Вал Макдърмид
Мястото на екзекуцията (22)

Прочитане на обвинителния акт

В понеделник, 24 февруари, Джордж се събуди в шест часа сутринта. Стана тихо, за да не събуди Ан, и се промъкна надолу по халат и чехли. Запари чай и занесе чайника в дневната. Дръпна пердетата, за да гледа как утрото постепенно пропъжда мрака, и с учудване видя колата на Томи Клъф, паркирана пред тях. Вътре се виждаше огънче от цигара, което доказваше, че и сержантът не беше могъл да спи.

След минути Клъф седеше срещу него и крепеше в големите си ръце димяща порцеланова чаша.

— Предположих, че ще си буден от ранни зори. Надявам се и Хокин да не се радва на спокоен сън — каза той с горчивина.

— Ан е толкова неспокойна, а пък аз съм толкова притеснен за това обвинение, че не помня откога не съм могъл да спя осем часа непрекъснато — съгласи се Джордж.

— Как е тя?

Джордж сви рамене.

— Лесно се уморява. Ходихме на кино миналия петък, да гледаме „Голямото измъкване“ и тя заспа по средата на филма. При това все нервничи. — Той въздъхна. — Става още по-неприятно, понеже никога не може да бъде сигурна кога ще се прибера.

— Като приключи процесът, ще се успокоите малко — каза утешително Клъф.

— Предполагам, че си прав. Но постоянно се тревожа, че Хокин ще се измъкне. Искам да кажа, при четенето на обвинението трябва да си разкрием картите, за да убедим съдиите да насрочат гледането на делото на следващата сесия на съда. При това положение той ще разполага поне с два месеца, за да изгради защитата си, и ще е наясно с какви улики срещу него разполагаме. Това не ти е роман с Пери Мейсън, който нанася в последния момент изненадващ удар.

— Юристите на обвинението няма да настояват делото да се гледа, ако не са убедени, че ще го спечелят — напомни му Клъф. — Ние направихме всичко по силите си. Оттук нататък те поемат случая — каза той с философско примирение.

Джордж изсумтя.

— И може би това трябва да ме успокои? Томи, мразя този етап от всеки случай. Всичко вече излиза от ръцете ми, не мога да участвам в събитията. Чувствам се толкова безпомощен. А ако Хокин не бъде осъден… не знам как ще се чувства прокурорът, но аз ще знам, че съм се провалил. — Той се облегна назад и запали цигара. — Няма да го понеса — по много причини. Най-вече защото един убиец би излязъл на свобода. Но и аз съм човек, и не мога да пренебрегна личните си съображения. Представяш ли си как ще ликува Карвър? Представяш ли си заглавията на статиите, които ще натвори онзи плъх Дон Смарт?

— Хайде, Джордж, всички знаят колко труд положи по този случай. Ако го беше поел Карвър, нямаше да намерим дори доказателствата за изнасилване. А там обвинението е бетон. Каквото и да стане по обвинението в убийство, от изнасилването няма да се измъкне по никакъв начин. А можеш да заложиш последните си пари, че всеки съдия, който се запознае с доказателствата и за нещастие попадне на достатъчно тъпи съдебни заседатели, които отсъдят, че Хокин не е виновен в убийство, ще използва властта си да му друсне максимално наказание по другото обвинение. Той няма да се появи скоро в Скардейл.

Джордж въздъхна.

— Прав си. Ще ми се само да бяхме намерили начин да свържем Хокин по-сигурно с пистолета. Искам да кажа, може ли такъв лош късмет? Има един–единствен човек, който може да идентифицира оръжието като същия „Уебли“, който е бил откраднат в Сейнт Олбънс, а именно господин Уелс, съседът на госпожа Хокин. И къде е той? Отишъл за няколко месеца на гости на дъщеря си в Австралия! При това никой от приятелите и съседите му няма точния му адрес. Дори не мога да си спомнят кога точно се връща. Разбира се, имаме основание да мислим, че майката на Хокин знае отлично всички тези подробности, тъй като са много близки с господин и госпожа Уелс, но през ум няма да й мине да ги съобщи на гадните полицаи, които повдигат тези ужасни обвинения срещу любимото й синче — каза той с убийствен сарказъм.

После стана. — Отивам да се измия и избръсна. Би ли запарил още малко чай? Ще занеса една чаша на Ан, като отида да се обличам. После ще те черпя една английска закуска в кафенето на гарата.

