Дийн Кунц
Полунощ (124)

30.

Вечерта след перипетиите в канала Сам си беше обещал, че ще се научи да приема провалите. Ето че отново го заплашваше провал.

Не можеше да го допусне, не и когато Теса и Криси бяха зависими от него. В най-лошия случай трябваше да се хвърли върху Шедак, преди онзи да натисне спусъка.

Шедак сякаш не разбираше, че е в опасност, беше напълно полудял. Можеше да натисне спусъка всеки момент.

— Ставай! — обърна се той към Сам.

— Моля?

— По дяволите, ставай! Легни на пода или ще те накарам да съжаляваш!

Сам разбра, че Шедак възнамерява да го застреля.

Поколеба се, след това се подчини, защото нямаше какво друго да направи. Пристъпи към откритото място, посочено от Шедак.

— Долу — заповяда безумецът. — Искам да чуя как се подмазваш!

Отпускайки се на едно коляно, Сам бръкна във вътрешния си джоб и измъкна металната пластинка, използвана от него вместо шперц в къщата на Колтрейнови. Хвърли я към прозореца.

Пластината издрънча, като се удари в стола.

Побърканият машинално обърна оръжието си по посока на звука.

С яростен вик Сам се хвърли върху Шедак.