Дейвид Балдачи
Ден нула (49)

49

Същия следобед Пулър хвана един от редовните полети от Чарлстън до летище „Дълес“. Час по-късно кацна, взе кола под наем и потегли към щаба на ОКР в Куонтико за задължителния доклад пред Дон Уайт. После се отби в апартамента си и пусна Дезо да се поразходи навън. Докато котаракът се наслаждаваше на чистия въздух, той напълни паничките му с прясна храна и вода, след което почисти и тоалетното сандъче.

По телефона си уреди среща с прекия началник на Матю Рейнолдс за следващия следобед. Събуди се след шест часа здрав сън, закуси, пробяга осем километра, потренира известно време във фитнес центъра на Куонтико, изкъпа се, проведе няколко телефонни разговора и довърши някои доста просрочени доклади.

После облече униформата си, качи се в наетата кола и потегли на север към Пентагона. На входа откъм метрото го чакаше един специален агент от Отдела за контраразузнаване към АВР, който го въведе в сградата. Двамата показаха документите си на пропуска, обявиха, че са въоръжени, и получиха достъп без придружител.

Агентът се казваше Райън Болинг, възнисък и набит бивш морски пехотинец, работещ в АВР повече от десет години. И той, подобно на колегите си в Отдела за контраразузнаване, се водеше цивилен служител.

— Надявах се, че ще проявите по-голям интерес към случая — подхвърли Пулър, докато крачеха по един от безкрайните коридори. — Човек се чувства самотен, когато работи без подкрепата на колегите си.

— Това не влиза в правомощията ми, Пулър. Изпълнявам задачите, които са ми поставени.

Прекосиха радиален коридор 10 и навлязоха в пръстен А — част от сложната комуникационна система в огромната сграда на Пентагона. Не след дълго се озоваха в просторната рецепция на Джей 2, обитавана от секретарския екип. Самият кабинет на генерал-лейтенанта се намираше в дъното. Преди години Пулър беше посещавал този кабинет и знаеше, че стената в дъното е покрита с националното знаме и офицерския флаг — две бели звезди на червен фон — върху които под надписа „Аз обичам Стената си“ бяха окачени многобройни снимки на генерал-лейтенанта в компанията на прочути личности.

В момента той беше извън страната. Кабинетът на първия му заместник се намираше зад вратата вляво. Тук червеният флаг беше само с една звезда. Вдясно имаше малка заседателна зала, в която генерал-лейтенантът или заместникът му провеждаха съвещанията със своите подчинени. Всяка сутрин в 5:00 ч. един от тях се отбиваше там за преглед на ежедневния доклад, който по-късно отиваше на бюрото на председателя на обединените началник-щабове.

Пулър имаше разрешение да разговаря с първия заместник — бригаден генерал Джули Карсън, която се явяваше и пряк началник на Матю Рейнолдс.

— Кажи ми нещо за Карсън — подхвърли той, докато чакаха пред кабинета.

— Никога не съм я виждал — отвърна Болинг. — Ще трябва да се оправяш сам.

Няколко минути по-късно Пулър вече седеше срещу бюрото на генерал Карсън, а Болинг — на един от страничните столове. Джули Карсън беше висока, стегната и сдържана. С късо подстригана руса коса и тъмносиня униформа.

— Бихме могли да свършим работа и по телефона — започна тя. — Всъщност нямам кой знае какво да ви кажа.

— Предпочитам разговор очи в очи — отвърна Пулър.

— Май хората от АВР разполагат с повече свободно време от нас — сви рамене тя и погледна към Болинг. — Вие със сигурност сте очарован, че трябва да развеждате този човек.

— Изпълнявам каквото ми наредят, госпожо генерал — отвърна той.