— Звучи добре. Няма да е зле да се подкрепим. Очаква ни тежък ден.

 

 

Часовникът на общината удари десет. Басовият звън се чу ясно в съдебната зала, която бе точно срещу него. Джонатан Причърд откъсна поглед от купчината документи пред себе си и повдигна вежди в очакване. До него, все още потънал в четене, седеше набитият Дезмънд Стенли, кралски прокурор. Бившият състезател на Оксфорд по ръгби бе успял да не се отпусне и напълнее, макар че минаваше четиридесетте. Това се дължеше на строгата програма на физически натоварвания, която спазваше стриктно, където и да се намираше. В работната си чанта, освен перуката и мантията на прокурор, Стенли винаги носеше и гирите си. Беше правил коремни преси и лицеви опори, разтягане и загряване в безброй задни стаички на безброй съдебни зали из цялата страна, преди да се появи в залата, за да обвинява или защитава най-ужасните престъпници, които съдопроизводството можеше да му осигури.

Странното бе, че той нямаше здрав вид. Кожата му беше природно жълтеникава, устните му бяха бледи и безкръвни, тъмнокафявите му очи сълзяха постоянно. Винаги носеше пъстри копринени носни кърпички в ръкава си, за да ги бърше. Когато Джордж го видя за първи път, се усъмни, че този човек ще доживее края на делото. Впоследствие Причърд го успокои. „Стенли ще надживее всички ни, беше му казал той. Бъди доволен, че е на наша страна, защото Дезмънд Стенли е акула, можеш да ми вярваш.“

Причърд бе още по-доволен, че работи под ръководството на Стенли, когато разбра кой ще бъде техният противник. Рупърт Хайсмит бе спечелил блестящата си репутация като специалист по хирургически точни и безмилостни кръстосани разпити в поредица от широко разгласявани случаи от началото на петдесетте години, още когато беше млад юрист. Десет години пледиране в съда не бяха притъпили ученията му; напротив, беше научил нови трикове, които поваляха позорно противниците му. Бояха се от него до такава степен, че по-неопитните юристи изобщо избягваха да разпитват свидетелите си на несигурна почва, защото не знаеха как може да се възползва Хайсмит от отговорите им.

Сега Хайсмит се беше облегнал самоуверено на стола си и оглеждаше претъпканата с публика и журналисти зала. Профилът му беше толкова остър, като че ли бе сглобен от детски помагала по геометрия. Недолюбващите го колеги шушукаха, че се подлаган на козметична хирургия, за да съхрани стегнатата линия на челюстта си. Той обичаше да оглежда публиката, за да прецени какво въздействие би могла да има пледоарията му. Реши, че днес залата с обещаваща — имаше отлична възможност да демонстрира талантите си. Той беше един от малкото адвокати, които можеха да блеснат още при прочитането на обвинителния акт. Като се има предвид, че целта на прочитането бе единствено да се реши основателно ли е повдигането на обвинение, обикновено единствено прокурорът представяше позицията си пред съда. Единствената възможност за Хайсмит да се прояви бе кръстосан разпит на свидетелите на обвинението. Но това бе най-силната му страна.

Отвори се една странична врата и двама полицаи въведоха Хокин. Джордж беше дал инструкции да не му слагат белезници. Беше решил да не дава и най-малък повод у съдебните заседатели да се събуди съчувствие към обвиняемия. Освен това знаеше отлично, че първата работа на адвоката му би била да изиска сваляне на белезниците, и съдът вероятно щеше да се съгласи — не на последно място, защото щеше да им е трудно да престанат да приемат едрия земевладелец Хокин като един от своите. А и Причърд постоянно подчертаваше колко важно ще бъде първият успешен удар да не бъде за защитата.

Осемнадесетте нощи зад решетките не се бяха отразили на външния вид на Филип Хокин. Тъмната му коса беше по-къса от обикновено — затворниците не можеха да си избират фризьор, а се примиряваха с наличния. Но макар и къса, косата му бе все така лъскава, пригладена назад от широкото, правоъгълно чело. Тъмнокафявите му очи започнаха да се стрелкат из залата, докато най-сетне се спряха на адвоката. Усмивката, която като че ли не слизаше от устните му, стана по-широка, когато Хайсмит му кимна сухо. Хокин седна, без да бърза, на подсъдимата скамейка, оправяйки внимателно панталоните на строгия си тъмен костюм.

