Вал Макдърмид
Мястото на екзекуцията (20)

Отказ на пускане под гаранция

Всичко приключи за минути. Докато оглеждаше залата, Джордж отбеляза учудването, изписано по лицата на всички жители на Скардейл, които се бяха явили в пълен състав. Бяха дошли да задоволят примитивния си инстинкт, да видят човека, когото бяха закарали на подсъдимата скамейка. Имаха нужда от някаква церемония, за да задоволят този свой инстинкт, но тук, в модерната съдебна зала, която приличаше повече на училищна приемна, отколкото на представите за „Олд Бейли“^[1], получени от филмите и телевизията, нямаше нищо, което да отговаря на изискванията им.

Седмината мъж и осемте жени демонстрираха всички характерни черти на жителите на Скардейл — от клюнестия нос на мама Ломас до лицето на Брайън Картър, издялано сякаш от плоски камъни.

Набиваше се на очи отсъствието на Рут Картър.

Разбира се, представителите на пресата бяха тук, макар и не така многочислени, както щяха да бъдат за процеса. На този етап им се налагаха такива ограничения на публикациите, че почти не си струваше да идват. Поради презумпцията за невинност до доказване на противното, сега, когато срещу Хокин бе повдигнато конкретно обвинение, редакторите на вестниците трябваше да пипат внимателно. Всеки намек, че срещу Хокин предстои да бъде повдигнато и друго обвинение, в убийство, беше табу.

Затворникът беше въведен в залата, където заседаваше мировият съд. В състава на съда влизаха двама мъж и една жена. Присъстваше и Алфи Нейдън, готов с изказването си, както и дежурният съдебен инспектор. Най-спокоен от всички изглеждаше Хокин. Току-що избръснатото му лице беше образец на чистота и невинност, тъмната му коса блестеше на светлината на лампите. Сред публиката се понесе тих шепот, прекъснат от рязкото предупреждение на разсилния.

Секретарят на съда стана и прочете обвинението срещу Хокин. Едва бе приключил, и Нейдън скочи.

— Трябва да представя възражение пред уважаемия съд. Както е известно на уважаемия съд, по силата на параграф тридесет и девети от Закона за правата на децата и непълнолетните, дълг на съда е да защитава анонимността на малолетни и непълнолетни, станали жертва на сексуално насилие. Поради това би било редно съдът да не допуска представителите на печата да съобщават името на обвиняемия — тъй като по този начин ще бъде идентифицирана косвено и жертвата, след като съществува предположение за роднинска връзка с обвиняемия.

Нейдън седна, изправи се съдебният инспектор. Той беше обсъдил този въпрос предварително с Джордж и главен инспектор Мартин.

— Бих се противопоставил на такова решение — каза той замислено. — Първо поради изключително тежките обстоятелства, свързани с този случай. Нашето убеждение е, че обвиняемият не за първи път упражнява сексуално насилие върху малолетни. Огласяването на името му може да подтикне други негови жертви да се свържат с нас. — Тази част от аргументацията беше изстрел в тъмното; опитите на Краг да измъкне някакви клюки от полицаите в Сейнт Олбънс бяха ударили на камък. Джордж имаше намерение да изпрати Клъф да опита повторно, но засега можеха само да гадаят.

— Второ — продължи инспекторът, — обвинението счита, че жертвата на сексуалното насилие вече не е между живите и затова няма нужда от защитата на съда.

Публиката ахна. Една от жените от Скардейл издаде тих стон. Журналистите започнаха да се споглеждат озадачено. Можеха ли да огласят това изявление, след като бе направено на открито заседание на съда? Или въпреки това щеше да се счита за обида на съда? Трябваше ли да изчакат решението на съдиите?

Нейдън пак скочи.

— Ваша милост — възрази той, въплъщение на възмущението. — Това е възмутителна инсинуация. Вярно е, че предполагаемата жертва на предполагаемото насилие е изчезнала от дома си, но твърдението на полицията, че тя е мъртва, има за цел само оклеветяване на клиента ми. Настоявам да наредите пресата да не огласява нищо повече от това, че анонимен мъж е обвинен в изнасилване.

