Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джентълмените копелета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lies of Locke Lamora, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Charly (2015 г.)
Разпознаване и корекция
aisle (2015 г.)

Издание:

Автор: Скот Линч

Заглавие: Лъжите на Локи Ламора

Преводач: Светлана Комогорова-Комата

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Рива“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Художник: Станимир Георгиев

Коректор: Цветанка Гълъбова

ISBN: 978-954-320-532-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2267

История

  1. — Добавяне

2

Дървеницата чуваше дори още по-слабо от Джийн суматохата горе, ала когато бъчвата цопна в мрака, веднага разбра, че не са я подхвърлили току-така. Той се беше настанил точно над канала, който течеше под водопада, и просто се пусна и падна петнайсет стъпки надолу в бързея.

Беше свил крака и тупна като камък, изстрелян от катапулта, със задника напред. Въпреки че водата заля главата му, той бързо напипа твърда почва под краката си — каналът беше дълбок едва четири стъпки.

И сега, стиснал в ръка брадвата на Джийн, млатеше като бесен по плоския капак на бъчвата. Беше оставил своето светлинно кълбо на каменната пътека край канала, защото светлината, идваща от глобуса на Джийн под водата, беше достатъчна.

— Дървеница! — изкрещя едрият мъжага с глас, внезапно изпълнил се с неподправена тревога. — Дървеница!

Момчето се обърна вдясно и съзря какво се бе устремило към него от далечния мрак. Тръпка на чисто отвращение премина нагоре-надолу по гръбнака му и той се огледа трескаво, за да се увери, че заплахата иде само от една посока.

— Дървеница, излез от водата! Излез на камъните!

— Ами Локи?

— Точно в тая шибана секунда не му се излиза от бъчвата! — кресна Джийн. — Повярвай ми!

Докато Дървеницата се мъчеше да се измъкне от плискащата се, осветена от алхимична светлина вода, бъчвата отново се заклатушка към южния край на сградата, където каналът се изливаше само боговете знаят къде. Твърде отчаян, че да се замисли за собствената си безопасност, Джийн изпълзя по гредата с хлъзгащи се по вековната мръсотия крака и се втурна към водопада, размахал ръце като луд, за да не изгуби равновесие. Секунди по-късно той овладя инерцията си, като прегърна една вертикална греда. Подхлъзна се за миг, но се вкопчи здраво в опората. Лудият му бяг го бе довел близо до водопада. Хвърли се напред във въздуха, прилепил крака до гърди, цопна във водата също толкова шумно, както и бъчвата и се удари о дъното на канала.

Изплува, плюейки, стиснал втората брадва в ръка. Дървеницата клечеше на каменния перваз до канала и размахваше алхимичния си глобус срещу паяците. Джийн забеляза, че солените дяволи са на около петнайсет крачки от него. От него ги отделяше водата и те се движеха по-предпазливо — многобройните им очи бяха с цвета на най-черната нощ и искряха с призрачните отражения от лъчите на глобуса на момчето. Косматите им крака се клатушкаха във въздуха пред лицата им, а корабите им черни зъби трепереха.

Бяха четири, да опустеят дано. Джийн се измъкна от канала близо до Дървеницата и изплю вода. Стори му се, че някои от тези нечовешки черни очи се извърнаха към него.

— Джийн! — изпъшка Дървеницата. — Джийн, тия гадове изглеждат ядосани.

— Не е нормално — отвърна Джийн и притича до Дървеницата. Момчето му подхвърли другата брадвичка. Паяците се бяха приближили на десет крачки, току отвъд водата — двамата с Дървеницата сякаш бяха приковани от трийсет и две немигащи черни очи, трийсет и два треперещи крака със стърчащи черни косми. — Изобщо не е нормално. Солените дяволи не се държат така.

— А, добре. — Дървеницата вдигна алхимичния глобус на една ръка разстояние, сякаш можеше да се скрие зад него целият. — Иди си поговори с тях за това.

— Подозирам, че единственият език, който разбират, е езикът на брадвата.

И още неизговорил тези думи, паяците занастъпваха в призрачен синхрон напред във водата — четири цопвания. Бъчвата беше отплавала на няколко стъпки вдясно от Джийн и Дървеницата — един от черните силуети мина под нея. Многобройни черни крака се подадоха от водата и затърсиха плячка. Дървеницата нададе вик — смесица от отвращение и ужас. Джийн се метна напред и заудря с брадвите, нанасяйки бързи удари надолу. Два паешки крака се разцепиха с трясък, от който можеше да ти се обърне стомахът, и от тях шурна тъмносиня кръв. Джийн отскочи назад.

