Дейвид Балдачи
Ден нула (70)

70

Едно, две, три, четири, въздух. Едно, две, три, четири, въздух.

Още четири замаха, поредното поемане на въздух. После Джийн Трент докосна стената на басейна за шейсети пореден път.

— Изгаряш калориите от обяда?

Тя се завъртя във водата и погледна към противоположния край на трийсетметровия басейн.

Пулър беше седнал странично на шезлонг от тиково дърво с ръце на коленете.

— Как влезе тук? — попита тя.

— През онази врата — отвърна той и посочи френския прозорец. — Би трябвало да я заключваш.

— Питам как влезе в имението?

Той се изправи, закрачи по плочките и застана над нея.

— Питаш ме как съм се справил с дебелия пенсионер, който виси на входа?

Джийн доплува до стълбичката, излезе от басейна и свали гумената шапка. Косата й се разпиля по раменете. Беше с цял черен бански и имаше страхотно тяло.

„Като нищо би ме взривила в колата ми“, помисли си той.

— Ти плуваш ли? — подхвърли тя.

— Само ако човекът, когото преследвам, скочи във водата. Искам да поговоря с теб.

Тя се насочи към шезлонга от тиково дърво до стената, облече хавлията си и седна.

— За какво? Може би имаш оплаквания от обяда? Виждаш ми се доста мрачен.

Той седна на съседния шезлонг и поклати глава.

— Всъщност се питам дали да не те арестувам.

— Какво? — стресна се Джийн. — Защо?

— За опит за убийство на държавен служител.

— Как стигна до това заключение? — приведе се напред тя.

— Под колата ми беше заложена бомба. Някой е свършил работата, докато обядвах с теб. Започна да ми писва от опитите да бъда превърнат в печено месо.

— Не знам нищо. Очевидно не съм аз, защото обядвах с теб.

— Би могла да платиш на някого.

— Но защо да го правя?

— Това искам да разбера.

— Трябва да се обличам, довечера съм на гости. Нека отложим този разговор.

— Няма да стане.

— Напусни къщата ми! — изправи се тя. — Веднага!

— Дойдох да получа отговори с благословията на местното полицейско управление.

Джийн присви устни, но не каза нищо.

— С други думи сестра ти знае, че съм тук — добави той.

— Не съм сложила бомба в колата ти.

— Под колата ми! — натърти той.

— И там не съм слагала бомба. Защо ми е да те убивам?

— Отговорът е лесен. Тук съм, за да разследвам серия от убийства. Ако ти или някой твой близък имате отношение към тези престъпления, съвсем естествено ще пожелаете да ме отстраните. Ти ме каниш на обяд и настояваш да ме закараш с твоята кола. После ме връщаш обратно и аз за малко не литвам във въздуха. Разбираш защо съм подозрителен, нали?

Тя се облегна назад. Самоувереността видимо я напусна.

— Нямам… обяснение. Не знам какво става… — В очите й се появиха сълзи. — Казвам ти истината, Пулър!

Той я наблюдаваше, питайки се доколко сълзите й са истински.

— За мен това не значи нищо. Следователно си официално заподозряна, докато не открия факти, които те оневиняват. Ясно ли е?

Джийн объркано кимна.

— Сега е времето да споделиш с мен всякаква информация, която може да помогне на разследването ми — добави той.

— Каква по-точно?

— Ами например, защо съпругът ти е толкова изнервен. Не ми казвай, че е заради заплахите. Отдавна съм стигнал до заключението, че това са пълни глупости. Той просто използва като прикритие факта, че някога е получавал заплахи от брат ти.

— Прикритие на какво?

— Усилил е охраната си, Джийн. Шофьорът на черния ескалейд със сигурност е бивш морски пехотинец.

— Откъде знаеш?

— Армията надушва морската пехота от сто километра. Този човек е професионалист и носи оръжие. Освен това е нов, нали?

— Да.

— Добър избор. На светлинни години е от пенсионера на входа.

— Но охраната на имението не е подсилена. Все още разчитаме само на това бивше ченге.

— Да, защото Роджър го няма. Предполагам, че не го е грижа за твоята безопасност и за безопасността на дъщеря ви. Новият е негов личен бодигард.

— От какво може да се страхува?

