Дийн Кунц
Полунощ (34)

34.

Когато писъците утихнаха, Теса излезе от вцепенението си и отново се запъти към телефона. Той мълчеше.

Къде ли е Куин? Рецепцията на мотела затваряше в този час, но нали управителят живее в съседния апартамент. Би чул шума. Или пък самият той беше един от глутницата в коридора?

Бяха счупили вече една от вратите. Можеха да изкъртят и нейната.

Тя сграбчи един от столовете с прави облегалки, изтича към вратата и я залости.

Вече не си правеше илюзии, че я преследват само защото беше сестра на Дженис и защото беше решила да разкрие истината. Това беше изключено, тъй като „те“ нападаха останалите гости, които нямаха нищо общо с Дженис. Това беше глупаво. Не разбираше какво точно става, но по шумовете се досещаше, че е нещо ужасно. Сякаш убиец-психопат, не, няколко убийци-психопати трополяха навън, ако се съдеше по шума, който вдигаха. Някаква странна секта от религиозни маниаци се подвизаваше тук в мотела. Те вече бяха убили двама души, можеха да убият и нея, най-вероятно за удоволствие. Помисли, че живее в страшен, кошмарен сън.

Очакваше стените да се издуят и да се втечнят както във филмите на ужасите, обаче те бяха солидни, здрави, а цветовете около нея бяха прекалено ярки и реални, за да си мисли, че е сън.

Бясно заобува чорапи и обувки, изнервена, чувстваше се уязвима, както от голотата си преди малко. Сякаш облеклото беше броня срещу смъртта.

Тя пак чу същите гласове, но вече не долитаха от дъното на коридора. Бяха тук, до нейната врата. Все по-близо. Поиска й се вратата да имаше една от онези шпионки, използвани в Европа, през които можеше да погледне.

Долу, на прага, имаше пукнатина, широка около сантиметър, така че Теса легна по корем и се втренчи в коридора. От неудобната си позиция забеляза нещо да притичва с бясна скорост край вратата, ала не успя да го види добре. Все пак зърна краката му, което й стигаше, за да промени коренно представата си за това, което ставаше. Това тук не беше проява на нисшата човешка природа както кървавата баня, от която едва не пострада в Северна Ирландия. Това беше по-скоро взривяване на реалността, внезапно преобразяване на нормалния свят в друг, населен от чудовища.

Краката им бяха космати, с тъмна груба кожа и плоски ходила. Бяха удивително дълги, с много гъвкави пръсти, които служеха като пръсти на ръце.

Нещо удари силно вратата.

Теса скочи на крака и излезе от антрето.

Подивели гласове изпълниха коридора. Същата странна смесица от остри животински звуци, накъсани от припрени, задъхани части от думи.

Заобиколи леглото, втурна се към прозореца, отключи го и плъзна подвижното крило встрани.

Вратата пак се разклати. Трясъкът беше толкова силен, че на Теса й се стори, че се намира в барабан. Вратата нямаше да рухне така лесно, както на съседите й, тъй като беше залостена, но едва ли щеше да издържи дълго.

Теса седна на перваза, провеси крака и погледна надолу. Мократа от мъглата пътечка блестеше, осветена от мътните, нощни лампи на около четири метра под прозореца. Щеше да скочи лесно.

Пак заблъскаха вратата. Още по-силно. Разхвърчаха се трески. Теса се отблъсна от перваза и се приземи на мократа пътечка, като само се подхлъзна леко, без да падне.

Чу, че в стаята й дървото още по-силно изтрещя и металът на бравата зловещо изскърца, което й подсказа, че всеки момент ще влязат.

Намираше се близо до северния край на сградата, където нещо й се привидя в тъмнината. Възможно беше това да е само облак от мъгла, понесен на изток от вятъра, но не й се щеше да рискува, затича се на юг, оставяйки огромния мрачен океан зад себе си.

Докато стигна до края на сградата, чу трясъкът от разбитата врата, последван от воя на глутницата, която я търсеше.