Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Пулър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Zero Day, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Корекция
Еми (2013)
Форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Дейвид Балдачи. Ден нула

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2012

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-298-5

История

  1. — Добавяне

29

Четирийсет минути по-късно Коул повдигна драперията на калъфа, с който беше покрито канапето. Пулър й подаде фенерчето си.

— Тук има нещо — обяви тя и измъкна пластмасов кокал и две кучешки играчки.

— Изглежда, това е скривалището на песа — рече Пулър. — Виждаш ли нещо друго?

Тя провря ръка по-навътре под канапето.

— Чакай, чакай — спря я той и го повдигна от единия край.

— Браво, ето какво значи да използваш не само мускулите, но и главата си — похвали го тя.

— Това не е ли картон от кутия? — приведе се той.

— Ами това? — каза тя и се изправи с къс зелена хартия в ръце. — Прилича ми на част от пощенска разписка.

— Такава е — кимна Пулър и върна канапето на мястото му.

— Но къде е останалата част? Нима трябва да прегледаме стомаха му на рентген?

— Може би са я прибрали убийците на Уелман. Съобразили са, че кучето е скрило пакета, и са го намерили под канапето.

— Но откъде са знаели, че изобщо има пакет? — озадачено го погледна Коул.

— Разпитвали са жертвите си. Може би полковникът им е казал, че очаква пощенска пратка.

— Защо просто не са я получили? Вероятно са били в къщата, когато се е появил Рийд. Някой се разписва за пратката, представяйки се за Рейнолдс — както е постъпил онзи отсреща, поел ролята на Ерик Тредуел. Рийд твърди, че не познава никого от квартала. Искал е някой просто да му се разпише.

— Ами ако са разбрали за пратката, след като вече е била доставена?

— Нещо не ми се връзва, Пулър.

Той седна на ръба на канапето.

— Рийд е стигнал до вратата, защото му е трябвал подпис. Това означава, че е носил препоръчана пратка. Но не помни какво се е случило с пакета. Кой би изпратил препоръчана пратка на семейство Халвърсън? Те са двама възрастни пенсионери. Вероятно е била за Рейнолдс. Може би убийците са стигнали до нашето заключение: пощальонът е на вратата със специална пратка и те трябва да разберат за какво става въпрос.

Погледна през прозореца. Колата на Лан Мънро тъкмо спираше на алеята.

— Защо не попитаме Лан за съдържанието на списъка с веществени доказателства?

— Няма проблем — кимна Коул. — Но отсега ти казвам, че в него няма никаква пощенска пратка.

— Значи ще получим потвърждение.

Пет минути по-късно вече имаха потвърждението: никакъв пакет.

Лан тревожно огледа дневната и поклати глава.

— Изобщо не съм виждал подобно нещо.

— Може би е кучето — въздъхна Коул, усетила настойчивия поглед на Пулър. — Ще накарам ветеринаря да го прегледа и евентуално да му направи рентген на стомаха.

— Става въпрос за хартия — напомни й Пулър. — Вероятно вече е смляна и изхвърлена с изпражненията.

Телефонът на Коул иззвъня. Тя го извади, погледна дисплея и на лицето й се изписа изненада.

— Кой е? — любопитно подхвърли Пулър.

— Роджър Трент.

— Въглищният магнат?

Телефонът продължаваше да звъни.

— Няма ли да вдигнеш?

— Предполагам, че трябва — сви рамене тя и прие обаждането. — Ало?

Послуша известно време, направи опит да каже нещо, после продължи да слуша.

— Няма проблем, ще дойда — каза тя и затвори.

— Е? — очаквателно я погледна Пулър.

— Роджър Трент иска да говори с мен. В дома си.

— Защо?

— Получил е заплахи за живота си.

— Ами тогава тръгвай.

— Няма ли да дойдеш с мен?

— Защо? Нужно ти е подкрепление?

— Няма да е излишно. Освен това виждам, че си любопитен. Давам ти възможност да получиш преки впечатления от него.

— Да вървим.