Вал Макдърмид
Мястото на екзекуцията (28)

6.

Короната срещу Филип Хокин; откъси от официалния протокол; заключителна реч на защитника адвокат Рупърт Хайсмит.

„Дами и господа съдебни заседатели, от всички присъстващи в тази съдебна зала вие имате най-отговорната задача. Във вашите ръце е животът на един човек, обвинен в изнасилване и убийство на доведената си дъщеря. Работа на обвинението е да докаже извън всякакво съмнение, че той е извършил наистина тези престъпления. Мое задължение е да ви обърна внимание на точките, в които обвинението не успя да изпълни задачата си. Убеден съм, че когато изслушате това, което искам да ви кажа, няма да намерите в сърцето си сили да се произнесете, че Филип Хокин е виновен в каквото и да било.

Първото нещо, което обвинението трябва да докаже, е наличието на престъпление. А този случай създава някои необичайни проблеми от самото си начало. Няма действителен ищец. Алисън Картър е изчезнала, поради което не може да повдигне обвинение в изнасилване срещу втория си баща, не може да идентифицира този, който е упражнил насилието — ако действително е имало насилие, защото обвинението не можа да представи свидетел, комуто Алисън Картър да се е оплакала, че е била насилвана. Няма очевидци на предполагаемото изнасилване. Филип Хокин не се е прибрал у дома насинен и окървавен, както би трябвало да бъде, ако бе насилил и убил съпротивляващото се момиче. Единственото доказателство за изнасилване са снимките. След малко ще се върна към тях. На този етап ви моля само да имате предвид, че фотообективът действително може да лъже.

Вие може би мислите, че откритото бельо, изцапано с кръв и сперма, е доказателство за изнасилване. Не е така, дами и господа. Сексуалните отношения имат много разновидности. Колкото и отблъскващо да ви се стори това, една от тези разновидности предполага зрели жени да носят детско бельо или дрехи, за да задоволят фантазиите на сексуалните си партньор. Съществува и престорено насилие с цел сексуално удовлетворение. Така че сами по себе си тези веществени доказателства не доказват нищо.

А сега стигаме до второто обвинение — обвинението в убийство. И отново няма свидетели на предполагаемото престъпление. Обвинението не бе в състояние да представи нито един свидетел, който да твърди, че Филип Хокин някога е проявявал склонност към насилие. Не се яви нито един свидетел, който да каже, че е наблюдавал отклонения от нормалното в отношението на Филип Хокин към доведената му дъщеря. Свидетели липсват. Липсва и труп. Не само че липсва труп, но липсват и следи от кръв на предполагаемото местопрестъпление. Това трябва да е първият случай в историята на съдебната медицина, в който стрелба с огнестрелно оръжие не оставя никакви следи на местопрестъплението. Обвинението изобщо не можа да докаже, че Алисън Картър не е избягала от дома си и не живее някъде в периферията на обществото. При отсъствието на кръв и труп, как е възможно да обвиняват Филип Хокин в убийство? Как се е намерил човек, който да се осмели да го обвини в убийство?

Обвинението разполага единствено с определен брой косвени улики. Всички знаем, че здравината на една верига зависи от най-слабата й брънка. А какво да кажем за верига, която се състои само от слаби брънки? Нека огледаме уликите една по една и проверим тяхната убедителност. Убеден съм, дами и господа съдебни заседатели, че когато привършим нашата проверка, вие не бихте могли да заявите, че Филип Хокин е виновен в двете ужасни престъпления, в които го обвиняват.

Изслушахте двама свидетели, които твърдят, че същия следобед, когато Алисън Картър изчезнала, видели Филип Хокин в полето между горичката, където впоследствие бе открито кучето на момичето, и шубраците, в които бяха намерени следи от борба. Нито за миг не намеквам, че някой от тези свидетели лъже. Мисля, че те са успели сами да си повярват, че казват истината.

Твърдя обаче, че в малко селце като Скардейл зимните следобеди не се различават много един от друг. Не би било никак трудно да объркаш вторник със сряда. А сега имайте предвид, че всички в Скардейл са били разстроени и объркани от изчезването на Алисън Картър. Ако някой, който в техните очи има власт, един полицай например, е настоял, че са направили грешка, и че поправянето на тези грешка би подпомогнало разрешаването на загадката, толкова странно ли би било свидетелите да се подадат на внушението? Още повече, че това би означавало да се хвърли вината върху човек, който не е член на тяхната затворена общност, човек, който в техните очи е пришълец — новият скуайър Филип Хокин, който никак не им се нрави? Да не забравяме и друго, дами и господа съдебни заседатели — ако Филип Хокин увисне на бесилката, Скардейл и земите около него ще бъдат наследени от жена му, която не е пришълец, а роднина и близка на всички жители на селото.

Сега стигаме до показанията на самата госпожа Хокин. Каквото и да казва тя, да не забравяме, че пред закона си остава госпожа Хокин. Може би смятате, че самият факт, че тя свидетелства срещу собствения си съпруг, е достатъчно красноречив. Наистина, какво би подтикнало една жена, омъжена едва от година и половина, да свидетелства против съпруга си, освен наличието на недвусмислени доказателства за вината му? Не е ли показателен за личността на обвиняемия фактът, че тя се явява като свидетел на обвинението при толкова нестабилен обвинителен акт?

Не, дами и господа съдебни заседатели. Единственото нещо, което доказва този факт е, че няма по-силна движеща сила за една жена от майчинството.

