Вал Макдърмид
Мястото на екзекуцията (21)

Обвинението в убийство

„Странно, мислеше си, Джордж, колко си приличат офисите на обществените инстанции.“ По някаква причина бе очаквал офисът на Главната прокуратура да отговаря по внушителност на името й. Но въпреки че сградата от епохата на регентството^[1] на Куин Ан Стрийт беше пълна противоположност на модерната сграда на бъкстънската полицейска централа, вътрешността изглеждаше като канцелариите на всички останали държавни инстанции. Юристът, с когото той и Клъф трябваше да се срещнат четири дни след като бе отказано пускането под гаранция, обитаваше помещение, толкова подобно на собствения му кабинет, че Джордж почти се обърка. Същите картотечни шкафове с натрупани и отгоре папки, купчина юридически наръчници на перваза на прозореца, препълнен пепелник. Дори линолеумът на пода беше същият, стените бяха боядисани в същия сиво-бял цвят.

Джонатан Причърд също не оправда очакванията му. Причърд беше около тридесет и петгодишен, с морковеночервена коса, която явно не можеше да придобие приличен вид. Кичурите й стърчаха на всички посоки, че дори бяха образувани нещо като гребен над челото му. Чертите му бяха също абсолютно неправилни. Очите му, сивосинкави като уелски шисти, бяха кръгли, раздалечени, със златисти мигли. Краят на дългия му, кокалест нос беше изкривен на една страна, устата му беше присвита на друга, като в кисела усмивка. Единственото подредено нещо в него беше безукорният му тъмносив костюм на тънки райета, ослепително бялата риза и съвършеният възел на вратовръзката.

— Така значи — заяви юристът, като скочи на крака, за да ги поздрави. — Вие сте момчетата, дето си нямат труп. Хайде, сядайте. Надявам се вече да сте пийнали нещо, защото тук при нас няма никакъв шанс човек да се сдобие с прилично кафе. — Остана учтиво прав, докато Джордж и Клъф се настаниха по столовете, после се отпусна на собствения си разнебитен въртящ се стол. Отвори едно чекмедже, измъкна оттам чист пепелник и го побутна към тях.

— Дотук стига нашето гостоприемство — каза той със съжаление. — Сега нека се запознаем.

Джордж и Клъф се представиха. Причърд си записа нещо в бележника пред себе си.

— Извинете — каза той, — но не е ли малко необичайно, случай от такава величина да се води от редови инспектор? При това инспектор, който е получил назначението си едва преди пет месеца?

Джордж потисна въздишката си и сви рамене.

— Когато момичето изчезна, старшият инспектор беше с гипсиран крак, затова аз поех оперативното ръководство, като докладвах директно на главен инспектор Мартин. Той е най-висшестоящият офицер в Бъкстънската полиция. Тъй или иначе, когато следствието се проточи, от управлението искаха да пратят някой от по-опитните си служители, но шефът се възпротиви. Настоя случаят да се води от негови хора.

— Много похвално, но онези от управлението надали са изпаднали във възторг? — попита Причърд.

— Не мога да знам, сър.

Клъф се приведе напред.

— Шефът е служил заедно с областния заместник-началник на полицията, затова горе разчитат на преценката му.

Причърд кимна.

— Аз самият бях военен юрист, запознат съм с отношенията. — Извади кутия черно „Собрание“ и запали цигара. Джордж можеше да си представи ефекта от луксозните цигари в канцелариите на Бъкстънския съд, ако в крайна сметка Причърд приемеше да представлява обвинението. Добре че поне съдиите нямаше да бъдат там.

— Прочетох документацията по случая — продължи Причърд. — Видях и снимките. — Той потръпна неволно. — Наистина, рядко съм виждал нещо по-ужасно. Не се и съмнявам, че обвинението в изнасилване ще се приеме само на основание на снимките. Това, което трябва да обсъдим, е дали имаме достатъчно улики, за да повдигнем обвинение в убийство. Разбира се, основната спънка е отсъствието на труп.

Джордж отвори уста, но Причърд вдигна пръст в знак, че моли за мълчание.

— Нека сега огледаме corpus delicti^[2] — което не е, както смятат повечето хора, тялото на жертвата, а по-скоро тялото на престъплението, — което ще рече, основните елементи на престъплението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случай на убийство е необходимо прокуратурата да установи настъпването на смърт, идентичността на мъртвеца с лицето, за което се твърди, че е убито, както и че смъртта е в резултат на незаконно и насилствено действие. Най-лесният начин да се демонстрират всички тези неща е да бъде представен трупът, нали?

— Съществуват прецеденти за произнасяне на присъда без наличие на труп — каза Джордж. — Хейг, убиецът, разтворил в киселинна баня жертвата си, както и Джеймс Кам. И Майкъл Онуфрейчик, със свинефермата. При гледането на този случай председателят на съда заявява, че смъртта може да бъде доказана с косвени улики. Убеден съм, че имаме достатъчно косвени доказателства, за да възбудим дело.

Причърд се усмихна.

— Виждам, че сте запознат с най-важните прецеденти. Държа да подчертая, инспектор Бенет, че обстоятелствата по този случай ме заинтригуваха дълбоко. Несъмнено те създават някои видимо неразрешими проблеми. Но, както вие самият правилно подчертахте, съществува значително количество косвени доказателства. Имате ли нещо против да ги прегледаме още веднъж?

