Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Пулър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Zero Day, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Корекция
Еми (2013)
Форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Дейвид Балдачи. Ден нула

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2012

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-298-5

История

  1. — Добавяне

10

Няколко минути по-късно Пулър спря да изчака Сам Коул, която с мъка си проправяше път сред шубраците. После ръката му се стрелна нагоре и Коул замръзна на място. Той внимателно огледа околността с прибора за нощно виждане. Дървета, храсталаци, сянката на елен, която бързо се стопи. Нищо, което да заплашва живота им.

Въпреки това той продължаваше да стои неподвижно, припомняйки си онова, което беше видял през прозореца. Някакъв неясен силует, но категорично не беше животно. Беше мъж. Вероятно свързан с касапницата, макар и не непременно.

— Пулър?

Без да се обръща, той й помаха да се приближи. Няколко секунди по-късно тя приклекна до него.

— Успя ли да видиш нещо със сложната си техника?

— Само един елен и много дървета.

— Не чувам абсолютно нищо.

Той вдигна поглед към просветляващото небе.

— Малко след пристигането си забелязах светлина от прожектор. На около три километра в източна посока.

— Трябва да е бил някой от мините. Използват прожектори, когато чакат хеликоптер. Сигнализират му къде да кацне.

— Нима има хеликоптери, които кацат посред нощ в открити въглищни мини?

— Законът не го забранява. Вероятно не става въпрос за мина, а за взривяване. Наричат го разкриване на хоризонти. Вместо да копаят тунели, просто вдигат във въздуха билото на някой хълм.

Пулър продължаваше да сканира околността.

— Ти ли се свърза с армията, за да съобщиш за Рейнолдс?

— Да. Беше с военна униформа, затова. А и претърсихме колата му и намерихме личните му документи. — Коул замълча за момент, после добави: — Вече си бил вътре и знаеш, че от лицето му не е останало почти нищо…

— Имаше ли куфарче или лаптоп?

— И двете.

— Искам да ги видя.

— Добре.

— Може би съдържат секретни материали.

— Може би.

— На сигурно място ли са?

— В участъка са. Заключени са в склада за веществени доказателства.

— Искам да направиш така, че никой да няма достъп до тях — каза след кратък размисъл Пулър. — Рейнолдс е работил в Агенцията за военно разузнаване. Ще стане огромен скандал, ако вещите му попаднат в ръцете на неоторизирани лица. Не ти трябва подобно главоболие.

— Разбирам. Мога да телефонирам веднага.

— Благодаря. В доклада пише, че сте снели пръстови отпечатъци.

— Точно така. Изпратих ги по факса в Пентагона, откъдето потвърдиха самоличността му.

— С колко криминолози разполагаш?

— С един, но качествен.

— Съдебен лекар?

— Шефът на патологията в Чарлстън.

Докато разговаряха, Пулър продължаваше да оглежда околността. Когото и да беше видял някъде там, вече отдавна го нямаше.

— Защо труповете са още в къщата?

— По ред причини, но най-вече защото нямаше къде да ги пренесем.

— Нямате ли болница?

— Най-близката е на повече от час път с кола.

— А местен патолог?

— Не и сега.

— Какво означава това?

— Означава, че имахме един, който напусна града. И не беше лекар, а фелдшер. Но достатъчно компетентен, покриваше щатските критерии.

— Тогава кой ще извърши аутопсията?

— Опитвам се да уредя въпроса. Може би един познат местен доктор, който има известни познания по криминология. А ти колко специалисти по огледи водиш със себе си?

— Само един, който стои пред теб.

— Следовател и криминолог? Това ми се струва доста необичайно.

— Но в замяна на това е практично.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами че така нищо не може да застане между мен и уликите. Освен това съм се договорил с Армейската криминологична лаборатория в Джорджия, която ще обработи веществените доказателства. Хайде да се връщаме в къщата…

Няколко минути по-късно те се изправиха пред четирите трупа. Навън вече беше светло, но въпреки това Коул запали лампата.

— Няма съмнение, че местопрестъплението не е непокътнато — отбеляза Пулър. — Убийците са се завърнали и със сигурност са унищожили някои улики.

— Спокойно са могли да го направят и преди това — възрази Коул.

— Дори да изправим някой заподозрян пред съда, обвинението ще бъде разбито на пух и прах от адвокатите му, които ще използват именно този факт.

Коул не отговори, но от мрачното й изражение личеше, че е наясно с това.

— И какво в крайна сметка ще направим? — попита след продължителна пауза тя.

— Засега нищо. Ще продължаваме с огледа.

— Не трябва ли да го съгласуваш?

Пулър пренебрегна въпроса й.

— Семейство Рейнолдс не са живеели в тази къща — обяви с равен глас той. — Въпросът е какво са правили тук.

— Къщата е собственост на Ричард и Мини Халвърсън, родителите на мисис Рейнолдс. В момента са в старчески дом. Всъщност само той. Доскоро мисис Халвърсън живееше тук, но получи удар и я преместиха в една специализирана болница край Пайквил. Разстоянието до там не е голямо, но по нашите пътища ще отнеме най-малко час и половина.

— Вече имах възможност да се уверя в това.

— По всяка вероятност мисис Рейнолдс е била временно тук, за да посещава баща си, да подготви къщата за продажба и да премести майка си в същия старчески дом, тъй като тя вече не е в състояние да живее сама. Сега е лятна ваканция и затова е взела децата със себе си. Предполагам, че мистър Рейнолдс е отскачал до тук само през уикендите.

— Откъде намери тази информация?

— От местни източници. Старческият дом и болницата, плюс разговори със съседите.

— Добра работа — похвали я Пулър.

— Не съм тук, за да работя зле.

— А аз съм тук, единствено защото една от жертвите носи униформа. Според шефа ми вие тук нямате нищо против съвместната ни работа.

— Нашият шериф не възразява.

— А ти?

— Да речем, че не съм решила още.

— Струва ми се справедливо — кимна Пулър.

— Значи Рейнолдс е работил в АВР?

— Не ти ли го казаха, когато им изпрати отпечатъците му?

— Не. Само потвърдиха самоличността му. Военното разузнаване, а? Може би е бил нещо като шпионин и затова са му видели сметката?

— Не знам. Готвел се е да излезе в пенсия. Може би е бил чиновник с висш чин, решил да поспечели от частния сектор. В Пентагона работят много такива хора.

Пулър реши да не споделя с какво всъщност се е занимавал Рейнолдс в Агенцията за военно разузнаване. Жената насреща му нямаше право на достъп до подобен род информация, а той съвсем не беше готов за служебно наказание и евентуално понижение.

— На практика това не ни помага кой знае колко — каза Коул.

— Е, може би не е бил чиновник — подхвърли той.

— Но нали току-що каза, че…

— Казах може би. Но не е сигурно. И аз току-що навлизам в разследването, също като теб. Много неща не знам.

— Добре.

— Открила си ги така, както ги виждаме, нали? — попита Пулър, приближавайки се към жертвите. — Подредени един до друг…

— Да.

— Причината за смъртта на възрастните е напълно очевидна, но какво ще кажеш за децата?

Коул не отговори и той се обърна да я погледне.

Дулото на револвера й беше насочено в главата му.