Дейвид Балдачи
Ден нула (14)

14

Няколко часа по-късно приключиха със снимките и обработката на някои части от местопрестъплението. Пулър и Мънро преместиха четирите трупа на пода, полагайки ги един до друг върху големи бели найлони. До тях в затворен чувал лежеше Лари Уелман. По телата липсваха рани, причинени от евентуална съпротива. По всяка вероятност ги бяха хванали неподготвени.

Пулър записваше наблюденията си на малък диктофон, а апарата на колана си използваше за организация на огледа. В един момент Мънро не успя да сдържи любопитството си и го попита какво представлява тази машинка.

— В армията го наричаме уред за обработка на местопрестъплението. Представлява фотоапарат с баркодер, цифров дисплей, механизъм за етикетиране и принтер. С вход за флашка, с която да прехвърлям снимките на лаптопа си. Има и цифров диктофон с електронен преобразувател, който автоматично набира това, което казвам. По принцип никак не ме бива с клавиатурите.

— Това е повече от страхотно! — възкликна Мънро.

— По-кротко, Лан — обади се Коул. — В бюджета ни едва ли някога ще има пари за закупуване на такова устройство.

— Я ми разкажи нещо повече за кучето — обърна се към нея Пулър.

— Коли. Един колега го прибра и ще се погрижи за него. Много кротко животно.

— Някой от съседите да го е чул да лае?

— То не лае — поклати глава тя. — Вероятно това е причината да са го оставили живо.

— Куче да не лае? — вдигна вежди Пулър.

— Посрещна ни, без да издаде нито звук. Може би са му оперирали гласните струни. Поне така твърди мой приятел ветеринар. — Коул сведе очи към телата на пода и добави: — Ти спомена, че са били разпитвани, но не уточни какво точно имаш предвид. Това очевидно е станало, преди да ги убият. Но защо и след това са ги подредили на канапето?

— Според мен някой е трябвало да види, че са били разпитвани. А после и да се увери, че са мъртви, благодарение на видеото.

— Искаш да кажеш, че са направили видеозапис, за да го изпратят някъде?

— Така мисля.

— Значи, ако се доберем до него, вероятно ще се сдобием с важни улики. Например да видим някой от убийците, който за миг се е мярнал в кадър. Или поне отражението му.

— Да. Ако открием записа, най-вероятно ще заловим убийците. Така че едва ли са го оставили тук. Сега най-важното е да прехвърлим телата в хладилна камера, а веднага след това да им се направи аутопсия — каза Пулър. — В противен случай можем да изгубим годните за съда доказателства, защото процесите на разлагане протичат изключително бързо. Кога според теб ще приключи твоят приятел докторът?

— Още днес, надявам се.

Пулър коленичи до тялото на Матю Рейнолдс.

— Изстрел в лицето — промърмори той. — Разстоянието е по-малко от метър, което личи от минималното разпръсване на сачмите. Лан, надявам се, че си взел проби, за да установиш калибъра.

— О, да — кимна младежът. — Още не съм ги обработил, но се надявам, че ще получим бърз отговор.

Пулър насочи вниманието си към тялото на съпругата.

— Измерих разстоянието между сачмите — промърмори той. — То заедно с отсъствието на централна рана сочи, че жената е била разстреляна от поне три метра разстояние.

— Станало е долу в мазето — кимна Коул и приклекна до него.

— Вероятно да, но това трябва да бъде потвърдено от серологичните анализи.

— А защо в мазето? — попита Коул.

— Заради шума, но това едва ли е решило проблемите им.

— В смисъл?

— Изстрелите посред нощ могат да привлекат вниманието, дори и когато са произведени в мазе. Освен това е трябвало да контролират и другите пленници. Чуели ли са изстрели, те са щели да изпаднат в паника, да започнат да крещят и да се опитат да избягат, знаейки, че идва техният ред.

Мънро щракна с пръсти и се наведе над металното куфарче за веществени доказателства, което беше донесъл със себе си. Извади няколко прозрачни найлонови пликчета, надписани и запечатани.

— Това, което казваш, вероятно ще обясни местата, на които открих тези неща — рече той.

— Разкажи ми — кимна Пулър, поемайки пликчетата едно по едно.

— Извадих този сивкав мъх от лявото ухо на момичето — започна младежът. — А белият конец открих в устата на момчето. Намерих още един такъв, закачен за левия кътник на майката.

Коул се наведе над рамото на агента и се втренчи в пликчетата.

— Бял конец в устата? — подхвърли Пулър. — Вероятно от парцала, с който са я запушили.

— А онова нещо в ухото? — попита Коул.

— Според мен е мъх от тапа, като онези в слушалките на айпод или емпетройка — обади се Мънро.

— Пускали са им музика, за да не чуват изстрелите — кимна Пулър.

— Доста гадно — рече Мънро.

— Но не обяснява употребата на пушка. Трясъкът от подобно оръжие лесно може да стигне до ушите на съседите.

Коул стана, пристъпи към прозореца и надникна навън. После рязко се обърна.

— Трясък, казваш…

— Да. И какво?

— „Трент Експлорейшън“ — обяви тя. — Може би са взривявали в неделя вечер, а кариерата е само на три километра оттук.