Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Другие берега, –1954 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, корекция, форматиране
NomaD (2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016 г.)

Издание:

Владимир Набоков

Покана за екзекуция

 

Рецензент: Сергей Райков

 

Руска

Първо издание

 

© Владимир Набоков, наследники

Машенька. Защита Лужина

Приглашение на казнь

Другие берега (Фрагменты)

Художественная литература, М., 1988

 

Превод © Пенка Кънева

Послеслов © Сергей Райков

 

Народна култура, София 1989

 

С-3

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536329611/5532-77-89

 

Редактор: София Бранц

Художник: Росица Скорчева

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

 

Дадена за набор: юли 1989 г.

Подписана за печат: октомври 1989 г.

Излязла от печат: ноември 1989 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72

УИК 32,08

 

Цена 3,68 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София

ДП „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Посвещавам на жена си

Предговор към руското издание на „Други брегове“

Предлаганата на читателя автобиография обхваща период от близо четирийсет години — от първите години на века до май 1940-а, когато авторът се пресели от Европа в Съединените щати. Целта е крайно точно да опише миналото и да намери в него опорните точки, а именно: развитието и повторението на тайните теми в явната съдба. Опитах се да дам на Мнемозина[1] не само свобода, но и закон.

Основа и отчасти оригинал на тази книга е нейното американско издание „Conclusive Evidence“[2]. Владеейки от най-ранна възраст до съвършенство и английски, и френски, за целите на писателството бих преминал без усилия от руски на чужд език, ако например бях Джоузеф Конрад; който, преди да започне да пише на английски, не е оставил никаква следа в родната си (полска) литература, а на избрания език (английски) изкусно е използувал готовите формули. Когато през 1940 година реших да премина на английски, нещастието ми се състоеше в това, че преди, в продължение на петнайсет и повече години, бях писал на руски и през това време бях наложил свой отпечатък върху оръдието си, върху посредника си. Преминавайки на друг език, по този начин се отказвах не от езика на Авакум, Пушкин, Толстой — или на Иванов, на бавачката, на руската публицистика — накратко казано, не от общия език, а от индивидуалното си, кръвно наречие. Дългогодишният навик да се изразявам по свой начин не ми позволяваше да се задоволявам с шаблони на новоизбрания език и чудовищните трудности на предстоящото превъплъщаване, и ужасът от раздялата с живото, опитомено същество ме хвърли отначало в такова състояние, което няма защо да обяснявам надълго; ще кажа само, че преди мен нито един писател на определено равнище не го е изпитвал.

Виждам непоносими недостатъци в такива мои английски произведения като например „The Real Life of Sebastian Knight“[3]; отчасти ме задоволява „Bend Sinis-ter“[4] и някои отделни разкази, печатани от време на време в списание „The New Yorker“. Книгата „Conclusive Evidence“ бе писана дълго и с особена мъка, тъй като паметта ми имаше една нагласа — на руския с неговите музикални недомлъвки, — а й се натрапваше друга, английска, подробна. В получилата се книга някои дребни части от механизма бяха със съмнителна здравина, но ми се струваше, че като цяло работи доста добре, докато не се захванах с безумното начинание да преведа „Conclusive Evidence“ на предишния си основен език. Проявиха се такива недостатъци, някоя фраза се облещи толкова отвратително, имаше толкова много и пропуски, и излишни обяснения, че точният превод на руски език щеше да е карикатура на Мнемозина. Затова запазих общия мотив, но промених и допълних много неща. Предлаганата руска книга се отнася към английския текст както ръкописните букви към курсива, или както се отнася към стилизирания профил гледащото в упор лице: „Разрешете да ви се представя — каза спътникът ми без усмивка, — казвам се N.“ Разговорихме се. Пътната нощ прелетя неусетно. „Такива ми ти работи, господине“ — завърши той с въздишка. Вън зад прозореца на вагона вече димеше навъсеният ден, мяркаха се печални горички, белееше се небето над някакво предградие, тук-там още светеха или вече бяха светнали прозорците на отдалечените къщи…

Ето звука на пътеводната нота.

Бележки

[1] Муза на паметта в гръцката митология. — Б.пр.

[2] Убедително доказателство (англ.). — Б.пр.

[3] „Истинският живот на Себастиан Найт“ (англ.). — Б.пр.

[4] „Под знака на незаконородените“ (англ.). — Б.пр.