Дийн Кунц
Полунощ (87)

30.

С нарастваща досада Ломан Уоткинс обикаляше Муунлайт Къв от единия край до другия, напред и назад в дъжда, търсейки Шедак. Той пак се върна в къщата, за да се увери, че не се е прибрал и да провери точно коя кола липсва. Разбра, че трябва да търси буса с опушените стъкла, но все още не можеше да го открие.

Където и да отидеше, екипите по Промяната и разузнавателните групи трескаво работеха. Макар непроменените да не виждаха нищо необикновено в тези сновящи нагоре-надолу хора, Ломан непрекъснато усещаше присъствието им.

Бяха поставени блокади на изходните и входните магистрали от Муунлайт Къв, където полицаите на Ломан съвестно проверяваха всички, които искаха да посетят града.

Нямаше много желаещи, тъй като градът не беше нито областен, нито пазарен център. Освен това беше разположен почти в края на щата и след него нямаше населени места, така че никой нямаше път оттук. Онези, които искаха да влязат в града, бяха отпратени обратно с версия за разливане на токсини от „Ню Уейв“. Онези, които изглеждаха скептично настроени, бяха арестувани, отведени в затвора и заключени в килии, докато се вземеше решение дали да бъдат ликвидирани или променени. От въвеждането на карантината в ранните часове на утринта само десетина души бяха спрени на блокадите, от тях шест бяха затворени.

Шедак беше избрал добре опитното си поле. Муунлайт Къв беше относително изолиран град и затова по-лесно се контролираше.

Ломан имаше намерение да даде заповед за вдигане на блокадите и да отпътува до Абърдийн Уелс, където да разкаже цялата история на местния шериф. Искаше да унищожи изцяло проекта „Муунхок“.

Вече не се страхуваше от Шедак, от яростта му, нито от смъртта. Е… не беше съвсем вярно. Страхуваше се от Шедак и от смъртта, но по-малко, отколкото от перспективата да се превърне в нещо като Дени. По-скоро би се предал на милостта на шерифа в Абърдийн и на федералните власти, дори на учените, които след разчистването на помията в Муунлайт Къв можеха да пожелаят да го подложат на дисекция, отколкото да остане в този град и да регресира или да се слее с някой компютър.

Но ако дадеше заповед на служителите си да се оттеглят, щяха да станат подозрителни и тъй като лоялността им към Шедак и страхът от него бяха големи, щеше да има неприятности. Те не бяха видели в какво се беше превърнал Дени и не подозираха, че бъдещето им готвеше нещо по-лошо от регресията. Като чудовищата на д-р Моро спазваха закона фанатично, без да смеят, поне засега, да предадат господаря си. Вероятно щяха да попречат на Ломан да прекрати проекта „Муунхок“ и можеха да го убият, или още по-зле — да го затворят.

Не можеше да рискува да се издаде, защото в такъв случай никога нямаше да може да се разправи с Шедак. Представи си, че е затворен в килия и Шедак се усмихва леко и студено през решетките, докато мъкнеха компютъра, с който щяха да го слеят.

Разтопени очи от сребро…

Не спираше да кара в дъждовния ден, като се взираше през водните струи. Чистачките почукваха равномерно, сякаш отчитаха времето. Ломан остро съзнаваше, че скоро ще настъпи полунощ.

Той беше като дебнеща плячката си пума, а д-р Моро беше там, в джунглата, наречена Муунлайт Къв.