Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (119)

5

Когато Мераджио връхлетя в приемната подир Локи, Бенджавиер и стражите се огледаха в ужас. Явно долавяха настроенията на шефа си повече от Локи и онова, което видяха изписано по лицето му, със сигурност беше нещо твърде неприятно.

— Бенджавиер — рече Мераджио. — Бенджавиер, просто не мога да повярвам! След всичко, което съм направил за теб. — След като те приех и оправих онази каша с капитана на бившия ти кораб… Нямам думи!

— Съжалявам, мастер Мераджио — отвърна келнерът, чиито бузи бяха по-мокри и от покрива на къща по време на буря. — Толкова съжалявам, аз съвсем, без да искам…

— Без да искаш! Вярно ли е онова, което този човек ми каза?

— О, да, да ми простят боговете, мастер Мераджио, вярно е! Всичко е вярно. Толкова, толкова съжалявам… Повярвайте ми, моля ви…

— Млъкни, боговете да прокълнат очите ти дано!

Ченето на Мераджио увисна като на човек, когото току-що са зашлевили. Той се огледа, като че виждаше приемната за първи път, все едно облечените в ливреи стражи бяха пришълци от други светове. Изглеждаше готов да залитне и да се строполи възнак. Но вместо това се завъртя към Локи със свити юмруци.

— Кажи ми всичко, каквото знаеш! — изръмжа той. — Боговете са ми свидетели, всеки, замесен в тази афера, ще научи колко е дълга ръката ми, кълна се!

— Първо най-важното — рече Локи. — Трябва да оцелеете този следобед. Имате лични покои над галерията на четвъртия етаж, нали?

— Разбира се.

— Да се качим там незабавно — предложи Локи. — Този клетник го натикайте в някой килер — несъмнено ви се намира такъв, който да става за тая работа. Разправяйте се с него, когато тази работа приключи. В момента времето не е наш приятел.

Бенджавиер отново избухна в шумни ридания, а Мераджио кимна с отвратен вид.

— Вкарайте Бенджавиер в сушилнята и залостете вратата. Вие двамата оставате на пост. А ти…

Стражът на задния вход надничаше отново иззад ъгъла. Той се изчерви целият.

— Ако пуснеш още някой неупълномощен да влезе през този вход днес следобед, пък било то и малко детенце, ще заповядам да ти резнат топките и да сложат на тяхно място живи въглени. Ясно?

— С-съвършено ясно, м-мастер Мераджио!

Мераджио се врътна и излезе с устрем от стаята. Този път Локи търчеше по петите му.