Дейвид Балдачи
Ден нула (38)

38

Коул се върна в стаята.

— Желанието на Меган да отслабне, е толкова силно, че не иска да разговаря дори с леля си — обяви тя.

В следващия момент забеляза намръщената физиономия на сестра си и стрелна с поглед Пулър.

— Наред ли е всичко?

— Абсолютно — кимна той.

Вратата отново се отвори.

— Ранди! — възкликна тя.

Ранди Коул имаше доста по-приличен вид в сравнение с първата вечер, когато Пулър се натъкна на него. Чисти дънки, черна тениска и мокасини. Беше избръснат, с добре сресана коса.

Сам Коул изглеждаше приятно изненадана.

Джийн посрещна появата на брат им по-сдържано, но очевидно и тя беше доволна.

— Как си, страннико? — прегърна го Коул с явното намерение да разпръсне напрежението още в началото.

— Добре съм — отвърна Ранди, погледна към Пулър и добави: — С теб вече се видяхме пред мотела.

— Да.

— Ти ли си човекът от армията, за когото говори целият град?

— Май да.

— Едно време и аз исках да постъпя в армията.

— А защо не постъпи?

— В крайна сметка не ме допуснаха. Очите ми не били наред, а и нещо в гърдите — може би защото цял живот дишам чист въздух.

— Хайде да вечеряме — обади се Джийн.

Трапезарията беше просторна, облицована със зеброво дърво. Изящни корнизи и аплици й придаваха вид на бална зала. Настаниха се в единия край на огромна маса, която беше толкова дълга, че се нуждаеше от три чифта солидни крака.

— Явно от въглищата се печели добре — обади се Ранди и поглади с длан лъскавото дърво.

— За пръв път ли идваш тук? — попита Пулър, забелязал възхищението, с което младежът оглеждаше луксозната обстановка.

— Колко пъти съм те канила! — побърза да се обади Джийн. — Направо не мога да повярвам, че дойде!

Седнал до Ранди, Пулър ги гледаше с интерес. Нима бе възможно младежът да не е стъпвал в дома на сестра си през всичките тези години?

— От колко време живеете в тази къща? — обърна се към Джийн той.

— Вече пет години — отвърна тя, без да сваля очи от брат си. — Строителството й отне доста време, но в замяна на това осигури работа на много народ.

— Ако навиеш мъжа си да построи още две-три като нея, край на безработицата в района — подхвърли Ранди.

— Мисля, че тази ни е напълно достатъчна — отвърна с нервна усмивка Джийн.

— Колко жалко — каза Ранди и направи разочарована гримаса.

— Но за теб работа винаги ще се намери, стига да поискаш — добави сестра му.

— Каква по-точно? Вицепрезидент? Главен финансов директор или може би главен целувач на задници?

— Преди време Ранди и баща ни са работили заедно за „Трент Експлорейшън“ — каза Коул.

— Какво по-точно? — попита Пулър.

— Откривахме нови находища и бяхме страхотно добри — отвърна Ранди.

— Наистина е така — каза Джийн. — Откриваха големи залежи на най-невероятни места.

— Татко не беше учил в колеж — добави Ранди. — Всъщност едва е завършил гимназия, след което веднага постъпил на служба във флота. Но беше адски добър в разчитането на геоложките доклади, а освен това познаваше областта като петте си пръста. От него научих всичко, което знам. — Очите му се заковаха в лицето на Джийн. — И до ден-днешен няма човек, който да знае повече от мен за находищата в района. Включително и Роджър с цялото си модерно оборудване.

— Което е още една причина да постъпиш на работа при него.

— Тоест да му помогна да забогатее още повече?

— Не бива да говориш така — намеси се Коул.

Ранди не й обърна внимание.

— Няма ли кой да ми предложи нещо за пиене в тази къща? — огледа се той.

— Как дойде до тук? — попита Коул. — Пеша или с кола?

— Няма да карам пиян — успокои я младежът. — Може би ще остана да преспя. Хей, Джийн, ще се намери ли една стая за мен?

— Разбира се, Ранди — бързо отвърна тя. — Много ще се радвам.

— Но по-вероятно няма да остана — поклати глава младежът. — Сигурно ще имам работа рано сутринта, а може би още тази вечер.