Вратата зад високата катедра на съда се отвори и секретарят на съда скочи и извика:

— Станете всички!

Столовете застъргаха по настлания с плочи под, докато влизаха тримата съдии. Хокин беше един от първите, които станаха. Поведението му беше демонстративно почтително. Причърд реши да запомни този факт. Или Хокин беше добър актьор, или беше убеден, че съдиите имат власт, която ще упражнят в негова полза.

Тримата мъже, които щяха да разгледат обвинителния акт, седнаха по местата си, и стъргането на столовете започна отново, докато публиката също сядаше. Прав остана само секретарят на съда, който съобщи, че съдът заседава, за да вземе решение дали да даде ход на делото по обвинението на Филип Хокин от имението „Скардейл“ в Скардейл, Дербишър.

Дезмънд Стенли стана.

— Ваша милост, явявам се тук като обществен обвинител. Филип Хокин е обвинен в изнасилването на Алисън Картър, тринадесетгодишна. Освен това е обвинен, че при друг случай, на или около единадесети декември хиляда деветстотин шестдесет и трета година, е убил същата Алисън Картър.

Единственото усмихнато лице в залата принадлежеше на Дон Смарт, наведен над бележника си. Съдията беше излязъл на ринга. Циркът можеше да започне.

 

 

След като даде показанията си и изтърпя кръстосания разпит на Хайсмит, Джордж слезе от свидетелската катедра и си проправи обратно път през претъпканата зала. Беше вдигнал високо глава, по страните му бяха избили червени петна. Утре щеше да дойде отново тук и да изслуша останалата част от пледоарията на обвинението. Но сега искаше да изпуши една цигара и да си позволи един час спокойствие. Канеше се да затича надолу по стълбите, когато чу Клъф да го вика. Извърна се и каза през рамо:

— Не сега, Томи. Ще се видим в „Герба на пекаря“, веднага щом отворят.

Отблъсна се от колоната в началото на стълбата, хукна надолу по стълбите и излезе тичешком.

Четиридесет минути по-късно стоеше задъхан на заобления връх на хълма Мам Тор — високо горе, където варовикът преминаваше в пясъчник. От едната му страна се издигаше Белият връх, от другата — Мрачният връх. Вятърът отбрулваше дъха, току-що излязъл от устните му. Температурата на въздуха падаше с по-голяма бързина от тази, с която слънцето потъваше зад хребетите. Джордж отметна глава и закрещя, изливайки гнева си пред носещите се облаци и безразличните погледи на овцете.

Обърна се с лице към мрачната грамада на Киндър Скаут — непроходимите мочурища, препречващи изгледа на север. Завъртя се на деветдесет градуса и погледна по продължение на хребета, покрай Холинс Крос, Лууз Хил Пайк и далечният, мъничък връх на Уин Хил, отвъд които се намираха невидимите Станъдж Едж и Шефийлд. Още едно завъртане на деветдесет градуса и застана с лице към бялата, далечна черта на високопланинския проход Уинатс, хълмистите варовикови възвишения зад него и долините между тях. Най-сетне се обърна на изток, и видя заобления гръб на хребета Ръшъп и плавното спускане на хълбока му надолу към „Чапъл ен ле Фрит“. Някъде там лежеше тялото на Алисън Картър, изложено на природните стихии, напуснато завинаги от живота.

Беше направил, каквото можа. Сега други поемаха делото от ръцете му. Крайно време бе да свикне да се отказва.

По-късно откри Клъф, който тъкмо допиваше бирата си в едно тихо ъгълче на „Герба на пекаря“. Местните знаеха, че ще е по-добре да не им досаждат, а собственикът на кръчмата вече бе отказал достъп на трима репортери, включително и на Дон Смарт. Смарт беше заплашил, че ще се оплаче пред съдиите, които щяха да раздават лицензите за следващата година. Кръчмарят само се позасмя и каза:

— Ако се оплачете, може да ми дадат и медал. Вие днес сте тук, утре ви няма — а всички ние живеем заедно.

Джордж си взе бира и още една за Клъф, и отиде да седне при него.

— Имах нужда от малко чист въздух — каза той. — Ако бях останал още малко, щеше да ти се наложи да ме прибереш по обвинение в убийство на адвокат.

— Ама че лайно е този човек — каза Клъф и се направи, че плюе на пода.

