Дийн Кунц
Полунощ (90)

33.

Ломан все още обикаляше Муунлайт Къв, за да търси Шедак, когато забеляза двама регресирали да пресичат тичешком улицата.

Беше на Педък Лейн, в южната част на града, където имаше големи имения за отглеждане на коне. Къщите от двете страни на улицата имаха малки частни конюшни. Бяха отдалечени от улицата зад оградите и сочнозелените, добре поддържани ливади.

Двойката регресирали изхвръкнаха от иззад редица цъфнали високи азалии, които нямаха много цветове през този сезон. Те заподскачаха на четири крака по шосето, прескочиха канавката и се шмугнаха в един храсталак.

Редиците гигантски борове по Педък Лейн донякъде ограничаваха видимостта, но Ломан знаеше, че не греши. Нямаха вид на определено животно. Имаха нещо котешко, вълче и нещо змийско в чертите си. Единият беше извърнал глава и в сенките очите му блестяха розово-червени, като очи на плъх.

Ломан намали ход, но не спря. Вече нямаше желание да спира и да арестува регресирали. Беше сигурен, че всички променени регресираха. Знаеше, че може да спре това само ако премахне Шедак, първоизточника на злото.

Все пак се стресна, когато ги видя на дневна светлина в два и половина следобед. Досега бяха тайнствени същества, които се прикриваха в нощния мрак. Ако вече можеха да излизат и преди настъпването на нощта, то проектът „Муунхок“ вече беше извън контрол.