Вал Макдърмид
Мястото на екзекуцията (19)

4.

Когато видя снимките, Карвър занемя. Джордж предполагаше, че това няма да е последният път, когато ще наблюдава този ефект. Карвър се взираше в тях, като че ли се надяваше, че ще може да изтрие образите и да ги превърне в картички с изгледи от Скардейл, като онези, които Хокин продаваше по магазините. После се обърна рязко и посочи един лист хартия.

— Това е домашният телефон на Нейдън. Държи да присъства на разпитите. — Той стана и взе палтото си от закачалката зад бюрото.

— Вие няма ли да присъствате, сър? — попита Джордж. В гласа му се прокрадваше нещо като разочарование.

— Случаят си е твой от самото начало. Приключи го сам — каза студено Карвър и навлече палтото си. — Оправяйте се двамата с Клъф.

— Но, сър… — започна Джордж и спря. Искаше да каже, че никога досега не е имал толкова сериозен случай, никога не е водил следствие с толкова малко опорни точки, че Карвър като старши инспектор е длъжен да поеме ръководството в такава ситуация. Млъкна, защото осъзна, че Карвър е убеден, че обвинението по случая ще се провали и не иска да е замесен в провала.

— Какво но?

— Нищо, сър.

— Какво чакате тогава? Не мога да затворя кабинета си, докато стърчите тук като дърво.

— Съжалявам, сър. — Джордж взе листа от бюрото на Карвър, обърна се и тръгна към вратата. — Сержант — извика той през рамо към Клъф, — вземи си палтото и да тръгваме.

Изненадан, Клъф се подчини. Карвър се намръщи.

— Къде сте тръгнали? Имате затворник, когото да обвините и разпитвате.

— Ще се обадя на господин Нейдък да дойде тук след един час. През това време ще отидем със сержант Клъф да хапнем. И двамата не сме яли от закуска, а един тежък разпит не може да се издържи само на никотин и кофеин — каза категорично Джордж.

— На това ли ви учиха в университета? — каза иронично Карвър.

— Не, сър, научих го от главен инспектор Мартин. Той винаги казва, че не можеш да пратиш войската в сражение на гладен стомах. — Джордж се усмихна. — А сега моля да ни извините, но имаме работа.

Той вдигна слушалката и набра номера. Чувстваше и с гърба си яростния поглед на Карвър.

— Ало? Господин Нейдън? На телефона криминален инспектор Бенет от Бъкстънската полиция. Възнамерявам да разпитвам вашия клиент по подозрение в изнасилване и убийство след един час. Ще ви бъда много задължен, ако присъствате… Да, очаквам ви, благодаря.

Натисна вилката и набра нов номер.

— Ан? Аз съм… — Обърна се и изгледа Карвър, който изпуфтя и излезе гневно от кабинета.

Точно един час по-късно Алфи Нейдън влезе в стаята за разпити. Той беше образец на преуспелия провинциален адвокат. Малкото му шкембенце беше стегнато в безукорен, тъмен костюм с жилетка. На месестия му нос висяха очила с половинки стъкла в златни рамки. Бузите му бяха румени, плешивото му теме отразяваше светлината, брадичката му беше толкова гладка, като че се бе бръснал специално, преди да излезе тази вечер. Човек можеше лесно да се заблуди и да го вземе за глупак, ако не бяха очите му — малки и тъмни, те просветваха като стъклените очи на едновремешните плюшени мечета и не бяха никога в покой, освен когато се вторачваше в лицето на свидетел. Очите на Нейдън рядко пропускаха нещо. Беше сериозен противник и Джордж съжаляваше, че Хокин се оказа толкова добре ориентиран, че бе ангажирал тъкмо него.

Веднага щом Клъф въведе Хокин, преминаха бързо през встъпителните формалности. Хокин не говореше, само беше свил неприязнено устни. Изглеждаше също толкова елегантен и самоуверен, както и сутринта.

Джордж произнесе традиционното предупреждение, после каза:

— След като бяхте арестуван по подозрение в убийство тази сутрин, получих разрешение за обиск от магистратурата в Хай Пийк. — Той подаде документа на Нейдън, който го прегледа и кимна. — Аз и подчинените ми проведохме обиска в имението Скардейл днес следобед. В процеса на обиска открихме сейф, вграден в пода на пристройката, която сте превърнал във фотографска лаборатория. Когато сейфът беше отворен с помощта на ключ, скрит в кабинета ви в имението, открихме вътре шест кафяви плика.

— Шест ли? — попита Хокин.

— Шест плика, в които намерихме снимки и негативи. Тази находка е повод да повдигна срещу вас, Филип Хокин, обвинение в изнасилване.