— Предполагам, той би казал, че просто си върши работата. — Джордж отпи дълбока глътка и въздъхна: — Така е по-добре. Качих се на Мам Тор, да си проветря малко главата. Сега поне ни е ясно на какво се гради защитата. Става дума за заговор, оглавен от мен, да бъде натопен Филип Хокин, за да си осигуря трамплин за бъдещата кариера.

— Съдиите няма да се хванат на тая въдица.

— Но съдебните заседатели може и да се хванат — каза горчиво Джордж.

— Защо пък? Че ти си въплъщение на почтеността. А е достатъчно да хвърлиш един поглед на Хокин, и веднага чуваш в ума си предупредителен сигнал. Той е точно от тези хора, по които жените си губят ума, а мъжете ненавиждат от пръв поглед. Тази линия на защитата няма шанс, освен ако Хайсмит успее да уреди всички съдебни заседатели да бъдат жени.

— Дано да си прав. Хайде сега ме поразвесели. Разказвай какво пропуснах.

Клъф се захили.

— Пропусна Чарли Ломас. Признавам, справи се добре. Успя дори да не остави впечатление у хората, че в костюм се чувства като в усмирителна риза. Беше нервен като котка в кучкарник, но наистина устоя. Хайсмит се опита да маже, но Стенли контрира добре. Накара Чарли да разкаже всичко за оловната мина и как външен човек като теб например никога не би я открил, дори с книгата в ръка. Освен това го накара да каже, че Хокин, макар и да живее сравнително отскоро в долината, я е кръстосвал много пъти в търсене на подходящи пейзажи за пощенски картички.

Джордж си отдъхна облекчено.

— Успя ли да се измъкне от Хайсмит?

— Не се отклони нито за момент от първоначалните си твърдения. Да, бил напълно убеден, че денят, в който видял Хокин да прекосява полето, бил сряда. Не, не било вторник. Нито пък понеделник. Непоклатим като скала — и направи добро впечатление на съдиите, това беше очевидно.

— Слава богу, че поне някой е направил добро впечатление.

— Спри да се самосъжаляваш, Джордж. Ти се справи добре. Хайсмит се опита да те изкара корумпиран, но не успя. Като се вземе предвид колко малко са солидните ни улики, бих казал, че засега всичко върви добре. Сега искаш ли да ти кажа добрата новина?

Джордж вдигна рязко глава.

— И добра новина ли има?

Клъф пак се ухили.

— Определено може да се каже. — Зае се да вади умишлено бавно цигарите си, и проговори чак когато запали една. — Отидох да поговоря пак със сержанта от Сейнт Олбънс.

— Да не би Уелс да си е дошъл? — Джордж не го свърташе.

— Не, не още.

Джордж се отпусна на стола и въздъхна.

— Това би било наистина добра новина — каза той.

— Е, и тази не е лоша. Излезе, че сержантът познавал Хокин. Първоначално не искаше да каже нищо, но като поговори с този-онзи, го убедиха, че няма нищо лошо да сподели с мен. — Клъф пресуши чашата си и попита. — Още веднъж от същото?

Джордж кимна, едновременно раздразнен и развеселен.

— Хайде, достави си удоволствието да ме разиграваш. Поне ще си платиш.

Докато Клъф се върне с бирите, Джордж бе успял да изпуши половин цигара. Пушеше нервно и съсредоточено като пушач, комуто предстои да тръгне на дълъг път в купе за непушачи.

— Давай — настоя той, наведе се напред и придърпа чашата си. — Да чуем най-сетне какво има.

— Съпругата на сержант Стилмън е ръководителка на местното скаутско дружество за момичета. Хокин им предложил услугите си като фотограф. Да прави снимки по време на паради и лагери, а после щял да ги продава на момичетата и семействата им на много ниски цени. В замяна помолил само за разрешение да прави портретни фотографии на момичетата за професионалния си албум. Всичко било в реда на нещата. Хокин не бил и непознат човек. Дори той и майка му посещавали църквата, към която била и скаутската организация. При това нямал нищо против майките на момичетата да ги придружават, когато ги снимал.

Клъф помълча с вдигнати вежди.

— И какво станало? — Джордж прецени, че е време да подаде реплика.