Пулър го стрелна с поглед, опитвайки се да види зениците му. После бавно си пое въздух, но не усети миризмата на алкохол. С крайчеца на окото си забеляза, че и Коул прави същото.

— Виждаш ли се за постоянно в Дрейк? — подхвърли той.

Ранди се ухили и поклати глава.

— Никъде не се виждам за постоянно, човече.

— Не говори глупости, Ранди! — скастри го Коул.

— Те са убедени, че всичко трябва да има смисъл — каза младежът и побутна с лакът Пулър. — Но за мен това са празни приказки. Ти какво ще кажеш?

Пулър замълча, усетил, че Ранди не очаква отговор. Погледна двете сестри, после брат им. Веднага му стана ясно какво им липсва.

Мама и татко.

Починали при обстоятелства, които Коул не пожела да сподели.

Тази къща беше на пет години, но Ранди за пръв път стъпваше тук. Дали родителите им не бяха починали, преди тя да е била готова?

Пулър се обърна към Коул. Понечи да кажа нещо, но тя сякаш отгатна мислите му и го погледна умолително. Той затвори уста и се втренчи в ръцете си.

Сервираха вечерята. Четири блюда, всичките много добри. Явно семейство Трент ползваше услугите на истински майстор-готвач. Пулър се почувства леко смутен от безупречното обслужване на прислугата, която се грижеше за смяната на блюдата и допълването на чашите. В един момент се усмихна, представяйки си какво ще им причини, ако стане и започне да се самообслужва, както беше свикнал.

След час и нещо станаха от масата. Ранди избърса устни със салфетката си и отпи за последен път от чашата пред себе си, в която очевидно имаше скъпо и качествено червено вино. Преди много години, още като момчета, Пулър и брат му бяха ходили в Прованс и Тоскана — разбира се, благодарение на баща им, който служеше в Европа. Тогава бяха твърде малки да пият вино, дори по европейските стандарти, но това не попречи на баща им да ги научи на много неща, свързани с божествената напитка. Генералът беше познавач и колекционер на вина — нещо, за което несъмнено му помагаше и отличното владеене на френски и италиански.

— Мерси за кльопачката — обяви Ранди, обърна се към по-голямата си сестра и попита: — Хей, Джийн, още ли плуваш в онова бетонно корито, за да запазиш момичешката си фигура за стария Роджър?

Коул хвърли притеснен поглед към Пулър.

— Престани да се правиш на отрепка пред агент Пулър, Ранди! — скастри го тя.

— Това не е поза, агент Пулър — проточи Ранди. — Аз съм просто един бял боклук с богати роднини, но за разлика от някои хора не забравям откъде съм тръгнал.

— Да ти приготвя ли стаята, Ранди? — обади се Джийн.

— Промених си намеренията. Трябва да посетя едно-две места и да се видя с някои хора.

— Сред тях ще има ли и хора като Роджър? — попита Коул.

Ранди се втренчи в нея. Широка и леко пресилена, усмивката му беше толкова заразителна, че Пулър усети как самият той неволно се усмихва.

— Чух, че е напуснал града…

— Имаш собствени източници на информация? — погледна го Пулър.

— Не, но видях самолета му в небето над Дрейк.

— Сред тях ще има ли хора като Роджър? — повтори въпроса си Коул.

Пулър се обърна да я погледне и установи, че е доста напрегната. Сякаш отново беше попаднала в стресова ситуация.

— Спокойно, ченге — отвърна Ранди. — Роджър си върви по неговия път, аз по моя, а вие по вашия… — Разпери ръце, сякаш да обхване цялата си фамилия. — Но вашият май съвпада с този на Роджър…

— Не говори за неща, които не разбираш — погледна го мрачно Джийн. — Това е лош навик, който може да ти навлече неприятности.

Ранди хвърли салфетката на масата и се изправи.

— Беше ми адски приятно да ви видя. Надявам се след десетина години пак да се съберем.

— Почакай, Ранди — вдигна ръка Джийн. — Не исках да те обидя.

Но младежът вече крачеше към вратата, без дори да я погледне. Миг по-късно тя тихо се захлопна след него.