— Става въпрос за убийство на действащ офицер, който е отговарял за Двайсет и трети отдел — рече Пулър. — Инцидентът е отбелязан в бюлетина, който отива при председателя на обединените началник-щабове след проверка от Джей две или вас. Веднага след като убитият е идентифициран като агент на АВР, към вас, Джей две и директора на АВР потича река от меморандуми. Интерес проявява дори министърът на отбраната.

— По-конкретно, ако обичате — наведе се напред Карсън.

— Извинете за откровеността, но аз съм учуден от незаинтересоваността ви — наведе се и Пулър.

— Не става дума за незаинтересованост — спокойно отвърна Карсън. — Просто не разполагам с информация, която може да бъде полезна за разследването.

— В такъв случай разрешете един опит да променя мнението ви. Какво можете да ми кажете за полковник Рейнолдс?

— Кариерите ни се развиваха успоредно. Допреди няколко години бяхме равни по чин, после аз някак неочаквано се озовах на бързата писта и стигнах до генералските пагони. Това беше някаква ирония на съдбата, защото Рейнолдс ги заслужаваше повече от мен. Но вместо кариера той избра да сложи край на службата си, докато аз исках тези пагони. Беше добър човек и отличен офицер.

— Кога го видяхте за последен път?

— В петъка, преди да го открият мъртъв. Беше дошъл рано, защото го чакаше пътуването до Западна Вирджиния. Имахме среща да обсъдим едно-две неща, върху които работеше. След това замина. Всъщност видяхме се в заседателната зала отсреща.

— Стори ли ви се неспокоен или загрижен за нещо?

— Не. Изглеждаше перфектно.

— Казахте, че сте служили заедно и по други места?

— Да. Например във Форт Бенинг.

— Познавам го много добре — кимна Пулър.

— Знам, защото хвърлих едно око на досието ви. Как е баща ви?

— Добре.

— Аз пък чух друго.

Пулър замълча и погледна към Болинг. Агентът очевидно нямаше представа за какво говорят.

Усетила, че Пулър няма желание да коментира баща си, Карсън побърза да смени темата.

— Как стана така, че човек с вашите бойни умения и лидерски качества е преминал на служба в ОКР? — попита тя.

— А защо не?

— Най-добрите и най-умните са предопределени за по-стойностни неща, Пулър. От тях стават отлични командири.

— А дали най-добрите и най-умните понякога не вършат и престъпления?

— Може би — озадачено отвърна тя.

— Тогава как ще ги хванем, ако в ОКР не работят също толкова добри и умни хора?

— Говоря сериозно, Пулър. Ако бяхте избрали Уест Пойнт, някой ден щяхте да седите в кабинет като този с голяма звезда на пагона и още няколко в бъдеще.

— Понякога звездите тежат твърде много, госпожо. А аз обичам да ми е леко.

— Може би не притежавате лидерски качества — присви устни тя. — Твърде много се шегувате.

— Възможно е — кимна Пулър. — Поисках тази среща не за да обсъждаме грешките в кариерата ми. А и не желая да отнемам от скъпоценното ви време. Сама казахте, че сте много заета. Какво друго можете да ми кажете за Рейнолдс?

— Беше много добър в работата си. Под негово командване Двайсет и трети отдел работеше като добре смазана машина. Брифингите му бяха изключително качествени, подплатени с прецизни и точни анализи. Готвеше се да излезе в пенсия и да премине в частния сектор — решение, което не беше от полза за страната ни. Но работата му в АВР не беше свързана с нищо, което би могло да предизвика убийството му в Западна Вирджиния. Това достатъчно ли е за вас?

— Участието му в подготовката на брифингите без съмнение означава достъп до строго секретна и потенциално ценна информация.

— При нас работят много хора с подобен достъп, но никога досега не сме имали проблеми.

— Финансови затруднения? Лични драми? Изобщо някакъв мотив, за да се продаде на врага?

— Това не е толкова лесно, Пулър. Хората ми са под постоянно наблюдение. Рейнолдс нямаше финансови затруднения, освен това беше патриот като всички нас. Имаше щастлив брак и две прекрасни деца. Беше църковен настоятел в продължение на години. Очакваше да се пенсионира от армията и да изгради нова кариера в частния сектор. В живота му нямаше тъмни петна.

