Дийн Кунц
Полунощ (23)

23.

Ломан Уоткинс излезе от дома на Валдоски, където д-р Уърти контролираше Промяната на Ела Джордж. По-надолу по черния път полицаите и съдебният лекар товареха момчето в ковчег. Тълпата зяпачи беше прикована от гледката.

Ломан влезе в патрулната кола и включи мотора. Екранът на компютъра проблесна в бледозелено. Терминалът беше монтиран на конзола между предните седалки. Започна да премигва, което означаваше, че централата имаше съобщение за него, което не трябваше да се предава по полицейския канал.

Въпреки че от няколко години работеше с подвижни компютри, свързани с компютър майка, той все още понякога се стряскаше, когато дисплеят на компютъра му се включваше. В големите градове като Лос Анжелис през последното десетилетие повечето патрулни коли бяха снабдени с компютърна връзка, но подобни чудеса на електрониката все още бяха рядкост в по-малките градове, а за миниатюрни селища като Муунлайт Къв бяха само блян.

Неговият полицейски отдел се гордееше с оборудване по последна дума на техниката не защото банките в града пращяха от пари, а защото заводът „Ню Уейв“, водещ в компютърните технологии, беше в родния му градец. Фирмата беше снабдила полицейското управление и патрулните им коли със софтуер и хардуер, актуализираше непрестанно системите им, като ги използваше за опитно поле на нови технологии.

Този начин беше един от многото, чрез които Томас Шедак се беше вклинил в структурите на обществото, като се стремеше изцяло да го подчини с проекта „Муунхок“. По това време Ломан сглупи и прие щедростта на „Ню Уейв“ като манна небесна. Сега разбра нещата.

От подвижния си компютър Ломан имаше достъп до базата данни в централата на ул. „Якоби“. Можеше да разговаря с дежурния диспечер, който с лекота общуваше с него чрез компютъра, както и чрез полицейската радиовръзка. Освен това можеше удобно да седи в колата и чрез главния компютър да се свърже с транспортния отдел в Сакраменто, за да поръча регистрационни номера. Можеше да се свърже с отдела на затворите в същия град, за да събере информация за някой престъпник, или пък с всеки друг компютър, свързан с електронната мрежа из цялата страна.

Намести кобура си, защото беше седнал върху него.

Натисна клавиатурата под терминалния дисплей и вкара отличителния си знак в системата.

Компютърът прие кода му.

Дисплеят се стабилизира.

Разбира се, ако всички хора по света бяха Нови хора и ако проблемът с регресиралите се разреши, в бъдещето нямаше да има повече престъпления и нужда от полиция. Някои престъпници се раждаха от социалната несправедливост, но в новия свят, който се раждаше, всички хора щяха да са равни, така равни както бяха машините, щяха да преследват едни и същи цели, да имат еднакви желания без стремеж за потискане или конфликти. Повечето престъпници бяха генетично увредени, социопатологичното им поведение беше закодирано в хромозомите им. Ако не беше регресията, проявяваща се при някои от тях, генетично Новите хора щяха да отстранят тези недостатъци. Това беше мечтата на Шедак.

Понякога Ломан Уоткинс се питаше къде е доброволното начало в целия план? Сигурно липсваше, но това не го интересуваше твърде. Понякога новопридобитата му безчувственост направо го плашеше.

Редове от думи започнаха да се появяват на екрана, изреченията се редяха едно по едно със светлозелени букви на по-тъмен фон:

За Ломан Уоткинс

От Шедак

Джек Тъкър не е докладвал от Фостърови.

Никой не отговаря на телефона.

Спешно да се изясни ситуацията.

Очаквам отговор.

Шедак имаше пряк достъп до полицейския компютър от домашния си компютър. Той имаше възможност да оставя съобщения за Уоткинс или за други хора и никой не можеше да ги сбърка.

Екранът избледня.

Ломан Уоткинс освободи ръчната спирачка, включи лоста за смяна на скоростите и даде газ към конюшнята на Фостърови, въпреки че се намираше извън границите на града и извън неговия район. Вече не го интересуваха неща като районни ограничения и правни процедури. Той още беше полицай, тъй като тази роля трябваше да играе, докато целият град преминеше през Промяната. Нито едно от старите правила вече не се отнасяше до него, тъй като се беше превърнал в Нов човек. Такова незачитане на закона би го ужасило само преди два месеца, но сега новото му самочувствие и презрението му към старите норми на поведение бяха основните му чувства. През по-голямата част от времето беше без чувства. Ден след ден, час след час ставаше все по-малко емоционален.

От цялата гама на чувствата изпитваше единствено страх. Това се допускаше от новото ниво на съзнанието му. Изпитваше страх, защото той беше средство за оцеляване, много по-сигурно от любовта, радостта или надеждите.

Ето сега беше просмукан от страх, това бе факт. Страхуваше се от регресиралите. Страхуваше се да не би проектът „Муунхок“ да се разкрие пред останалия свят, да се провали и той да загине заедно с него. Боеше се от единствения си господар Шедак. Понякога, за кратко, се боеше и от себе си, боеше се от Новия свят, който се задаваше.