Двата невредими паяка се измъкнаха от водата няколко секунди преди ранените си събратя и се втурнаха към Джийн — бодливите им крака тракаха по мокрите каменни плочи. Той разбра, че има опасност да загуби равновесие, ако се опита да нападне и двамата едновременно, и вкара в действие един по-гнусен план.

Проклетата Сестра в дясната му ръка връхлетя свирепо надолу и разцепи главата на десния солен дявол между симетричните редове от черни очи. Краката му се сгърчиха в смъртен спазъм и Дървеницата изпусна алхимичния си глобус — толкова бързо отскочи встрани. Джийн използва инерцията от замаха с дясната ръка, за да вдигне левия си крак над земята — паякът отляво се дръпна с оголени зъби точно в мига, когато той стовари тежестта върху онова, което предполагаше, че е муцуната му. Очите на насекомото се пукнаха като желирани плодове. Джийн стовари крака си върху него с цялата си мощ — струваше му се, че тъпче чувал с мокри кожи.

Топлата кръв бе просмукала ботуша му, когато го измъкна навън. Ранените паяци се суетяха зад умъртвените си събратя и сърдито съскаха и прищракваха.

Единият избута другия назад и се нахвърли върху Джийн с широко разперени крака и вдигната глава, оголил извитите си зъби. Джийн стовари и двете Сестри едновременно върху него като чукове, откъм опакото, смачка главата на паяка върху мокрите камъни и той замря на място. Бликнаха кръв и гной. Джийн усети как те оплискаха врата и челото му и напрегна всички сили да запази самообладание.

Оставаше само едно проклето страшилище. Вбесен от това, че го бавят, Джийн скочи с рев във въздуха и с разперени ръце се приземи върху черупката на последната останала жива твар. Тя избухна с блажен звук под него и краката й се прегънаха под неестествен ъгъл. Сгърчени в последни конвулсии, те удариха по краката на Джийн, който забиваше пети все по-дълбоко и ръмжеше.

— Ух! — извика Дървеницата, който беше целият наквасен от нещо синьо, преди циркулирало из тялото на солен дявол. Джийн не загуби нищо секунда — подхвърли на момчето едната от окървавените Сестри и отново скочи във водата. Бъчвата бе отплавала около десетина стъпки по-далече на юг. Той заплува трескаво към нея и я прихвана с лявата ръка, а после започна да блъска по капака с дясната ръка, стиснала брадвата.

— Дървеница! — подвикна той. — Ако обичаш, провери дали и още от тия гадове не пълзят към нас!

Зад Джийн се разнесе плясък — Дървеницата цопна отново в канала. След малко той изплува до бъчвата и я прихвана с тънките си ръце.

— Поне аз не виждам, Джийн. Побързай.

— Бързам! — Тряс, тряс, тряс. — Бързам, ебати! — Най-сетне острието проби дървото. Конската пикоч плисна във водата и Дървеницата се задави. С яростно блъскане Джийн разшири отвора, а после успя и да откърти капака на бъчвата. Вълна от гадна жълта пикоч обля гърдите му. Той, без да се замисли, хвърли брадвата, бръкна вътре и измъкна безжизненото тяло на Локи Ламора.

Огледа го трескаво за рани, прорези или пурпурни следи от бич. Вратът му като че ли беше недокоснат.

Той бързо го извлече на каменната пътека до мъртвите паяци — части от тях все още потръпваха, а после излезе от водата и клекна до него. Махна наметалото и връхната му дреха. Дървеницата се появи до него тъкмо навреме, за да изхвърли двете неща във водата. Джийн разпори сивата жилетка на Локи и заблъска по гърдите му.

— Дървеница! — изпъшка той. — Ела тук и му свий краката вместо мен. Топлите му течности съвсем са изстинали. Да влезем в ритъм, може и да ги загреем. Богове, ако оживее, кълна се, ще взема десет докторски книги и ще ги запомня наизуст до една!

Дървеницата излезе от водата и се залови да свива и разпуска краката на Локи един по един, докато Джийн ту му натискаше корема, ту го блъскаше по гърдите, ту му удряше шамари.