Пулър се извърна към Болинг.

— Имал ли си повод да проверяваш полковник Рейнолдс?

— Направих справка днес, преди да те посрещна — отвърна агентът и поклати глава. — Абсолютно никакви причини да бъде шантажиран или преследван.

Пулър отново насочи вниманието си към Карсън.

— Значи вие знаехте, че заминава за Западна Вирджиния, така ли?

— Да, каза ми. Родителите на жена му бяха болни и той ходеше почти всеки уикенд. Нямах нищо против, защото това изобщо не се отразяваше на работата му.

— Споменавал ли е някога, че там се случва нещо необичайно?

— Никога не ми е говорил за Западна Вирджиния. Това си беше техен семеен проблем. Не съм го питала, защото не ми влизаше в работата.

— Но някой е убил него и семейството му именно там.

— Да, така е. А вашата работа е да го разкриете.

— Точно това се опитвам да направя.

— Добре, ясно. Но според мен трябва да търсите отговора в Западна Вирджиния, а не в Пентагона.

— Познавахте ли съпругата му?

Карсън погледна часовника си, а после и телефона.

— След малко трябва да влизам в заседание. Освен това трябва да се подготвя за утрешния брифинг, тъй като Джей две отсъства от страната.

— Ще се опитам да бъда максимално кратък — отвърна Пулър, продължавайки да я гледа очаквателно.

— Познавах Стейси Рейнолдс само чрез Мат. Срещали сме се няколко пъти. Не бяхме близки приятелки.

— А полковник Рейнолдс не ви е споменавал за нещо необичайно в Западна Вирджиния?

— Мисля, че вече отговорих на този въпрос.

Пулър седеше на мястото си, без да помръдва, и търпеливо я наблюдаваше.

— Не, не ми е споменавал нищо подобно — намръщено добави Карсън, а той старателно записа отговора й в бележника си.

— Когато ми възложиха този случай, изрично ме предупредиха, че е доста необичаен. Тогава си помислих, че е необичаен, защото е свързан с убийството на оперативен офицер от АВР с достъп до свръхсекретна информация.

— Слава богу, че такива убийства се случват изключително рядко. Това е причината случаят да бъде наречен необичаен.

— А според мен е друга — възрази Пулър. — Беше наречен така, заради умишлената липса на внимание към разследването. Ако Рейнолдс действително не се е занимавал с важни неща в АВР и ако вие действително сте убедена, че убийството му няма нищо общо със службата му в АВР, защо тогава ме предупредиха, че случаят е необичаен? По-скоро биха го окачествили като обикновено убийство.

— Питайте този, който ви е предупредил — отсече Карсън и отново погледна часовника си.

— Сещате ли се за нещо, което би помогнало на разследването ми?

— Не.

— Искам да разпитам и колегите на Рейнолдс.

— Наистина ли ще продължавате да се ровите, Пулър? Казах ви всичко, а моите хора се грижат за сигурността на тази страна. Не е желателно да бъдат разсейвани с неща, които нямат връзка с работата им.

Пулър изправи гръб и затвори бележника си.

— Убит е ваш колега и приятел, генерал Карсън — хладно обяви той. — Разкриването на престъплението е възложено на мен и аз съм твърдо решен да изпълня задачата. Затова трябва да поговоря с колегите му. Ще го направя професионално и максимално бързо. Длъжен сам да го направя, и то още сега.

Размениха си продължителни погледи. Карсън първа отмести очи и вдигна телефона.

— Май сбърках в оценката си — подхвърли тя, след като остави слушалката и огледа високата фигура на Пулър, който вече беше станал от стола.

— В какъв смисъл?

— Може би все пак притежавате лидерски качества.

— Може би — отвърна Пулър.