Вал Макдърмид
Мястото на екзекуцията (29)

7.

Короната срещу Филип Хокин — откъси от официалния протокол. Съдия Флечър Сампсън произнася обобщителната си реч към съдебните заседатели.

„Дами и господа съдебни заседатели, задачата на обвинението е да докаже извън всякакво съмнение, че обвиняемият е виновен в престъпленията, формулирани в обвинителния акт. Работа на защитата е да установи дали в твърденията на обвинението има достатъчно слабости, които да доказват, че те подлежат на съмнение. Може би някои от вас очакват от мен да ви насоча дали обвиняемият според мен е виновен или невинен. Но това не е моята задача. Това е ваша отговорност и вие не трябва да се опитвате да я избегнете. Моята работа е да следя дали процесът се провежда честно и съобразно изискванията на закона, за да бъдем сигурни, че в резултат на него ще се изпълни правосъдието. Моята задача е да обобщя казаното до тук и да изтъкна пред вас как то се третира от закона.

Случаят, който бе представен в тази зала, е труден, предимно поради отсъствието на самата Алисън Картър — жива или мъртва. Ако е жива, второто обвинение, това в убийство, очевидно би отпаднало, но тя би била най-ценният свидетел по първото обвинение — в изнасилване. Ако тялото й бе открито, изследването му би помогнало на експертите по съдебна медицина и те несъмнено биха ни представили значителен обем доказателства. Но тя не е тук, за да даде своите показания, и ние сме принудени да разчитаме на други източници на доказателства.

Първо, аз съм длъжен да ви уведомя, че обвинението не е задължено да представи труп, за да има презумпция за убийство. Има случаи, в които обвиняемите са били обявени за виновни в убийство, без трупът някога да е бил открит. Ще ви дам два примера, които в някои отношения напомнят на настоящия случай.

Една актриса на име Гей Гибсън се прибирала у дома с кораб от Южна Африка, когато нейни спътници съобщили за изчезването й. Корабът бил претърсен, дори капитанът го върнал по маршрута, за да претърси водите, през които били минали. Нямало и следа от госпожица Гибсън. Тогава бил заподозрян един от стюардите на име Джеймс Кам, защото бил забелязан от свой колега посред нощ на прага на кабината на госпожица Гибсън. Той бил арестуван, когато корабът пристанал, и признал, че е бил в кабината на изчезналата, но твърдял, че тя го повикала там, защото проявявала към него сексуален интерес.

Заявил също, че по време на акта тя получила някакъв пристъп и умряла. По време на пристъпа имала спазми, била се вкопчила в него и издраскала гърба и раменете му. Според неговата версия той изпаднал в паника и изхвърлил тялото през люка на каютата в открито море. Обвинението твърдяло, че той я искал да я изнасили, удушил я, защото се съпротивлявала и че, ако събитията са се развили така, както ги описвал Кам, нямало абсолютно никаква причина той да не потърси медицинска помощ за актрисата, докато имала пристъп.

Джеймс Кам бил обявен за виновен в убийство.

Подобен е случаят с Майкъл Онуфрейчик — поляк, който се отличил особено във военната служба по време на Втората световна война. След края на войната си купил ферма в Уелс заедно с още един поляк, Станислав Сикут. Една от рутинните полицейски проверки на постоянно пребиваващите в страната чужденци установила, че Сикут е изчезнал. Онуфрейчик заявил, че партньорът му продал своя дял във фермата и се върнал в родината си.

Но полицейското следствие установило, че никой от другите приятели на Сикут не бил чувал за такъв план. Сметката му в банката била недокосната, а общият познат, който според Онуфрейчик му бил заел пари, за да купи дела на Сикут, отрекъл да е правил нещо подобно. По-нататъшното разследване установило, че двамата са се карали и си разменяли заплахи. Във фермата били открити следи от кръв, за които не било намерено задоволително обяснение.

По време на процеса била представена хипотезата, че Онуфрейчик е дал трупа на своя партньор за храна на прасетата, което обяснявало отсъствието на всякакви следи от трупа. При своята преценка на обжалването на присъдата, самият председател на Върховния съд на Англия заявява, че е възможно да се докаже фактически една смърт и с други средства, а не само с тялото на мъртвия.

Както виждате, по законите на тази страна не е необходимо наличието на труп, за да стигнат съдебните заседатели до извода, че има убийство. Ако обвинението е успяло да ви убеди, че представените от него доказателства са достатъчни и еднозначни, вие сте в правото си да се произнесете, че обвиняемият е виновен. Също така, ако защитата е съумяла да разколебае увереността ви, трябва да произнесете присъда «невинен».

А сега, що се отнася до доказателствения материал по случая…“