— Хайде де, да опустееш дано! — смънка той. — Бъди инат, малък кльощав…

Гърбът на Локи се изви конвулсивно и от гърлото му изригна дрезгава мокра кашлица. Ръцете му се вкопчиха немощно в камъка и той се преобърна на лявата си страна. Джийн се отпусна и въздъхна облекчено, без изобщо да забелязва, че е седнал в локва паешка кръв.

Локи повърна във водата — гадеше му се, тресеше го. И пак повърна. Дървеницата коленичи до него и го хвана за раменете. Локи лежа и трепери няколко минути, дишаше тежко и кашляше мокро.

— О, богове! — възкликна той най-сетне с немощен, пресипнал глас. — О, богове! Очите ми! Нищо не виждам! Това вода ли е?

— Да, течаща вода. — Джийн се пресегна и го хвана за лакътя.

— Потопи ме вътре тогава. О, тринайсет богове, махни тая гнусотия от мен!

И Локи се претърколи и цопна в канала, преди Джийн и Дървеницата да се размърдат, за да му помогнат. На няколко пъти топна глава в черния поток, а после започна да разкъсва дрехите върху тялото си, докато не остана само по бялата си долна риза и сивия брич.

— По-добре ли си? — попита Джийн.

— Предполагам, че трябва да съм — задави се отново Локи. — Очите ми смъдят, носът и гърлото ми горят, гърдите ме болят, имам пулсиращо черно главоболие, колкото Терим Пел, цялата фамилия Барсави ме нашамари, наквасен съм с конска пикня и Сивия крал май току-що погоди много хитър номер за наша сметка. — Той подпря глава на ръба на каменната пътека и пак закашля. Когато отново я вдигна, чак тогава забеляза труповете на паяците и отскочи назад. — Уф! Богове! Май все пак съм пропуснал нещо.

— Солени дяволи — рече Джийн. — Цяла глутница, действаха заедно. Търсеха си с кого да се сбият, лакомниците му. Като че бяха склонни към самоубийство.

— Никак не се връзва — рече Локи.

— Има обяснение — отвърна Джийн.

— Заговор на боговете — измърмори Локи. — О… Чародейство.

— Да. Проклетият Вързомаг. Щом може да укроти скорпионов сокол, би могъл…

— Ами ако е просто заради мястото? — предположи Дървеницата. — Чували сте какво се разправя…

— Няма нужда да се шашкаш от тия приказки — рече Локи, — когато се знае, че истински, жив маг ни има зъб. Джийн е прав. Не ме натикаха в тая бъчва, защото съм изиграл лошо ролята си, а тия хапещи гадове не са дошли тук за отдих и веселие. И двамата също трябваше да сте вече мъртви, или ако не мъртви…

— То поне уплашени — довърши Джийн. — Забаламосани. Та да не ти пречим да се удавиш.

— Изглежда приемливо. — Локи отново разтърка смъдящите си очи. — Невероятно е как всеки път, когато реша, че поносимостта ми към тази афера е ударила дъното, си намирам нещо ново за мразене. Кало и Галдо… трябва да стигнем при тях.

— Те може и да са затънали в лайна — съгласи се Джийн.

— Вече са, но ще го посрещнем по-леко, ако се съберем заедно. — Джийн се пресегна и го измъкна навън за яката. Локи кимна благодарно и се изправи бавно. Трепереше. — Боя се, че силата ми ме е напуснала. Съжалявам, Джийн.

— Недей. Тази вечер ти се струпаха ужасно много гадости. Радвам се, че те измъкнахме от тая бъчва, преди да е станало късно.

— Много съм задължен и на двама ви, повярвайте. Това беше… Щеше да бъде… — Локи тръсна глава. — Беше си жив ужас.

— Мога само да си представя — рече Джийн. — Ще тръгваме ли?

— По най-бързия начин. Излизайте обратно оттам, откъдето влязохте, кротко. Тайфата на Барсави може още да се навърта насам. И си дръжте очите на четири за… за птици.

— Много си прав. Ние влязохме през някакъв коридор с пълзене, от западната страна на канала. — Джийн се плесна по челото и се огледа. — Проклет да съм, загубих Сестрите.

— Не бой се! — окуражи го Дървеницата и ги вдигна във въздуха. — Досетих се, че сигурно ще си ги искаш, и затова ги държах под око.

— Много съм ти задължен, Дървеница — рече Джийн. — Наумил съм си да ги приложа върху някои хора, преди нощта да е изтекла.