Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (70)

5

— Няма да стане — заяви той няма и два часа по-късно. — Извинявай… не си виновна ти.

Стаята беше топла, сумрачна и изключително уютна, проветрявана от мекото „Фиуу-фиуу-фиуу“ на дървено вятърно колело, което се въртеше в скрита шахта. Водни колела ромоляха пред пищния Дом на позлатените лилии в северния край на Примката и подкарваха ремъци и вериги, които задвижваха многобройните му приспособления, създаващи удобство.

Локи лежеше на широко легло с меки пухени дюшеци, завит с копринени чаршафи под копринен балдахин. Лежеше гол под приглушената червена светлина на замъглен алхимичен глобус, малко по-силна от алената лунна светлина, и се възхищаваше на заоблените форми на жената, която галеше вътрешната страна на бедрото му. Тя ухаеше на ябълково вино с подправки и на канелен мускус. Ала у него нямаше и помен от възбуда.

— Фелис, моля те — рече той. — Идеята не е добра.

— Напрегнат си — прошепна Фелис. — Явно умуваш за нещо, а и раната на ръката ти никак не е от помощ. Нека опитам още няколко неща. Винаги съм готова за… професионални предизвикателства.

— Не съм убеден, че нещо може да помогне.

— Хммм. — Локи долови нацупената нотка в гласа й, въпреки че чертите й бяха само неясни сенки в червения полумрак. — Има такива вина. Алхимични, от Тал Верар. Афродизиаци. Не са евтини, но вършат работа. — Тя разтърка корема му и се заигра с тънката линия от косми в средата му. — Правят чудеса.

— Нямам нужда от вино — рече той сдържано, хвана ръката й и я отдръпна от кожата си. — О, богове, не знам какво ми трябва!

— Тогава ми позволи да ти предложа нещо. — Тя се повдигна и коленичи до гърдите му. Само с едно уверено движение (защото под всички тези заоблености имаше силни мускули) тя го преобърна по корем и заразтрива мускулите на врата и на гърба му, като редуваше нежни ласки със силно натискане.

— Предложението… ох… прието…

— Локи — рече Фелис, като изостави ефирния глас за спалнята от вида „готова съм на всичко, за да ти угодя“, една от лелеяните илюзии на занаята й. — Знаеш ли, че помощниците в чакалните ни казват какво точно иска всеки клиент, когато ни дават поръчките?

— Така съм чувал.

— Е, ти си помолил специално за червенокоса.

— Което… ох, по-надолу, моля те… което значи…?

— В „Лилиите“ сме само две — рече тя — и от време на време има такива молби. Но работата е там, че някои мъже искат червенокоса по принцип, а други — точно една.

— О…

— Тези, които искат червенокоса по принцип, се забавляват и си заминават. Но ти… ти искаш точно една червенокоса. И това не съм аз.

— Съжалявам… Нали ти казах, не си виновна ти.

— Знам. Толкова благородно от твоя страна.

— Но ще си платя с радост.

— И това също е много мило. — Тя изхихика. — Но ако не платиш, ще попаднеш в стая, пълна с яки мъжаги с тояги, така че не е само заради безпокойството, че ще ме обидиш.

— Знаеш ли — рече Локи. — Мисля, че повече ми харесваш такава, без онези предишните лиготии — „как да ти угодя, господарю“.

— Някои мъже харесват прямите курви. Други пък не искат да чуват нищо друго, освен това колко са прекрасни. — Тя заразтрива мускулите на врата му с долната част на дланите си. — Всичко е работа! Но както казах, ти като че копнееш за някого. И сега си спомни за това.

— Извинявай.

— Няма нужда постоянно да ми се извиняваш. Ти си този, чиято любима избяга през половината континент.

— Богове! — изпъшка Локи. — Намери ми един-единствен човек в Камор, който да не знае, и ще ти дам сто крони, кълна се!

— Просто го чух от единия Санца.

— Единия Санца? Кой точно?

— Не мога да ти кажа. В тъмното е много трудно да ги различиш.

— Ще им отрежа проклетите езици!

— О, шшт! — Тя разроши косата му. — Моля те, недей! Поне на нас, момичетата, те ни трябват!

— Хммм.

— Клетичкият ми, сладък кретен! Явно много си хлътнал по нея. Е, Локи, какво да кажа? Ебаният — ебан… — Фелис се разсмя тихичко. — Но не от мен!