По време на формалните встъпителни думи на Джордж лицето на Хокин не беше трепнало. „Значи, няма да капитулира, каза си Джордж. Мисли си, че ще се измъкне от по-сериозно обвинение, затова ще си мълчи и няма да рита за изнасилването.“

— Можем ли да видим доказателствата? — попита спокойно Нейдън.

Джордж отправи въпросителен поглед към Хокин.

— Наистина ли държите вашият адвокат да види снимките? Искам да кажа, господин Нейдън е най-доброто, на което можете да се надявате. Може би няма да рискувате да се откаже да ви защитава.

— Господин Бенет — обади се предупредително Нейдън.

— Не би могъл да ме защитава от копелета като вас, ако не знае какво сте фалшифицирали — каза Хокин. Тонът му започваше да се отдалечава от сутрешната пренебрежителна изисканост.

Джордж отвори папката пред него. Докато той и Клъф отсъстваха, Краг бе подредил всяка снимка и негатив в отделни пластмасови джобове. Дежурният от нощната смяна бе ги номерирал при поставянето им в пликовете. Утре щеше да дойде ред на специалистите от лабораторията. Но днес Джордж имаше нужда от доказателствата.

Постави мълчаливо първата снимка пред Хокин и Нейдън. Хокин кръстоса крака и се обърна към Нейдън:

— Донесохте ли цигари?

Нейдън откъсна ужасения си поглед от снимката и изгледа Хокин, като че беше същество от друг свят.

— Какво? — попита той едва чуто.

— Цигари. Свърших ги — поясни Хокин.

Нейдън примигна десетина пъти едно след друго, после отвори чантата с документи. Извади неразпечатана кутия „Бенсън енд Хеджис“ и я подхвърли на Хокин, който подчертано не гледаше снимките, поставяни една след друга пред Нейдън. Адвокатът беше като вцепенен от тази документация на омерзението. Когато пред него беше поставена и последната снимка, той се прокашля.

— Фалшифицирали са ги — каза Хокин. — Всички знаят, че снимки могат да се фалшифицират. Не можаха да изяснят изчезването на доведената ми дъщеря и сега се опитват да накиснат мен, за да се изкарат положителни герои.

— Разполагаме и с негативи — каза твърдо Джордж.

— Негативи също се фалшифицират — отвърна презрително Хокин. — Първо фалшифицираш снимката, после я преснимаш — и готово, ето ти негатив, от който може да се копира.

— Да не би да отричате, че сте изнасилвал Алисън Картър? — попита невярващо Джордж.

— Да — каза категорично Хокин.

— Разполагаме също с изцапана с кръв риза, идентична с поръчаните от вас при лондонски шивач. Ризата също беше скрита във вашата лаборатория.

Най-сетне Хокин доби стреснато изражение.

— Какво?

— Ризата е силно зацапана с кръв отпред, по долната част на ръкавите и маншетите. Убеден съм, че лабораторният анализ ще докаже, че става дума за същата кръв, която бе открита и по бельото на Алисън.

— За каква риза говорите? В лабораторията ми нямаше никаква риза — възкликна Хокин, приведе се напред и размаха цигарата си във въздуха, за да подчертае казаното.

— Точно там е била открита. Заедно с пистолета.

Очите на Хокин се разшириха.

— Какъв пистолет?

— Уебли, 38-ми калибър. Същият пистолет, който е бил откраднат от дома на съседа на майка ви, господин Уелс, преди две години.

— Нямам пистолет — запелтечи Хокин. — Ужасно грешите, Бенет. Мислите си, че можете да ме натопите и да ви се размине, но не сте толкова хитър, колкото се мислите.

Усмивката на Джордж беше ледена като вятъра, който свиреше отвън.

— Държа да ви предупредя, че възнамерявам да представя доказателствата на прокуратурата и съм убеден, че ще ни бъде позволено да повдигнем срещу вас обвинение в убийство — продължи той неумолимо.

— Това е възмутително! — избухна Хокин. Обърна се на стола си и насочи гнева си към адвоката: — Кажете им, че не могат да постъпват така. Разполагат само с някакви гадни фалшифицирани снимки. Кажете им!

Нейдън очевидно би предпочел да си беше останал у дома.

— Трябва да ви предупредя да не казвате нищо повече, господин Хокин. — Хокин отвори уста да възрази. — Нито дума, господин Хокин — повтори Нейдън. Резкият тон противоречеше на благодушното му изражение. — Господин Бенет, клиентът ми няма да отговаря засега на въпросите ви. Настоявам да ми се осигури възможност преди това да разговарям насаме с него. Ще се срещнем утре в съда.

