Владимир Набоков
Други брегове (1)

Предговор към руското издание на „Други брегове“

Предлаганата на читателя автобиография обхваща период от близо четирийсет години — от първите години на века до май 1940-а, когато авторът се пресели от Европа в Съединените щати. Целта е крайно точно да опише миналото и да намери в него опорните точки, а именно: развитието и повторението на тайните теми в явната съдба. Опитах се да дам на Мнемозина^[1] не само свобода, но и закон.

Основа и отчасти оригинал на тази книга е нейното американско издание „Conclusive Evidence“^[2]. Владеейки от най-ранна възраст до съвършенство и английски, и френски, за целите на писателството бих преминал без усилия от руски на чужд език, ако например бях Джоузеф Конрад; който, преди да започне да пише на английски, не е оставил никаква следа в родната си (полска) литература, а на избрания език (английски) изкусно е използувал готовите формули. Когато през 1940 година реших да премина на английски, нещастието ми се състоеше в това, че преди, в продължение на петнайсет и повече години, бях писал на руски и през това време бях наложил свой отпечатък върху оръдието си, върху посредника си. Преминавайки на друг език, по този начин се отказвах не от езика на Авакум, Пушкин, Толстой — или на Иванов, на бавачката, на руската публицистика — накратко казано, не от общия език, а от индивидуалното си, кръвно наречие. Дългогодишният навик да се изразявам по свой начин не ми позволяваше да се задоволявам с шаблони на новоизбрания език и чудовищните трудности на предстоящото превъплъщаване, и ужасът от раздялата с живото, опитомено същество ме хвърли отначало в такова състояние, което няма защо да обяснявам надълго; ще кажа само, че преди мен нито един писател на определено равнище не го е изпитвал.

Виждам непоносими недостатъци в такива мои английски произведения като например „The Real Life of Sebastian Knight“^[3]; отчасти ме задоволява „Bend Sinis-ter“^[4] и някои отделни разкази, печатани от време на време в списание „The New Yorker“. Книгата „Conclusive Evidence“ бе писана дълго и с особена мъка, тъй като паметта ми имаше една нагласа — на руския с неговите музикални недомлъвки, — а й се натрапваше друга, английска, подробна. В получилата се книга някои дребни части от механизма бяха със съмнителна здравина, но ми се струваше, че като цяло работи доста добре, докато не се захванах с безумното начинание да преведа „Conclusive Evidence“ на предишния си основен език. Проявиха се такива недостатъци, някоя фраза се облещи толкова отвратително, имаше толкова много и пропуски, и излишни обяснения, че точният превод на руски език щеше да е карикатура на Мнемозина. Затова запазих общия мотив, но промених и допълних много неща. Предлаганата руска книга се отнася към английския текст както ръкописните букви към курсива, или както се отнася към стилизирания профил гледащото в упор лице: „Разрешете да ви се представя — каза спътникът ми без усмивка, — казвам се N.“ Разговорихме се. Пътната нощ прелетя неусетно. „Такива ми ти работи, господине“ — завърши той с въздишка. Вън зад прозореца на вагона вече димеше навъсеният ден, мяркаха се печални горички, белееше се небето над някакво предградие, тук-там още светеха или вече бяха светнали прозорците на отдалечените къщи…

Ето звука на пътеводната нота.