Дейвид Балдачи
Ден нула (54)

54

— Какво търсите тук, по дяволите?

Джули Карсън беше облечена с дънки и зелена армейска тениска без ръкави. Беше боса, със загорели ръце и добре оформени мускули. Пулър си помисли, че вероятно посещава фитнеса всеки ден, а в обедната почивка прави кратки кросове.

Тя го гледаше от долу нагоре. Внушителната му фигура в униформа изпълваше рамката на вратата. С дебелите подметки беше над метър и деветдесет и пет.

— Имам няколко допълнителни въпроса.

— Как разбрахте къде живея?

— Все пак съм военен следовател, а вие служите в армията. Все едно, че надничам в телефонния указател.

— Това не ми харесва.

— Приемам забележката. Няма ли да ме поканите?

— Вече разговарях с вас.

— Така е, но споменах, че имам допълнителни въпроси.

— Заета съм.

— А аз разследвам убийство. И то на ваш служител.

Една врата в дъното на коридора се отвори и на площадката излязоха двама младежи, които им хвърлиха любопитни погледи.

— Вътре ще е по-добре, госпожо генерал — отбеляза Пулър.

Тя погледна към младата двойка, отстъпи крачка назад и затвори след него. Тръгнаха по дълъг коридор към вътрешността на апартамента, който се намираше само на една спирка с метрото от Пентагона. Жилището беше отлично, с маслени картини по стените и елегантно обзавеждане.

— От тук ви е доста близо до службата — подхвърли Пулър.

— Да — лаконично отвърна тя.

Настаниха се в дневната. Карсън му посочи един фотьойл, а тя седна на двойно канапе срещу него.

На една стена бяха окачени нейни снимки в компанията на висши офицери и известни политици. Вероятно всеки от тях имаше принос за блестящата й кариера. Пулър не беше забравил, че подобни снимки красяха и служебния й кабинет.

— Хубаво място.

— На мен ми харесва.

— А пък аз все още живея като в колежа.

— Съжалявам, но май е крайно време да пораснете! — каза тя.

— Може би сте права.

— Нямам представа какви допълнителни въпроси са ви хрумнали.

— Базират се на нова информация.

— Каква нова информация? — сбърчи вежди Карсън.

— За полковник Рейнолдс — отвърна той, заковал поглед в лицето й.

— Слушам ви. Или може би трябва да налучквам?

Без да сваля очи от нея, Пулър разтвори бележника. Видя как очите й пробягаха по орденските му ленти. Изглеждаше впечатлена. Самият той не отдаваше голямо значение на разноцветните ленти и лъскавите парчета метал. Предпочиташе да помни акциите, заради които ги беше спечелил, но си даваше сметка, че когато отличията му впечатляват тези, които разпитва, те имат цената на злато.

— Постигнали сте доста, Пулър — неохотно призна Карсън.

— В момента искам да открия един убиец и нищо повече.

— Страхувам се, че с мен само си губите времето.

— Не мисля така.

— В такъв случай започвайте, по дяволите! Имам си достатъчно друга работа. Вече ви споменах, че утре сутрин ме очаква брифинг.

— Да ви призная, малко съм изненадан, че не сте на работното си място, за да го подготвите както трябва.

— Това не ви влиза в работата! Търпението ми се изчерпва! Имайте предвид, че разполагам с отлични връзки в ОКР.

— Сигурно — кимна той и погледна към една от снимките на стената, от която го гледаше неговият най-висш началник. — Убеден съм, че са по-добри от моите.

— Тогава започвайте!

— Разкажете ми всичко, което е споделил с вас полковник Рейнолдс, преди да замине за Западна Вирджиния. Най-вече за притесненията му.

— Вече ви казах, че Рейнолдс не ми е споменавал нищо за Западна Вирджиния! — раздразнено отвърна тя.

— Не съм забравил. Записал съм го в бележника си. Просто ви давам възможност да коригирате някои неща, преди да е станало късно.

Размениха си свъсени погледи.

— Подмятанията ви никак не ми харесват.

— Аз пък не обичам да ме лъжат.

— Това вече е прекалено!

— Прекалено е да ми се подхвърля невярна информация, която затруднява усилията ми да открия убиеца на Рейнолдс.

— Кой ви е казал, че изобщо разполагам с някаква информация?

— Аз съм следовател. Работата ми е да разкривам разни неща.

— Ако някой разпространява невярна информация за мен, аз имам пълното право да знам кой е той.

— Ако е невярна — да, но не и ако е вярна.

Карсън скръсти ръце и се облегна назад.

Това не убягна от вниманието му. Допреди миг позата й беше агресивна — ръце на коленете, приведено напред тяло. Сякаш искаше час по-скоро да изяснят нещата и да се приключи с всичко. Но сега промяната беше видима.

Очевидно отгатнала мислите му, Карсън подхвърли:

— Аз съм участвала в преработването на Наръчника за техники на разпита, Пулър. Излишно е да си губите времето в опити да ме разгадаете.

— Може би имате предвид разширяване и обогатяване на тези техники, госпожо?

— Знаете не по-зле от мен, че армията се придържа към Женевската конвенция.

— Така е, госпожо.

Позата й видимо се промени и вече не го гледаше директно.

Пулър реши, че е време да усили натиска.

— Добър офицер ли беше Рейнолдс?

— Да. Вече ви го казах.

— А добрите офицери спазват служебната йерархия, нали така?

— Да.

— Добре. Но ако ви кажа, че Рейнолдс е споделил притесненията си с друг човек извън преките си началници, няма ли да си помислите, че преди това вече ги е споделил пред тях? Имам предвид вас. Той е безупречният подчинен, а вие сте прекият му началник с голямата звезда на пагона — както вече го изтъкнахте.

Тя кръстоса крака и брадичката й увисна леко.

— Не знам какво да ви кажа.

— Знаете, разбира се. Истината ще бъде достатъчна.

— За подобно изявление мога да ви издействам сериозно наказание.

— Но няма да го направите.

— Защо? Заради баща ви? Той отдавна няма нищо общо с армията, Пулър. Затова хич не се опитвайте да ме притискате с легендите, които все още се носят за него.

— Нямам такива намерения.

— Напротив, имате. Трябва да поработите още, за да постигнете онова, на което му казват „лице на покерджия“.

— Всъщност аз си мислех за звездата на пагона ви — небрежно отвърна той, сякаш не беше чул последните й думи.

Чертите й се изопнаха. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще го нападне. Но опитен следовател като Пулър нямаше как да не забележи първите признаци на страх.

— Защо? — подхвърли тя. — Може би, за да я свалите от там? Не си правете труда. Заслужила съм си я.

— Мисля си, че раменете ви са достатъчно широки да я носите, госпожо. И дори да прибавите още една към нея.

Тази тактика явно я изненада. Тя смени позата и се приведе напред, насочила поглед към бележника в ръцете му.

— Всичко казано тук ще влезе в доклада ми като част от официалната ни среща в Пентагона — подхвърли той, безпогрешно отгатнал мислите й.

— Да си призная, не очаквах, че обръщате такова внимание на нюансите, Пулър.

— Повечето хора не очакват — кимна той.

Тя сведе очи и пръстите й нервно се раздвижиха. Остана така известно време, после вдигна глава.

— Да изпием по едно кафе, става ли? Имам нужда от малко чист въздух.

— Аз черпя — надигна се той.

— Не — поклати глава тя. — Мисля, че това трябва да бъде моя грижа.