Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (135)

1

Соколаря размърда пръсти. Локи Ламора падна на колене, сгърчен от твърде познатата болка, която изгаряше костите му отвътре, и се строполи на пода до Джийн.

— Какво удоволствие е — заговори магьосникът — да видя, че си оцелял след малкото ни представление в Дупката на ехото. Впечатлен съм въпреки твоята репутация — въобразявах си, че сме те надхитрили. Чак до този следобед си мислех, че търся единствено Джийн Танен. Но така е още по-хубаво!

— Ти си извратено животно, твойта мамица! — възкликна Локи.

— Не — отвърна Вързомагът. — Аз се подчинявам на нарежданията на клиента, който ми плаща. А нарежданията на клиента ми са да се погрижа убиецът на сестрите му да умира дълго и мъчително. — Соколаря изпука със стави. — А тебе те броя за неочакван късмет.

Локи изкрещя и посегна към Вързомага, мъчейки се да надвие болката, но Соколаря прошушна нещо и съсипващите, пронизващи болки сякаш се усилиха десетократно. Локи изви гръб — мъчеше се да диша, но мускулите зад и под белите му дробове бяха корави като камък.

Когато Вързомагът прекрати мъчението, той се свлече, пъшкайки. Стаята се завъртя.

— Много странно — продължи Соколаря. — Как свидетелствата за нашата победа могат да се превърнат в инструмент на падението ни! Джийн Танен например — ти трябва да си фантастичен боец, щом си надвил сестрите на клиента ми, въпреки че, както забелязвам, доста си пострадал. А сега те отвърнаха на твоя удар от царството на сенките. Какви ли не чудеса са възможни, когато някой като мен докопа физически остатък от друг човек — например изрязани нокти. Кичур коса. Кръв по острието на нож.

Джийн изстена, неспособен да произнесе и дума.

— О, да — рече Соколаря. — Без съмнение се изненадах, когато открих до кого ме доведе тази кръв. На твое място щях да хвана първия керван към другия край на континента. Дори можеше да бъдеш оставен на мира.

— Джентълмените копелета — изсъска Локи — не зарязват другарите си. И не бягаме, когато сме длъжни да отмъстим!

— Правилно — рече Вързомагът. — Точно затова те умират в нозете ми в шибани мръсни коптори като този.

Вестрис литна от рамото му и кацна на една полица високо в ъгъла на стаята, откъдето се втренчи злобно в Локи. Въртеше глава от възбуда. Соколаря бръкна в дрехата си и извади пергаментов лист, перо и малка мастилничка. Махна тапата и постави мастилничката върху нара. Топна перото в мастилото, погледна Локи и се усмихна.

— Джийн Танен — рече той. — Какво просто име. Лесно се пише — даже още по-лесно, отколкото се извезва.

Перото му запърха над пергамента — пишеше с големи завъртулки и с всяка изписана буква усмивката му ставаше все по-широка. Когато свърши, сребърната нишка се уви като змия около пръстите на лявата му ръка и той ги размърда в почти хипнотичен ритъм. Бледо сребърно сияние изгря над листа и очерта извивките на лицето му.

— Джийн Танен — повтори Соколаря. — Стани, Джийн Танен. Стани. Имам задача за теб.

Разтреперан, Джийн се надигна първо на колене, а после се изправи на крака. Стоеше пред Соколаря. Локи все още не беше способен да помръдне.

— Джийн Танен — продължи Вързомагът. — Вземи брадвите си. В този миг нищо не може да те зарадва повече от това да вземеш брадвите си.

Джийн посегна под нара и извади Проклетите сестри. Хвана ги в двете си ръце и ъгълчетата на устата му се вдигнаха.

— Ти обичаш да ги използваш, нали, Джийн? — Соколаря раздвижи сребърната нишка в ръката си. — Обичаш да усещаш как се забиват в плътта… Обичаш да гледаш как блика кръв. О, да… Не се тревожи — имам достойна задача за тях.

Соколаря посочи Локи с пергамента.

— Убий Локи Ламора!

Джийн потръпна. Направи крачка към Локи, после се разколеба. Намръщи се и затвори очи.

— Изричам даденото ти име, Джийн Танен — заговори Вързомагът. — Изричам даденото ти име, истинското ти име, името на духа. Изричам твоето име. Убий Локи Ламора. Вземи брадвите си и убий Локи Ламора.

Джийн направи още една колеблива крачка към Локи. Брадвите му се издигнаха бавно. Като че стискаше зъби. От дясното му око се отрони сълза. Той пое дълбоко дъх и направи нова крачка. Изстена и издигна Проклетите сестри във въздуха.

— Не — прекъсна го Соколаря. — О, не. Чакай. Върни се назад.

Джийн се подчини и се отдалечи от Локи, който редеше наум молитви на облекчение, смесени с ужаса от предстоящото.

— Джийн е мека душица — рече Соколаря. — Но ти си истински слабак, нали? Ти си този, дето ме молеше да правя, каквото си искам, с теб, стига само да оставя приятелите ти на мира. Ти си този, който влезе в бъчвата със стиснати уста, когато можеше да предадеш приятелите си и може би да оцелееш… О, не. Знам как да поправя това. Джийн Танен, хвърли брадвите.