— Минало време. Хокин се сприятелил с някои от по-големите момичета и започнал да ги вика за снимки и без майките им. Имало няколко… неприятни инциденти. Първия път отрекъл всичко и заявил, че момичето лъже, за да стане център на внимание. Когато случаят се повторил, казал, че момичето си отмъщава, защото той вече не искал да я снима. Казал, че тъй като знаела за суматохата, която настанала след обвиненията на първото момиче, го заплашвала, че ще повтори същото обвинение, ако не й давал пари за сладкиши и не продължавал да я снима. Е, разбира се, никой не искал излишен шум, а нямало и действителни доказателства, затова сержант Стилмън си поговорил насаме с Хокин. Предложил му да не си намира работа около непълнолетни момичета, за да не се стига до недоразумения.

Джордж подсвирна тихичко.

— Виж ти, виж ти. Мислех си, че все нещо ще изскочи. Проявите на педофилия рядко започват за първи път на възрастта на Хокин. Браво, Томи. Поне вече знаем, че не сме допуснали да се подведем от някаква налудничава идея. Хокин е точно това, за което го смятаме.

Клъф кимна.

— Проблемът е само, че не можем да ползваме тези сведения в съда. Това, което казва Стилмън, са сведения от втора ръка, при това недоказани.

— Ами момичетата?

Клъф изпръхтя.

— Стилмън отказа дори да назове имената им. Основната причина, поради която Хокин не е бил преследван от закона, е категоричното настояване на майките горките им момиченца да не бъдат подлагани на такова изпитание. След като не са искали да се явят в съда по дело за неморално поведение, представяш ли си как ще ги убедим, когато става дума за обвинение в убийство, и то за дело, което присъства във всички вестници?

Джордж кимна в знак на съгласие. Не можеше да спори с хора, желаещи да защитят децата си, дори в такива случаи, когато те вече са станали жертва на насилие. Сега, когато сам щеше да става баща, за първи път в живота си изпита искрено желание да вземе закона в свои ръце. Не можеше да разбере защо човек като Хокин е още на свобода. Като полицай, Стилмън би трябвало да има достатъчно възможност да разобличи Хокин, за да получи той заслужено наказание и в личен, и в обществен мащаб. Но той не бе сторил нищо. Дори се бе поколебал да каже това, което знае, на Клъф.

— Тук очевидно играят по други правила — каза той умерено. — Ако аз, в качеството си на ченге, знам, че някой е подложил на сексуален тормоз дете на мой приятел, нямаше да го оставя току-така. Щях да намеря начин да го накарам да си плати. По законен начин или…

— Доколкото си спомням, ти не вярваше в кривите пътища на справедливостта? — попита иронично Клъф. — Когато става дума за деца, е друго, нали?

Големият въпрос, който все още нямаше отговор. Допиха в мълчание бирите си. Когато Джордж се върна с наново напълнените чаши, тонът му беше малко по-весел.

— Все още разполагаме с достатъчно доказателства, дори без показания от Сейнт Олбънс.

— Мисля, че Стилмън се чувства виновен, задето не е предприел нищо — каза Клъф.

— Редно е да се чувства така. Поне дано се постарае да ни уведоми веднага, щом господин и госпожа Уелс се приберат у дома.

— Дано, Джордж. Дори обвинителният акт да бъде приет, имаме още много път пред себе си.

„Дейли Нюз“, петък, 28 февруари 1964 г., стр. 1

ВТОРИЯТ БАЩА НА АЛИСЪН ЩЕ БЪДЕ СЪДЕН ЗА УБИЙСТВОТО Й

„Вторият баща на изчезналата тринайсетгодишна ученичка Алисън Картър ще бъде съден по обвинение в убийството й, макар че трупът на момичето така и не бе открит. Вчера Бъкстънският съд, по време на драматично протекло заседание, прие обвинителния акт, според който Филип Хокин ще бъде съден на следващата сесия на съда в Дерби за изнасилване и убийство. Никой не е виждал Алисън откакто тя изчезна от отдалеченото дербишърско селце Скардейл, на 11 декември миналата година.

По време на четиридневните заседания на съда по приемането на обвинителния акт майката на Алисън, която се е омъжила за Хокин преди малко повече от година, се яви като свидетел на обвинението. Госпожа Картър (както самата тя настоява да бъде наричана) открила скрития пистолет, с който според прокурора Дезмънд Стенли е била застреляна дъщеря й.

Вчера професор Джон Хамънд заяви пред съда, че отсъствието на кръв на предполагаемата сцена на убийството не може да бъде прието като доказателство, че убийство не е имало.

Той също така даде показания, според които петната от кръв по силно зацапаната риза на Хокин биха могли да бъдат от Алисън. (продължение на втора страница)“