— Сама каза, че той има много врагове. Но те са онези, които всички познавате. Ами ако се е появил друг враг? Само с това може да се обясни засилената охрана.

— Не мога да се сетя за друг враг. Знаеш, че не се бъркам в бизнеса на Роджър.

— Ако продължаваш да ме лъжеш, просто ще ти щракна белезниците и ще те закарам в участъка! — мрачно я предупреди Пулър.

— Моля те! — извика с насълзени очи тя.

— Тогава ми кажи истината. Подбирала си лично и най-дребните детайли в своето италианско заведение, включително сервизите за кафе. Разбираш от бизнес мениджмънт. Бас държа, че си надзиравала и строителството на тази къща, защото, съдейки по сградите на „Трент Експлорейшън“, съпругът ти е доста далеч от тези неща. Нима искаш да ми кажеш, че изобщо не се интересуваш от неговия бизнес? Ако е така, просто няма да ти повярвам.

Останаха мълчаливи в продължение на няколко минути. Влагата беше трудно поносима в тази жега. Той не сваляше поглед от Джийн, но нямаше намерение да наруши мълчанието. Нито пък да си тръгне. Налагаше се да изчака, докато тя капитулира.

— „Трент Експлорейшън“ има сериозни проблеми.

— Какви проблеми?

— Липсват пари. Пренасочват се средства. Намесват се някакви офшорни банки-фантоми.

— А Роджър е в течение, така ли?

— Напълно.

— И как реагира?

— Прави всичко по силите си, но няма кой знае какъв избор. Миналата година се впусна в бизнес начинания, които изискваха големи капиталовложения. За съжаление не получи дори част от печалбата, която очакваше. Потънал е в дългове. Разчиташе, че има пари да ги покрие, но изтичането на средства продължава и той е с вързани ръце. Това беше причината да замине за Ню Йорк. Трябва му спешна финансова помощ, но повечето банки му отказват кредити.

— А сега и тези смъртни заплахи — подхвърли Пулър. — Може би са дело на хората, които го крадат?

— Не знам — въздъхна Джийн. — Наистина не знам.

— Ясно. „Трент“ е голяма компания, но все пак не може да се сравнява с „Дженеръл Електрик“. Освен това оперира в малко населено място. Не мога да повярвам, че никой няма представа кой източва бизнеса на мъжа ти. Какво ще кажеш за Ранди?

— Ранди ли? От къде на къде?

— Да не забравяме, че той обвинява Роджър за смъртта на родителите ви.

— И какво от това? Брат ми няма как да краде Роджър. Не работи с компютър, няма представа от финансови трансакции. Не, това е дело на хора, които имат опит в тези неща.

— Може би хора, с които Ранди има някакви отношения.

— Тук, в Дрейк? Абсурд. Но положението става катастрофално. Роджър и Бил нямат към кого да се обърнат.

— Ами ти? Няма ли да изгубиш всичко, включително къщата, ако компанията фалира?

— Вероятно. Но нали имам ресторанта. Разбира се, когато реших да го направя, не съм допускала, че Роджър ще затъне във финансови проблеми. Просто винаги съм се стремяла към някаква независимост.

Макар и неволно, Пулър изпита съжаление към тази жена.

— Твърдиш, че Роджър няма представа откъде идват финансовите му проблеми? Не, според мен той е твърде умен, за да не си дава сметка кой и как го прави.

— И двамата с Бил са полудели. Целият им живот е свързан с тази компания. Рухне ли тя, рухват и те.

Пулър не каза нищо, но настроението му ставаше все по-мрачно.

Джийн огледа белезите по шията му.

— Близкият изток?

Той кимна.

— Помниш ли какво ти казах за младежа, в когото бях влюбена?

— Онзи, който не се е завърнал от Първата война в Залива?

— Приличаше на теб.

— Още ли ти е мъчно за него?

— Още — кимна тя.

— Но ако се беше върнал, ти нямаше да имаш всичко това — каза Пулър.

— Може би и сега го нямам.

Той бавно стана.

— Ще ме арестуваш ли?

— Не. Научих доста неща от този разговор и ти благодаря.

— Навремето бях пряма и открита. После се омъжих за Роджър и нещата се промениха.

Пулър се обърна и тръгна обратно по пътя, по който беше дошъл.

— Какво мислиш да правиш? — извика след него тя.

— Да открия един убиец.