 

 

Джордж се взираше в пишещата си машина. Трябваше да изготви описание на обвинението в изнасилване за униформения инспектор, който осъществяваше връзката с магистратурата. Ставаше дума за директно изискване обвиненият да не бъде пускан под гаранция. Имайки предвид, че самият Алфи Нейдън щеше да защитава скуайъра на Скардейл пред съд, съставен от местни величия, Джордж не искаше да поема никакви рискове. Ужасната болка, която пулсираше в главата му, никак не му помагаше. Едва устояваше на изкушението да пише с едно затворено око, за да я облекчи.

Той въздъхна, запали нова цигара и измърмори:

— Основания за възражение срещу освобождаване под гаранция…

На вратата се почука леко. По това време на нощта можеше да е само някой от дежурните, който сигурно го бе съжалил и му носеше чай.

— Влез — извика Джордж.

На вратата застана главен инспектор Мартин, облечен в смокинг, също така безупречен, както и униформата му.

— Прекъсвам ли ви? — попита той.

— Много се радвам на прекъсването — отвърна искрено Джордж.

Мартин седна на стола срещу него и измъкна от задния си джоб сребърна манерка.

— Имате ли от какво да пиете? — попита той.

Джордж поклати глава.

— Съжалявам, няма дори мръсна чаша.

— Няма значение, ще караме като на фронта — каза Мартин, отпи от манерката, избърса гърлото и я подаде на Джордж.

— Давай, имаш нужда.

Джордж отпи благодарно глътка бренди. Затвори очи и се наслади на изгарящата топлина, която се плъзна по гърлото и стопли гърдите му.

— Не знаех, че имате и медицинска квалификация, сър. Точно от това се нуждаех.

— Бях на вечеря на масонската ложа. И Карвър беше там. Той ми каза какво сте предприели. — Мартин изгледа спокойно Джордж. — Предпочитам да чуя твоята версия.

— Ами… днес събитията се развиха много бързо. Смущаваше ме онази история със снимката във вестника. Имах чувството, че трябва да я поразровя. Но нямах предвид нещо друго, освен да разпитам Хокин така, че да го объркам и да видя дали няма да изтърси нещо. Тогава се обади жена му… Помислих дали да не мина първо при вас, преди да претърсим имението, но щяха да затворят магистратурата, и нали знаете как ни разиграват понякога с подписването на заповеди. Затова… предпочетох да избързам.

— Какво точно ни предстои?

— Засега е обвинен в изнасилване. Утре сутрин ще поиска пускане на свобода под гаранция. Тъкмо пиша документацията. Имайте предвид, че е наел Алфи Нейдън и той вече готви защита въз основа на твърдението, че сме фалшифицирали всичко, за да не излезе, че напълно сме се провалили в случая Алисън Картър.

Мартин изпръхтя презрително.

— Този номер няма да мине. Не ми се вярва да разполагаме с фотограф, който би могъл да направи нещо подобно, нито пък с необходимите съоръжения. Но ще размъти водата и той може да успее да се измъкне. Съдебните заседатели са непредсказуеми, а той е хубав мъж — Мартин извади кутия за пури от вътрешния си джоб. Поразхлаби папийонката и разкопча горното копче на ризата си. — Така е по-добре — допълни той. — Пура?

— Благодаря, оставам на цигари.

Двамата запалиха.

Мартин издуха струя син дим.

— Какви основания имаме да го обвиним в убийство. Опиши ми всичко.

Джордж се облегна на стола си.

— Първо, знаем, че е насилвал доведената си дъщеря и й е правил порнографски снимки. Второ, той твърди, че целия следобед на деня, в който тя изчезна, е прекарал сам в лабораторията си. Но имаме двама свидетели, които са го видели да прекосява полето между двете горички — тази, в която открихме кучето на Алисън и другата, в която имаше следи от борба.

— Показателно — беше коментарът на Мартин.

— Трето, кучето е живяло в неговия дом. Този, който е успял да облепи муцуната му с лейкопласт, без да бъде ухапан, трябва да е бил познат на кучето. Ще трябва да разпитаме аптеките в околността, за да установим дали някой не си спомня да му е продавал лейкопласт. Четвърто, всички жители на селото твърдят, че никога не са чували за изоставената оловна мина — с изключение на мама Ломас. Но книгата, съдържаща подробно описание на входа към мината, беше открита в библиотеката в кабинета на Хокин.

— Силно доказателство, но все пак косвено.

Джордж кимна.

— Всички доказателства са косвени. Но като си помислите, в колко случаи имаме свидетелства на очевидец на убийство?

— И това е вярно. Продължавай.

Джордж помълча, за да събере мислите си.