Проклетите сестри тупнаха тежко на земята в нозете на Соколаря. Миг по-късно Вързомагът заговори на призрачен език и размърда нишката в лявата си ръка. Джийн Танен изпищя и се строполи на земята, като потръпваше.

— Според мен ще е много по-добре — рече Соколаря — ти да убиеш Джийн, мастер Ламора.

Вестрис кресна на Локи. В крясъка й се долавяше странна нотка на подигравателен смях.

„Мамка му! — помисли си Локи. — О, богове!“

— Разбира се — продължи Соколаря, — ние сме наясно, че фамилното ти име е измислица. Но на мен не ми е нужно цяло име — дори и част от истинското име е предостатъчна. Ще се убедиш в това, Локи. Ще се убедиш, обещавам ти. — Сребърната нишка изчезна. Той отново потопи перо в мастилото и надраска нещо на пергамента.

— Да! — възкликна той. — Да. Ти отново можеш да се движиш. — И щом го каза, така и стана. Парализата отпусна Локи и той размърда предпазливо пръсти. Вързомагът отново извади сребърната нишка. Локи усети как нещо странно започна да витае във въздуха около него, някакъв натиск. Пергаментът отново засия.

— А сега — рече Соколаря — изговарям името ти, Локи. Изговарям даденото ти име, истинското име, името на духа. Изговарям твоето име, Локи. — Магьосникът ритна Проклетите сестри към Локи. — Стани. Стани и вземи брадвите на Джийн Танен. Стани и убий Джийн Танен.

Локи се надигна на колене и остана на четири крака.

— Убий Джийн Танен.

Разтреперан, той посегна към една от брадвите, придърпа я към себе си и запълзя напред, стиснал брадвата в дясната си ръка. Дишаше на пресекулки. Джийн Танен лежеше в краката на Вързомага, само на три-четири крачки, проснат по очи в хоросановия прах.

— Убий Джийн Танен.

Локи се спря в нозете на Соколаря, извърна бавно глава и впери поглед в Джийн. Едното от очите на грамадния мъж бе отворено, не мигаше. В него се четеше неподправен ужас. Устните на Джийн трепереха беззвучно и се мъчеха да изговарят някакви думи.

Локи се изправи, издигна брадвата и нададе безсловесен рев.

Замахна с тежката топка и тя се заби право в чатала на Соколаря. Сребърната нишка и пергаментът изпаднаха от ръцете му, той изохка и падна по очи, стиснал слабините си.

Локи се завъртя надясно — очакваше мигновена атака от скорпионовия сокол, но за негово учудване птицата бе паднала долу и се гърчеше на пода. Крилете й пърхаха във въздуха. От човката й излизаха задавени писъци.

Локи се усмихна с най-жестоката усмивка, която се бе появявала на лицето му през целия му живот, и стана.

— Значи така? — Той се хилеше злорадо срещу Вързомага, докато бавно издигаше брадвата с топката надолу. — Ти виждаш, каквото тя вижда. Всеки от вас чувства онова, което чувства другият, нали?

Докато говореше, го обзе топло ликуващо чувство, но това едва не му струва победата. Соколаря успя да се съсредоточи дотолкова, че да произнесе една сричка и да сгърчи пръсти. Локи ахна, залитна назад и едва не изтърва брадвата. Като че нажежена кама се забиваше в двата му бъбрека — парещата болка му пречеше да действа и дори да мисли.

Соколаря се опита да се изправи, но Джийн Танен изведнъж се търколи към него, пресегна се и го сграбчи за реверите. Дръпна яко и Соколаря падна по очи на пода. Болката в бъбреците изчезна, а Вестрис отново изкряска в краката му. Повече не си губи времето.

Замахна яростно с брадвата и строши лявото й крило. То сухо изпращя.

Соколаря изпищя и се загърчи — така се мяташе, че за миг се изтръгна от хватката на Джийн. Стисна лявата си ръка и нададе вик, облещил очи. Локи го изрита мощно в лицето. Вързомагът се търколи в прахта, пръскайки кръв, внезапно шурнала от носа му.

— Имам само един въпрос, нагъл шибан педераст такъв! — рече Локи. — Ясно, че за „Ламора“ е лесно да се досети човек. Истината е, че когато приех това име, не знаех подходящия му превод. Взех го назаем от един стар продавач на наденици, който веднъж се държа много мило с мен в Пожарището, преди чумата. Хареса ми как звучи.

— Но от къде на къде, майка му стара — продължи той бавно, — ти хрумна, че Локи е малкото име, с което съм роден?

Той отново вдигна брадвата, обърна я така, че острието да сочи към земята, замахна с всичка сила и отсече главата на Вестрис.

Внезапно секналия крясък на птицата отекна и се сля с писъците на Соколаря, който стискаше главата си и риташе бясно. Виковете му бяха истинска лудост и беше истинска милост за ушите на Локи и Джийн, когато те утихнаха и Вързомагът, хлипайки, изпадна в несвяст.