грижа? — Локи направи знака за Тръна на Катор. — За това чул ли си нещо? Някакви, ъъ, пукнатини по фасадата?

— Не — прошепна Джийн. — Явно Раза е бил доволен да избие всички нас, дребните крадци, и да ни остави така.

Локи въздъхна облекчено.

— Но има и още нещо странно — продължи Джийн. — Снощи Раза потърси сметка на половин дузина мъже и жени от различни банди и различни квартали. Публично ги обяви за агенти на Паяка.

— Така ли? Мислиш ли, че наистина са били, или това е поредният проклет гаден номер?

— Според мен е много вероятно да са били — отвърна Джийн. — Ибелиус ми каза имената и дълго размишлявах над тях. Просто нищо не ги свързва помежду им. Поне нищо, което да ми говори нещо на мен. Раза ги пощади, но ги прати в изгнание — каза, че имат един ден да си уредят делата и да напуснат Камор завинаги.

— Интересно. Ще ми се да знаех какво означава това.

— Може би нищо, поне този път.

— Това несъмнено би било приятно.

— И чумавият кораб, мастер Ламора! — намеси се нетърпеливо Ибелиус. — Изключителен кораб! Досега Джийн пропусна да го спомене.

— Чумав кораб, Джийн?

— Плавателен съд с черен корпус от Емберлен, фина работа. Адски красив, а знаете, че аз не знам и коя част на кораба плава във водата! — Джийн се почеса по брадясалата челюст и продължи. — Пусна котва в чумавия пристан същата нощ, когато Капа Раза даде на Капа Барсави урок по зъби!

— Много… много интересно съвпадение.

— Нали? Боговете обичат поличбите. Предполага се, че умрелите са вече двайсет-трийсет. Но ето и какво е твърде странно: Капа Раза е поел отговорността за предоставяната им милостиня.

— Какво?

— Да. Хората му придружават пренасянето на провизиите до пристанището. Той дава пари на Ордена на Сендовани за хляб и месо. Те заместват Ордена на Переландро, откакто… нали се сещаш.

— Защо, по дяволите, неговите хора ще пазят храната и водата, докато я отнасят на пристанището?

— И аз самият бях любопитен да разбера — отвърна Джийн. — Затова снощи се опитах да надникна тук-там, в официалното си положение на жрец, разбираш ли. Те им пращат не само храна и вода.