— Така. Пето, Хокин има същата кръвна група като лицето, зацапало със сперма бельото на Алисън. На дрехите бяха открити и петна от кръв, от същата кръвна група като тази на Алисън и като кръвта, открита по дървото в горичката. Доказано е, че кръвта е на лице от женски пол. Логично е да предположим, че Алисън е била най-малкото тежко ранена, ако не убита, от този, който я е изнасилил. Снимките доказват, че това най-вероятно е бил Хокин. Шесто, неговият сигнал, че е разпознал Алисън на снимка от мач във вестника. Това е точно повторение на една статия за другото изчезнало момиче, Полин Рийд. Предполагам, че по този начин е искал да се покаже като разтревожен и загрижен баща. Нещо, което дотогава съвсем не му личеше, държа да подчертая. Седмо, имаме откритите в оловната мина куршуми. Единият бе достатъчно съхранен, за да бъде доказано, че е изстрелян от пистолет Уебли, 38-ми калибър. Точно такъв пистолет е бил откраднат от дом, в който преди две години Хокин е бил постоянен гост. Точно такъв пистолет с изпилен сериен номер е бил открит в неговата лаборатория. Все още не знаем дали човекът, чийто пистолет е бил откраднат, ще идентифицира оръжието като свое. Не знаем също дали от този пистолет са изстреляни куршумите, открити в мината. Но скоро ще знаем.

Накрая имаме и окървавената риза. Същата като поръчваните от Хокин в Лондон, включително и етикетът на яката. Много изцапана с кръв. Ако кръвта се окаже същата като тази, която по косвени доказателства считаме за кръвта на Алисън, това доказва, че Хокин е упражнил насилие върху нея. — Джордж повдигна вежди. — Какво ще кажете?

— Ако бяхме намерили труп, веднага бих те посъветвал да го обвиниш. Но труп няма. Не съществува пряко доказателство, че Алисън не е жива и здрава. Прокуратурата никога няма да допусне обвинение в убийство без наличието на труп.

— Съществува прецедент — възрази Джордж. — Хейг, убиецът, унищожавал телата на жертвите си с киселина. Тогава също не е имало труп.

— Но е имало доказателство, че е съществувал труп, унищожен впоследствие и лабораторните анализи категорично доказали коя е жертвата, ако си спомням правилно — каза Мартин.

— Има и втори прецедент, с по-малко доказателствен материал. От хиляда деветстотин петдесет и пета година. Поляк, бивш военен, обвинен, че е убил търговския си партньор. Тезата на обвинението била, че нахранил с трупа прасетата във фермата, която стопанисвал заедно с убития. Единственото основание на обвинението били твърденията на съседи и приятели, че двамата партньори се карали. Били открити петна от кръв в кухнята на фермата, а партньорът на поляка изчезнал безследно, като оставил дори спестяванията си в банката. Ние разполагаме с доста повече доказателства. Не съществува доказателство някой да е виждал Алисън от мига на изчезването й до настоящия момент. Имаме доказателство, че е била обект на сексуално насилие, както и че е загубила значително количество кръв. Практически невероятно е да бъде жива, нали?

Мартин се облегна назад. Димът от пурата му се виеше към тавана.

— Има значителна разлика между „практически невероятно“ и „извън сферата на реалните възможности“. Дори ако приемем, че пистолетът бъде идентифициран. Ако е стрелял в нея отблизо, защо има два куршума, забити в стената?

— Може би първоначално е успяла да се измъкне от него и той е стрелял, за да я сплаши. Може да се е борила и той да е изстрелял въпросните два куршума, за да я стресне, да я накара да му се подчини?

Мартин се замисли.

— Възможно е. Но защитата ще използва тези два куршума, за да обърка съдебните заседатели. Освен това, ако е убил момичето в запустялата мина, за какво му е било да мести оттам тялото?

Джордж отметна косата от челото си.

— Не знам. Може да е знаел още по-сигурно място, на което да го скрие. Би трябвало да е така, нали? В противен случай досега щяхме да сме я открили.

— Ако е имал по-добро място за укриване на трупа, защо е оставил доказателства за сексуално насилие в мината?

Джордж въздъхна. Въпросите на Мартин го дразнеха, но съзнаваше, че адвокатите на защитата ще бъдат сто пъти по-нападателни.

— Не знам. Може да не е имал възможност да укрие уликите. Трябвало е да се появи на масата за вечеря. Не е можел да си позволи да закъснее тъкмо тази вечер. А докато е приключил с вечерята, вече се е било разчуло за изчезването на Алисън и той не е посмял да се върне.

— Неубедително е, Джордж. — Мартин се изправи на стола и го погледна в очите. — Не е достатъчно. Трябва да намериш трупа.