В продължение на два часа те прехвърляха всички подробности, които сочеха към Филип Хокин като убиец на доведената си дъщеря. Причърд ги разпитваше внимателно и интелигентно, опитваше се да открие слабостите в логическата верига. Опитваше се да не издава собствената си реакция на техните обяснения, но беше ясно, че е увлечен.

— Има още нещо, което не фигурира в документите, които са ви били представени — завърши Клъф. — Ние самите получихме доклада вчера следобед. Кръвта по ризата е от кръвната група на Алисън, и е на жена, също като другите следи от кръв, които открихме. А по ризата, освен това има следи от обгаряне и барут, като че ли в непосредствена близост до нея е използвано огнестрелно оръжие. И вече няма съмнение, че ризата е собственост на Хокин.

— Всичко това налива вода във вашата воденица, сержант. И да не съществуваха тези последни доказателства, за мен самия практически няма съмнение, че Хокин е убил доведената си дъщеря. Въпросът е друг — ще успеем ли да изградим обвинението така, че да убедим съдебните заседатели.

Причърд прекара ръка през косата си, в резултат на което видът й стана вече напълно хаотичен. Джордж започна да разбира защо Причърд е избрал кариера, включваща съдебни пледоарии — със задължителната перука би имал почти нормален външен вид. Вярно, произходът му от висшите класи беше недвусмислен, но гласът му не беше чак толкова изискан, че да подразни съдебните заседатели.

— Където и да е скрил тялото, справил се е добре. Никога няма да го открием, освен ако някой не попадне на него случайно. Не мисля, че ще наберем много повече доказателства от тези, с които вече разполагаме — каза Джордж. Постара се да не изглежда така потиснат, както се чувстваше винаги, когато неспокойният сън на Ан го будеше през малките часове и го налягаха мрачни размисли.

Причърд се завъртя отляво надясно със стола си.

— Но пък е страхотно предизвикателство, нали? Не помня откога не съм попадал на документация по случай, която толкова да ме е амбицирала. Каква битка само ще се разрази в съдебната зала. Все си мисля, че ще бъде голямо забавление, ако успеем да докараме нещата до съд.

— Значи сте решен да водите обвинението? — попита Джордж.

— Тъй като случаят е много противоречив, трябва да вземем кралски прокурор — и за внасяне на обвинението, и за самия процес. Но аз ще бъда помощник-прокурор, което означава, че ще подготвя почти изцяло обвинението. Трябва да ви кажа, че ще се постарая да дам предимство на този случай. — Причърд отново вдигна предупредително пръст. — Което не означава, че трябва да се хвърлите веднага да внасяте обвинение. Ще се наложи да отида при главния прокурор и да го убедя, че няма да станем за смях, ако внесем този случай за гледане. Убеден съм, че ви е известно колко мразят да стават за смях висшестоящите — усмивката му беше иронична.

— Кога ще разберем резултата? — попита Джордж.

— В края на седмицата — каза твърдо Причърд. — Той сигурно ще се опита да се замотае със седмици, но имам чувството, че е много важно да не се бавим — Причърд стана и им подаде ръка. — Довиждане, инспекторе, сержант. Беше ми приятно да се запознаем. Да стискаме палци, а?

„Дейли Нюз“, понеделник, 17 февруари 1963 г. стр. 1

ОБВИНЕНИЕ В УБИЙСТВО ПО СЛУЧАЯ С ИЗЧЕЗНАЛОТО МОМИЧЕ

От нашия кореспондент

„След сензационно ново развитие, снощи полицията обвини тридесет и седемгодишния Филип Хокин в убийството на доведената му дъщеря, изчезналата ученичка Алисън Картър. Необичайното в този случай е, че тялото на Алисън не беше открито. Никой не е виждал красивото тринайсетгодишно момиче от момента, в който напуснало дома си в дербишърското село Скардейл, за да разходи кучето си след училище, на 11 декември миналата година. Утре Хокин ще бъде повикан пред съда, за да му бъде прочетено обвинението.“

ПРЕЦЕДЕНТИТЕ

„Това не е първият случай, когато се внася обвинение в убийство, без да бъде открит трупът на жертвата. В случая с прочутия убиец Джон Джордж Хейг единствените следи, открити от жертвата, били един жлъчен камък, няколко кости и изкуствената й челюст. Но тези останки се оказват достатъчни като доказателство, че трупът е бил унищожен, и Хейг е осъден на смърт чрез обесване.

Джеймс Кам, стюард на луксозен презокеански кораб, плавал по маршрут между Англия и Южна Африка, бил обвинен в убийството на актрисата Гей Гибсън. Той твърдял, че тя получила припадък и умряла, докато той бил в каютата й. Стюардът изпаднал в паника, че ще го обвинят в убийство, и изхвърлил тялото през люка. Съдът не повярвал на версията му и той бил обявен за виновен.

В още един подобен процес собственикът на усамотена ферма в Уелс, поляк по произход и герой от войната, бил обвинен в убийството на своя съдружник. Съгласно обвинението той нахранил с трупа на убития прасетата във фермата, която притежавал в съсобственост с изчезналия си съдружник.“