Дъщерята на госпожа Хокин изчезва на единайсети декември. Госпожа Хокин е отчаяна, тя не е на себе си. Тя е объркана. Единственият човек, който като че ли е в състояние да поддържа у нея някаква надежда, е младият криминален инспектор, който се заема със случая с цялата си енергия и дори със страст. Той е винаги около нея. Той се е посветил на търсенето на дъщеря й, проявява открито съчувствието си. Но не постига нищо. В крайна сметка у него се заражда подозрение, че съпругът на госпожа Хокин може да има нещо общо с изчезването на Алисън. И той решава да докаже, че тази негова теория отговаря на фактите. Представете си какъв ефект има това върху нестабилното душевно състояние на госпожа Хокин. Разбира се, тя е податлива на внушения. А това, което казва той, звучи напълно логично. Защото тя има нужда от отговори на въпросите си. Иска ужасната несигурност, в която живее, да има край. По-добре е да обвини съпруга си, отколкото да живее в постоянен страх и неизвестност за това, което е станало всъщност с дъщеря й.

Затова, дами и господа съдебни заседатели, трябва да гледате извънредно скептично на показанията на госпожа Хокин.

А що се отнася до така наречените веществени доказателства, нито едно от тях не сочи категорично към Филип Хокин. Около шест милиона мъже в тази страна имат същата кръвна група като него — и като човека, който е оставил следи от семенна течност в пещерата. Какво доказателство може да бъде това за неговата вина? Библиотеката в кабинета на скуайър Касълтън съдържа четиристотин двадесет и три тома и няма никакви доказателства, че книгата с описанието на оловната мина е пипана от някой друг, освен от Хестър Ломас и инспектор Джордж Бенет. Какво доказателство може да бъде това за вината на Хокин? Магазинът на аптечната верига «Буутс» в Бъкстън продава между двайсет и трийсет ролки лейкопласт седмично — две от които са продадени на Филип Хокин, човек, който живее на село, на място, където порязванията и одраскванията са ежедневие. Може ли това да бъде доказателство, че той е изнасилил и убил някого?

Не, разбира се. Но колкото и слаби да са тези косвени улики, не може да се отрече, че когато се струпат от едната страна на везните, те като че се накланят в ущърб на господин Хокин. И тъй, ако този ефект не е резултат на неговите постъпки, на чии постъпки е резултат тогава?

Има един аспект на нашата работа, който е ненавистен на всеки юрист. Наистина, огромното мнозинство от кадрите на полицията са честни и неподкупни хора, но понякога нещата не стоя така. От време на време наш неприятен дълг е да изобличим черните овце. Още по-отблъскващ от служителя, който се отклонява от дълга си поради алчност, за мен е този, който постъпва нечестно от престараване.

Това, което е събрало всички нас днес в тази зала, не са злодеянията на Филип Хокин, а престараването на инспектор Джордж Бенет. Страстното му желание да разреши случая «Алисън Картър» го подвежда. Да се опита да подведе правосъдните органи. Не може да има никакво друго обяснение на всички тези събития. Наистина ужасни са нещата, които може да извърши човек, заслепен от предубеждения — от напълно погрешни предубеждения.

Когато анализираме косвените доказателства, става ясно, че има един човек, който е имал мотив, средства и възможност да предизвика инсцениран процес срещу Филип Хокин. Той е млад, неопитен, изтормозен от неуспеха си. Трябва да е съзнавал, че висшестоящите наблюдават начина, по който води следствието, и затова е бил твърдо решен да намери виновник и да направи така, че съдът да признае вината му.

Джордж Бенет е оставал нееднократно сам в кабинета на господин Хокин — достатъчно дълго, за да успее да намери скрития пистолет, да прелисти една книга, дори да открие скрития ключ от сейфа. Джордж Бенет е бил спечелил доверието на госпожа Хокин, можел, е спокойно да се движи из имението Скардейл още преди да получи разрешението за обиск. Кой е имал по-добра възможност да вземе една от ризите на господин Хокин? Той се е радвал и на доверието на жителите на селото. Кой е имал по-добра възможност да убеди госпожа Ломас и внука й, че са сбъркали деня, в който са видели господин Хокин да се разхожда из собствените си земи?

Накрая стигаме до снимките. Джордж Бенет и Филип Хокин имат едно и също хоби. Джордж Бенет не прави снимки с елементарен фотоапарат като повечето хора. В училище той е бил секретар на фотографския клуб, писал е статии на фотографски теми като студент, притежава професионален фотоапарат от типа, с който са изфабрикувани въпросните снимки. Той е наясно с възможностите на фотографията. Знае, че има възможност да се фалшифицират снимки. В архивите си Филип Хокин има десетки снимки на Алисън, много от тях направени съвсем спонтанно. Възможно е на някои от тях изразът й да е гневен или разстроен. Той разполага и със собствени снимки. С такъв материал в ръцете си и огромното количество конфискувана порнография, която се намира във всеки полицейски участък, Джордж Бенет е можел да фалшифицира тези снимки, доказващи предполагаемата вина на Хокин.

Най-лошото, което открихме при този процес, е ужасният заговор, резултат на арогантното убеждение на един човек, че може да вземе правосъдието в свои ръце. Най-доброто е, че обвинението в никакъв случай не можа да докаже твърденията си така, че да не остане и сянка от съмнение. Дами и господа, съдбата на Филип Хокин е във ваши ръце. Моето твърдо и непоклатимо убеждение е, че вие ще огласите неговата невинност. Благодаря ви.“