Дийн Кунц
Полунощ (74)

17.

Приведена на задната веранда, прилепила се към стената на къщата, като надникваше от време на време, за да огледа внимателно тримата, събрани на кухненската маса, Криси постепенно се убеди, че може да им се довери.

През шума от дъжда долови само откъси от разговора им. Но след малко разбра, че говорят нещо за събитията в Муунлайт Къв. Двамата непознати, изглежда, се криеха в дома на господин Талбот и бяха преследвани като нея. Очевидно обмисляха план как да получат помощ от властите извън града.

Реши да не чука на вратата, която беше масивна, без прозорчета в горната си част, така че не можеха да проверят кой чука. Разбра, че и техните нерви бяха опънати до скъсване. Неочаквано почукване на вратата можеше да ги стресне или пък щяха да грабнат някоя пушки и да надупчат вратата, а заедно с нея и Криси.

Вместо това тя се изправи в цял ръст и почука на прозореца.

Господин Талбот погледна смаян и я посочи с пръст, а жената и мъжът скочиха като марионетки. Мууз излая два пъти. Тримата заедно с кучето гледаха към Криси с невярващи очи. От израза им тя се досети, че все още я виждаха не като единайсетгодишно момиче, а като преоблечено чудовище.

Помисли си, че в този задръстен от извънземни Муунлайт Къв дори едно изтощено, подгизнало от дъжда единайсетгодишно момиче можеше да предизвика страх у онези, които не знаеха, че е човек. С надежда да ги успокои извика:

— Помогнете ми, моля ви! Помогнете!