Дийн Кунц
Полунощ (21)

21.

Когато излезе от тъмния гараж, където се беше скрил от глутницата натъпкани с наркотици малолетни, които не знаеше как по друг начин да определи, Сам Букър се озова точно на Оушън Авеню. Отби се в бара „Найтс бридж“ само за да си купи кашон черна бира гинес.

След това в стаята си в мотела седна до малката маса и си наля бира, докато прехвърляше фактите по случая.

На пети септември трима организатори от „Нешънъл Фармуъркс Юниън“ — Жулио Бустаменте, сестра му Мария Бустаменте и годеникът на Мария, Рамон Санчес, пътували на юг в лозарските райони, където разговаряли със собствениците на лозя за приближаващия гроздобер. Те пътували с шевролет комби, почти нов, на четири години. Спрели за вечеря в Муунлайт Къв, в ресторанта на семейство Перес. Били изпили прекалено много коктейли маргарита според свидетелите и по черния път към магистралата не успели да вземат един опасен завой, колата им се преобърнала и се запалила. Никой от тримата не оцелял.

Този разказ би бил достоверен и ФБР нямаше въобще да се намесва, ако не бяха възникнали някои недоразумения. Според официалния доклад на полицейското управление в Муунлайт Къв, колата била управлявана от Джулио Бустаменте, а той никога в живота си не бил карал автомобил. Страдал от кокоша слепота и след мръкване нищо не виждал. Как би шофирал вечер, дори да можеше. Освен това според свидетелите споменати в полицейския доклад, Джулио, Мария и Рамон били пияни, но всеки, който ги бе познавал, казваше, че не обичали да пият, а Мария в живота си изобщо не била пила, била пълна въздържателка.

На семействата Санчес и Бустаменте от Сан Франциско не им беше съобщено за трите смъртни случая до десети септември, пет дни след събитието. Полицейският шеф Ломан Уоткинс беше разяснил, че документите на Джулио, Мария и Рамон били унищожени от пожара и че телата им също били изцяло изгорели. Експертиза за отпечатъци от пръсти била невъзможна.

А нещо за регистрационните номера? Странно, но Ломан не беше ги открил всред останките. И тъй като преценил, че идентифицирането на останките е невъзможно, упълномощил адвоката да попълни смъртните актове, след което ги кремирал.

— Нямаме възможност да поддържаме голяма градска морга, нали разбирате — беше обяснил Уоткинс. — Ние не бихме могли да знаем колко време ще ни е нужно, за да идентифицираме тези трупове. Смятахме ги за пътуващи скитници или незаконно пребиваващи. В този случай никога не бихме успели да разберем кои са те.

„Добре нагласено“ — помисли си горчиво Сам, като се облегна на стол и отпи голяма глътка гинес.

Трима души бяха починали от катастрофа. Бяха регистрирани като жертви на произшествие и бяха кремирани, преди да бъдат уведомени техните роднини, преди намесата на други власти, които да подложат останките на съдебната експертиза. Трябваше да се изясни дали смъртните актове и полицейските отчети са достоверни.

Заподозряха Бустаменте и Санчес в нечиста игра, докато „Нешънъл Фармуъркс Юниън“ бяха убедени в това. Към дванайсети септември президентът на синдиката поиска намесата на ФБР под предлог, че антисиндикални сили били отговорни за тяхната смърт. Обикновено престъпления като убийства попадаха във ФБР само при по-особени обстоятелства.

На двайсет и шести септември, след недопустимо забавяне, екип от шестима агенти на ФБР, трима от тях от научния отдел за разследване, отседнаха в красивия Муунлайт Къв за десетина дни. Те разпитваха полицейски служители, изследваха полицейски и съдебни дела, вземаха показания от свидетели, посетили ресторанта на Перес вечерта на пети септември. Преровиха останките на шевролета на бунището и търсиха и най-дребни улики на местопроизшествието.

Муунлайт Къв нямаше развито земеделие и никой не откликна на призива на „Нешънъл Фармуъркс Юниън“, нито пък някой се развълнува. Нямаше мотиви за убийството на организатори на фермерския съюз.

През цялото време на разследването си агентите от ФБР получаваха пълното и искрено сътрудничество на местната полиция. Ломан Уоткинс и хората му дори стигнаха дотам, че се подложиха на детектора на лъжата, през който всички преминаха без затруднение. Съдебният следовател също беше подложен на теста и се оказа човек с непоклатима честност.

