Дийн Кунц
Полунощ (79)

22.

Ломан позвъни на входната врата на къщата на Шедак в северната част и Еван, прислужникът, му отвори.

— Съжалявам, шериф Уоткинс, но господин Шедак не е тук.

— Къде отиде?

— Не зная, господине.

Еван беше от Новата раса. За да бъде сигурен в смъртта му, Ломан стреля два пъти в главата му, след това два пъти в гърдите на проснатото му тяло. Раздроби на парчета мозъка и сърцето му, или може да се каже, запаметяващото му устройство и помпата. Как да се изразява сега? С техническа или биологическа терминология? Доколко те се бяха превърнали в машини?

Ломан затвори вратата след себе си и прекрачи тялото на Еван. След като презареди оръжието си, претърси къщата стая по стая, етаж по етаж. Търсеше Шедак.

Силно желаеше да усеща гняв и жажда за мъст и мечтаеше да удря Шедак до смърт, но не можа да изпита никакво чувство. Дори смъртта на сина му не разтопи леда в сърцето му. Не можеше да почувства мъка или ярост.

Движеше го страхът. Бързаше да убие Шедак, преди този психопат да ги превърне в нещо по-лошо от това, което бяха.

Ако успееше да убие Шедак — по всяко време свързан със суперкомпютъра Сън, чрез прост телеметричен уред в сърцето, Ломан щеше да активира програма в Сън, която щеше да предаде заповед за изтребление. Това предаване щеше да се приеме от всички компютри в микросферите, вградени в най-вътрешните тъкани на хората от Новата раса. Всеки един от «променените», получавайки заповедта, щеше да умре, защото биологичният компютър в него щеше да спре сърцето. Самият Ломан също беше обречен на смърт.

Но него това вече не го интересуваше. Страхът му от смъртта беше преодолян от страха му да живее или като регресирал, или като някаква ужасна машина, в каквато се беше превърнал Дени.

В представите си се виждаше в подобно положение — блестящи живачни очи, едно змиеобразно пипало, изскачащо безкръвно от челото му, търси връзка с някой компютър.

Когато не откри Шедак, Ломан се отправи към «Ню Уейв», където създателят на Новия свят вероятно завършваше пъкленото си дело по окончателното «превръщане» на съгражданите си в този ад, който той наричаше рай.