Дийн Кунц
Полунощ (83)

26.

Гол до кръста, Сам беше седнал на капака на чинията в банята и Теса се грижеше за него, както преди това се беше погрижила за Криси. Но раните на Сам бяха по-тежки от тези на момичето.

Над дясното му око кожата беше свлечена, в средата на кръгчето плътта беше напълно разкъсана дълбоко до костта. За да спре кървенето, трябваше да се притиска с тампон мястото и после да се йодира, да се сложат лепенки и стегнат бинт. Но дори и след всичките тези усилия марлята бързо се напои с кръв.

Докато Теса превързваше раните му, Сам разказа какво се беше случило.

— …така че, ако не бях я улучил в главата точно тогава… ако бях закъснял с една секунда, мисля, че онова проклето нещо, онова жило или каквото и да беше щеше да пробие черепа ми, да влезе в мозъка и щеше да се свърже с мен, както жената се беше свързала с компютъра.

Преоблечена в сухите си джинси и блуза, Криси стоеше на прага пребледняла и слушаше внимателно, за да не изпусне нищо от разказа.

Хари също седеше в стола си до вратата на банята.

Мууз лежеше в краката на Сам. Кучето беше изоставило господаря си, сякаш разбираше, че в този момент Сам имаше по-голяма нужда от успокоение.

— …сякаш те по някакъв начин имаха способността да контролират физическата си форма — продължаваше да разказва с треперещ глас Сам, — да се превръщат по желание. Съзнание, което контролира материята, точно както беше обяснила Криси за свещеника, който започнал да се превръща в персонаж от филм…

Момичето кимна.

— Искам да кажа, че те се променяха пред погледа ми, измъкнаха жилата си и се опитаха да ме промушат. С този невероятен контрол върху телата си, върху физическата си същност те очевидно искаха да се превърнат в нещо… в някакъв кошмар.

Раната на корема му беше най-малка от трите. Както на челото, кожата беше свлечена в кръгче колкото монета, като че ли жилото е искало да го изгори, а не да го промуши. Плътта беше обгорена, а раната разядена.

Хари се обади от инвалидния си стол:

— Сам, мислиш ли, че те са хора, които се контролират, които са избрали да се превърнат в машини, или са машини, превзели хората по някакъв начин?

— Не мога да ти кажа — отвърна Сам. — Това някакси е свързано с „Ню Уейв“. Но никой от нас не знае много за възможностите на подобни технологии, така че не можем да предположим какво става. За нас това прилича на нещо свръхестествено, на магия. Единственият начин, по който ще разберем какво се е случило, е да повикаме помощ, да поставим Муунлайт Къв под карантина, да превземем лабораториите на „Ню Уейв“ и да се опитаме да възстановим нещата както си бяха преди.

Сам се опита да закопчае ризата си с една ръка, но след това остави Теса да направи това.

— Всичките тези убийства, които те трябва да прикрият — продължи той, — тези неща, които бродят нощем… имаш чувството, че сривът започва, че онова, което са искали, не се получава, че краят се приближава много бързо.

Задъха се. Направи пауза и пое дълбоко въздух:

— Това, което видях в дома на Колтрейнови, сякаш не беше предварително планирано. Приличаше на експеримент, излязъл от контрол, и се кълна в Бога, ако във всички къщи в града има подобни неща, тогава целият проект ще се сгромоляса върху „Ню Уейв“ още сега, без значение признават ли това, или не. Бомбата вече е заложена и ще избухне в адска експлозия, а ние сме точно в средата й.

От момента, в който беше влязъл мокър от дъжд и кръв, откакто Теса му беше превързала раните, забеляза нещо, което я изплаши. Той непрекъснато ги докосваше. Беше прегърнал Теса в кухнята, когато тя извика при вида на кървящата рана на челото му, трескаво питаше дали Криси и Хари са добре, сякаш е мислил, че ще ги намери… променени. Прегръщаше и Криси, сякаш му беше дъщеря и казваше: „Ще се оправим, всичко ще се оправи“, когато видя колко изплашена е тя. Хари беше протегнал ръката си загрижено, а Сам я беше сграбчил и не искаше да я пусне. В банята, докато Теса превързваше раните му, той непрекъснато я докосваше по ръцете, помилва я по лицето, галеше я. Преди беше резервиран, сдържан, хладен, дори малко отчужден. Но след този четвърт час в къщата на Колтрейн беше така дълбоко потресен, че черупката на отчуждението се беше разчупила. Сега се нуждаеше и търсеше контакт с хората, които преди малко дори не слагаше между своите причини да живее: мексиканската храна, гинеса и Голди Хоун.

Когато си помисли за разтърсващата сила на преживения ужас, който го бе преобразил, Теса се изплаши повече от всякога, тъй като изкуплението на Сам Букър приличаше на изкуплението на грешник, който на смъртното си легло отчаяно се обръща към Бога. Дали сега по-малко вярваше, че ще се спасят? Навярно търсеше човешки допир, защото след като се беше отказвал от него така дълго, сега разбираше колко много му е липсвал и искаше да изпълни с топлота часовете преди дълбоката и вечна тъмнина да ги погълне завинаги.