Съдиите зашушукаха. Джордж барабанеше нетърпеливо с пръсти по коляното си. Честно казано, слабо го интересуваше дали името на Хокин ще бъде публикувано във вестниците или не. Искаше само да продължи с разследването.

Най-сетне председателят на съда се изкашля и започна:

— Ние сме на мнение, че докато се изяснява въпросът за пускане на арестувания под гаранция, пресата няма право да споменава името му. Но това решение се отнася само за настоящото заседание и не обвързва с нищо съда по отношение на по-нататъшната му работа.

Нейдън кимна.

— Много съм задължен на съда — каза той.

Когато следващото заседание по обвинението бе отложено за след четири седмици, Нейдън отново скочи.

— Моля уважаемият съд да обмисли пускането на моя клиент под гаранция. Клиентът ми е виден представител на местната общественост, неосъждан, с безукорно досие. Той управлява голямо имение и несъмнено отсъствието му ще причини затруднения на арендаторите.

— Глупости! — разнесе се глас от залата. Джордж разпозна Брайън Картър, чието лице беше пламнало от възмущение. — По-добре сме си без него!

Председателят на съда беше смаян.

— Накарайте този човек да напусне залата — каза той, вбесен от такава проява на незачитане.

— Сам ще си тръгна — извика Брайън, преди още някой да бе могъл да отиде при него, и излезе, блъскайки вратата зад себе си. Възцари се удивено мълчание.

Председателят на съда си пое дълбоко дъх.

— При още една такава проява ще опразня залата — каза той вдървено. — Моля, продължавайте, господин Нейдън.

— Благодаря. Както казах, присъствието на господин Хокин е жизненоважно за управлението на земите към имението Скардейл. Както вече знаете, доведената му дъщеря е изчезнала и той е убеден, че мястото му е край съпругата му, за да я успокоява и утешава. Той не е безотговорен престъпник без постоянно местожителство и няма никакво намерение да напуска областта. Настоявам да разрешите пускане под гаранция предвид извънредните обстоятелства.

Инспекторът бавно се изправи.

— Моля уважаемият съд да има предвид, че полицията се противопоставя на пускането под гаранция, тъй като обвиняемият разполага с достатъчно средства, за да се опита да избяга. Той не е местен жител, преместил се е да живее в областта едва преди година, след смъртта на чичо си, когото е наследил. Безпокои ни също възможността да се опита да повлияе на свидетелите. Много от потенциалните свидетели на обвинението са не само негови арендатори, но и на служба при него, и съществува реална опасност от сплашване. Освен това полицията е на мнение, че става дума за много тежко престъпление, а е вероятно да бъдат повдигнати още по-сериозни обвинения срещу обвиняемия в близко бъдеще.

Джордж забеляза с облекчение, че жената — съдия кимаше категорично при всеки споменат аргумент. Каза си, че ако другите се колебаят, нейното убеждение ще бъде достатъчно да им повлияе. Когато съдът се оттегли на съвещание, на пейките, където седяха журналистите, забръмчаха оживени разговори. Хората от Скардейл стояха спокойно, без да разговарят помежду си. Очите им не се откъсваха от тила на Филип Хокин. Самият Хокин разговаряше задълбочено с адвоката си.

На Джордж му се пушеше неудържимо.

След няколко минути съдиите се върнаха по местата си.

— Съдът отказва да пусне обвиняемия под гаранция — каза решително председателят на съда. — Отведете го.

Докато минаваше покрай Джордж, Хокин му отправи поглед, изпълнен с искрена ненавист. Джордж гледаше, като че ли пред него няма никого. Винаги бе вярвал, че привързаността носи само вреда.

„Дейли Нюз“, вторник, 6 февруари 1964 г., стр. 2

РЕШЕНИЕ НА МИРОВИЯ СЪД

„Мъж, обвинен в изнасилване, се изправи вчера пред мировия съд на Хай Пийк в Бъкстън. Съдът отказа разрешение за пускане под гаранция. Мъжът, чието име не може да бъде цитирано по съображения на съда, е жител на дербишърското село Скардейл.“