Дейвид Балдачи
Ден нула (73)

73

Пулър пристигна малко преди десет. Наоколо беше тихо. Хората се бяха прибрали по домовете си. Съвсем правилно, помисли си той. Беше горещо и влажно, а комарите се вихреха с пълна сила. В такава нощ бе най-добре човек да си стои у дома.

Той навлезе в лабиринта от улички, следвайки маршрута, който вече беше изминал с Коул. След множество завои стигна до пожарната. Беше тъмна, както очакваше. Тук нямаше ток, така че хората си тръгваха привечер. Ролетната врата беше спусната, а може би и заключена. Слезе от колата, огледа се и подуши въздуха. Край ухото му бръмна комар и той светкавично го размаза. Но беше наясно, че това е сигнал за многобройните му побратими. Цял живот беше газил из блатата и знаеше, че появата им е неизбежна.

Заключи малибуто с дистанционното. Беше паркирал точно пред сградата. От сега нататък нямаше да оставя колата си без надзор. Пристъпи към ролетната врата, наведе се и дръпна дръжката. Вратата меко се плъзна по добре смазаните железни рамки. Отново се огледа, но наоколо беше все така пусто. Въпреки това дясната му ръка остана върху дръжката на пистолета. С лявата включи фенерчето, което беше взел от багажника. Лъчът му прониза мрака.

Реши, че докато чака Дики, ще има време да провери една своя хипотеза.

Вдясно от него бяха паркирани два мотора харли. Предните им колела бяха заключени с обща верига. Вляво се виждаше сандъче за инструменти на колелца, снабдено с тежък катинар. По всичко личеше, че членовете на мотоклуба нямаха доверие на съседите си. Двата мотора бяха оборудвани с големи странични чанти, които имаха секретни ключалки. Нищо особено, отбеляза Пулър. Доста елементарни, съвсем според очакванията му.

Отключи четирите чанти за секунди и насочи фенерчето. В третата откри това, което търсеше — найлонов плик, парче тиксо и няколко люспици, които проблеснаха на светлината. В последната чанта намери някакви кафяви трохи. Лъскавите люспи бяха метамфетамин на кристали, а кафявите трохи — непречистен метамфетамин, който наркоманите наричаха „фъстъчено масло“. Незаконната дрога беше доста разпространена в армията въпреки усилията на командването да прикрива проблема. С течение на времето Пулър беше успял да се запознае с почти всичките й разновидности.

Ето я дистрибуторската мрежа за скромното производство на Ерик Тредуел, каза си той. Членовете на мотоклуб „Ксанаду“ бяха товарили метамфетаминовите дози в чантите си, за да ги доставят на потребителите. А обитателите на бедните квартали бяха лесна плячка, тъй като повечето от тях мечтаеха да забравят за мрачната действителност.

Тредуел и Битнър явно бяха дребни производители на дрога, но Пулър беше сигурен, че не това е станало причина за убийството им. Щеше да информира Коул, разбира се, но това изобщо не го приближаваше до разкриването на терористите.

Прегледа шкафчетата на стената вляво, но не откри нищо. В повечето от тях имаше лични вещи на рокерите. Опита се да провери и тези вдясно. Те обаче бяха заключени. Отвори едно от тях с помощта на специалните си приспособления, но то се оказа празно. Също като други две, които провери за всеки случай. Реши, че няма смисъл да си губи времето с останалите.

Погледна часовника си. Умишлено беше дошъл по-рано, за да не би Дики да му скрои номер и да му устрои поредната засада. Реши да използва времето за оглед на просторния гараж. Съвсем не беше изключено разпространителите на метамфетамин да се занимават и с нещо по-сериозно, дори то да застрашаваше сигурността на страната. Може би част от тях бяха на мнение, че тя си го заслужава, след като отдавна им е обърнала гръб.

Той надникна в някаква стаичка без прозорци вляво от входа, в която цареше непрогледен мрак. Беше празна.

Пое по стълбите за горния етаж. Там имаше нещо като кухня, използвана от членовете на клуба. Отвори няколко шкафа, в които намери пликчета със суха супа и бисквити. Бутна вратата на съседното помещение. Лъчът на фенерчето се плъзна по старо бюро с два ръждиви метални стола пред него и шкафове до стената. Прегледа ги, но и те се оказаха празни — също като рафтовете над тях. Седна зад бюрото и започна да издърпва чекмеджетата. Вътре също нямаше нищо, ако не се броеше някакъв пожълтял от времето документ, който напипа в дъното на едно от тях.

