Дейвид Балдачи
Ден нула (45)

45

Отидоха до работното място на Моли Битнър с патрулката на Коул. По пътя Пулър набра номератора на фирмата за изследване на почвата от Охайо. Отначало го свързаха с двама служители, които не можеха или не искаха да му помогнат, и той направи знак на Коул да отбие встрани от пътя.

— Искам да говоря с някой от ръководството — каза на телефонистката Пулър.

Наложи се да изчака две минути, след което набързо обясни на човека отсреща за какво става въпрос.

— Можете ли да ми дадете някакви сведения по телефона? — попита той. Слуша известно време, после кимна и записа нещо в бележника си. — Добре. Ще изпратим съдебната заповед. Моля ви за бърз отговор.

Изключи телефона и погледна към Коул.

— Поискаха съдебна заповед? — попита тя. — Не съм допускала, че изследването на почвата може да бъде секретно. Казаха ли нещо конкретно?

— Само това, че поръчката е била направена лично от Матю Рейнолдс, който платил с кредитна карта. Поискал е изследване на някакви органични вещества, но отказаха да ми кажат какви са резултатите. Това тук са данните им. Ще можеш ли да придвижиш въпроса?

— Още днес ще се срещна с окръжния прокурор — кимна тя, после включи на заден и излезе на платното.

— Вероятно става въпрос за почвени проби от околността.

— Логично е, но трябва да бъдем сигурни.

— А защо са ги пратили за анализ?

— Заради замърсяването, какво друго — сви рамене Пулър.

— Може би това е ключът към загадката? Замърсяването?

— Ако са се върнали за доклада и са убили Уелман заради него, вероятно си права. Но ми се струва, че става въпрос за нещо много по-сериозно.

— Тук е Западна Вирджиния, Пулър. Почвата в щата отдавна е силно замърсена. Вече никой не пие вода от чешмата, по дяволите. Достатъчно е да се огледаш, за да разбереш колко замърсен е и въздухът. Затова не виждам защо някой ще убие седем души за нещо, което е всеизвестно.

— Но нека разгледаме въпроса от друг ъгъл. Трент имал ли е проблеми с Агенцията за опазване на околната среда?

— Въгледобивните компании в Западна Вирджиния постоянно имат проблеми с Агенцията и щатските регулативни органи. Вярно е, че местната икономика се крепи на въгледобива, но всичко си има граници.

— Това означава ли сериозни санкции, в случай че някой наруши правилата?

— Да — кимна тя. — Но да убиеш седем души, между които и полицейски служител? Ако Роджър е сгафил някъде, ще си плати глобата. Вече го е правил многократно. Разполага с достатъчно пари и не му пука. Не смятам, че се занимава с убийства.

— Ами ако става въпрос за нещо по-сериозно от нарушаване на правилата?

— В смисъл?

— Сама каза, че ако хората продължават да измират от рак, Трент ще бъде прогонен с камъни от града. Замърсена вода, болести, висока детска смъртност — все неща, които може би ще потопят цялата му компания. И ще изгуби всичко, което притежава, включително голямата къща и частния си самолет. А може би ще влезе и в затвора, ако се докаже, че не е предприел необходимите мерки. Не мога да изключа подобен развой на събитията.

Коул обаче не изглеждаше убедена.

— Но какво общо има това с Рейнолдс и семейството му? — попита тя. — Що се отнася до Битнър, би могло да има някаква връзка — работила е в един от офисите на Трент, чула е нещо или е открила в компютъра си данни, които не би трябвало да са там. Но ако е така, защо не е изпратила почвените проби сама? Защо е прибягнала до услугите на Рейнолдс?

— Страхувала се е от нещо и е решила да използва посредничеството на Рейнолдс. Съседи са, вероятно са се сближили. Мат Рейнолдс е бил на висок пост в Пентагона. Битнър е решила, че той има достатъчно връзки, за да свърши работа. Рейнолдс е приел, но някой е разбрал за това и е изпратил убийци да ликвидират и двете семейства.

— Този някой едва ли е Трент. Пресилено ми се вижда. Мисля, че обяснението на това престъпление се крие по-скоро в дрогата, отколкото в експлоатацията на мините. Защото наркотиците, оръжието и насилието винаги вървят ръка за ръка.

— Това обаче не обяснява нито почвените проби, нито участието на семейство Рейнолдс. Още по-малко пък обесването на Уелман.

— Главата ми пламна. Добре, нека се фокусираме върху предстоящите неща. Каква тактика ще използваме в офиса на Битнър?

— Ще задаваме общи въпроси и ще разчитаме на изчерпателни отговори. Същевременно обаче ще си държим очите и ушите отворени. Всичко, което забележим, ще ни бъде от полза.

— Ясно. Но ако си прав в предположението, че компанията е избила тези хора в името на някаква тайна, колегите на Битнър в офиса едва ли ще имат желание да говорят. По-вероятно е да треперят от страх.

— Не съм казал, че ще бъде лесно.