Беше с дата от 1964 г. Съдържанието беше рутинно — правила за аварийна безопасност на обекта. Нищо в него не сочеше каква е основната дейност на обекта. Може би имаше някаква връзка с подозренията на Мейсън относно производството на взривни материали.

В полето забеляза някакви цифри с избеляло от времето мастило: 92 и 94.

Пулър прибра листа в джоба си и се изправи.

Чу шум в момента, в който напусна канцеларията.

Грохот на мотоциклетен двигател, работещ на високи обороти. Пристъпи към прозорците на втория етаж, от които се разкриваше добра гледка към предния двор на пожарната.

Това би трябвало да е Дики, помисли си, като погледна часовника си.

В далечината се появи сиянието на самотен фар, а малко по-късно моторът спря на напукания цимент пред сградата. Водачът имаше широки рамене и едра фигура. Приличаше на Дики.

Трясъкът от изстрела го накара да подскочи и да потърси някакво укритие. Въпреки това видя всичко с безпощадна яснота. Куршумът проби шлема на моториста и излезе от другата страна сред пръски кръв и мозък. Харлито кривна надясно, а водачът изпусна дръжките, залитна наляво и се строполи на земята. Тялото му потръпна и застина. Моторът се блъсна в близката стена. Двигателят му продължаваше да работи.

Без да губи нито секунда, Пулър се стрелна към аварийния лост и се спусна на долния етаж.

Изстрелът на далекобойната пушка беше дошъл отляво. Там нямаше възвишения, а само къщи, което означаваше, че снайперистът бе заел позиция на приземно ниво — най-вероятно в някоя от тях. Къщите бяха много, всичките празни. Е, може би не съвсем.

Пулър се измъкна навън, пристъпи към боботещия мотоциклет и изключи двигателя. Пистолетът му описваше бързи полукръгове в мрака. Измъкна джиесема и натисна бутона за бързо набиране.

Коул вдигна на второто позвъняване.

Три лаконични изречения му бяха достатъчни, за да й обясни възникналата ситуация.

Налагаше се Коул отново да събере кавалерията. За втори път през това денонощие.

Той преброи до три и хукна на зигзаг към колата, стараейки се каросерията й да остане между него и мястото, откъдето беше долетял изстрелът. Добра се успешно до нея, отвори багажника и измъкна екипировката, която му трябваше.

Прибор за нощно виждане и бронежилетка от олекотен вид. Беше в състояние да спре 9-милиметров куршум, което едва ли щеше да бъде достатъчно. Той си позволи да изгуби няколко секунди, за да попълни допълнителните джобове на бронежилетката с кевларени плочки, повишаващи надеждността й. После включи оптиката и светът се оцвети в яркозелено. Насочи прибора към проснатото на цимента тяло. Шлемът беше останал на главата, лицето не се виждаше. Отново се наведе над багажника и извади най-важната част от екипировката си.

МП5, „Хеклер и Кох“ — предпочитаното от специалните части оръжие за близък бой. Далекобойността му не надвишаваше двеста метра, а това означаваше, че може да го използва успешно само ако се добере близо до мишената.

Разбира се, предимството беше на страната на снайпера. Освен това Пулър беше сигурен, че противникът му също използва прибор за нощно виждане и едва ли нещо щеше да му попречи да произведе още един прецизен изстрел. Би предпочел да разполага със същото оръжие, но в момента хеклерът беше единственият му избор.

Нагласи го на автоматичен режим и затръшна багажника на колата си. Оставаше му да изпълни още една, последна операция. Седна зад волана, запали двигателя и се приближи на заден ход към трупа. Направи го така, че купето се превърна в щит срещу евентуален изстрел.

Той огледа двете дупки на каската — входната и изходната. После вдигна визьора и срещна изцъкления поглед на Дики Строс.

Извърна глава и видя куршума на цимента вляво от себе си. Наведе се, но без да го докосва.

Беше „Лапуа магнум“, калибър .338, от който бронежилетката му нямаше как да го спаси. Достигаше до 1500 метра, което означаваше, че при идеални условия и с малко късмет един добър снайперист би могъл да улучи целта си дори от такова разстояние.

Нарушавайки всички правила за обработка на местопрестъплението, той обискира набързо Дики Строс и прибра онова, което му трябваше — мобилния телефон и портфейла.

После подкара към гаража. Спря близо до стената, излезе от дясната врата и преметна през рамо ремъка на автомата си.

Ловът започваше.