Все пак имаше нещо гнило.

Местните официални лица прекалено настойчиво предлагаха помощта си. Шестимата агенти на ФБР започнаха да се чувстват като обект на присмех и подигравки, щом си обърнеха гърба, с местната полиция общуваха само със суха реплика или повдигане на вежди. Това можеше да се назове маниер на ФБР, който според Сам приличаше на чувството за самосъхранение на всяко живо същество.

Освен това имаше и други смъртни случаи.

Докато разследваха случая Бустаменте — Санчес, агентите прегледаха съдебните и полицейските архиви за последните няколко години, за да се запознаят с обичайната практика в Муунлайт Къв при смъртни случаи и други произшествия. Търсеха да установят със сигурност евентуалното съучастие на полицията. Това, което откриха, беше учудващо и смущаващо. С изключение на забележителната катастрофа на тийнейджър с последен модел додж Муунлайт Къв беше тих като санаториум. Жителите му не бяха обезпокоявани от насилствена смърт, но това беше до двайсет и осми август, седмица преди смъртта на Санчес и Бустаменте, след което съобщения за серии смъртни случаи започнаха да заливат медиите.

В ранното утро на двайсет и осми август четиримата членове на семейство Мейзер бяха първите жертви — Мелинда, Джон и двете им деца Кери и Били. Те бяха загинали в пожар, който според властите бил причинен от Били при игра с кибрит. Четирите тела бяха така изгорели, че успяха да ги разпознаят само по зъболекарските им картони.

Сам изпи първата бутилка гинес и посегна за втора, но се поколеба. Тази вечер имаше още работа. Понякога, когато беше особено потиснат, пиеше, без да усеща какво поглъща, чувството му за мярка се стопяваше и в съзнанието му се появяваха бели петна.

Хванал за успокоение празната бутилка, Сам учудено съпоставяше фактите по случая. Само огън от газ или друго запалително вещество, за които не се споменаваше в докладите, можеше да изпепели всичко, без да има възможност някой да се спаси. Ако малкият беше подпалил в детска игра нещо, нима не би извикал на помощ родителите си, нима не би се спасил поне някой от семейството.

Отново всичко беше като че обмислено. Телата бяха така изгорели от огъня, че аутопсията би била безполезна. Пожарът беше заличил всякакви улики.

По предложение на погребалния агент, собственикът на погребалното бюро „Калан“ и на помощник-съдебния следовател, който точно заради това беше заподозрян, майката на Мелинда Майзер даде съгласие за кремация на тленните останки. Така евентуалните доказателства, неунищожени от пожара, бяха напълно заличени.

— Прилична работа — каза на глас Сам, вдигайки краката си на другия стол. — Изящно свършена работа!

Четири трупа.

След това случаят със семействата Санчес и Бустаменте на пети септември. Друг пожар. Пак спешни кремации.

Седем трупа.

На седми септември двайсетгодишният Джим Армс излиза в морето с десетметровата си лодка „Мери Лиандра“ на утринна разходка и никой повече не го вижда. Макар и опитен мореплавател, макар денят да е бил ясен, а океанът тих, той очевидно е бил погълнат от стихиен прилив, тъй като никакви отломки не бяха изхвърлени на брега.

Осем трупа.

На девети септември, докато рибите са се справяли с тялото на Армс, Паула Паркинс е била разкъсана от пет добермана. Двайсет и девет годишната жена живеела сама, отглеждала и обучавала кучета пазачи в имение от два акра край града. Очевидно един от доберманите се нахвърлил срещу нея, а останалите побеснели, надушвайки кръв. Оглозганите останки на Паула били изпратени в занитен ковчег на семейството й в Денвър.

Кучетата бяха проверени за бяс, застреляни и кремирани.

Девет трупа.

Шест дни след започване на делото Бустаменте-Санчес, на втори октомври, ФБР ексхумира останките на Паула Паркинс от гроба й в Денвър. Аутопсията доказа, че жената наистина е била хапана и драскана от многобройни чудовища.

Сам си припомни най-интересната част от онзи доклад за аутопсията дума по дума:

„…все пак белезите от ухапвания, разкъсвания и особеният начин по който са разкъсани гърдите и половите органи, не са изцяло характерни за нападение на животно. Захапката на зъбите и големината й не отговарят на челюстната характеристика на средния доберман или на други животни, които са известни като кръвожадни и могат успешно да нападнат възрастен човек.“ По-нататък в същия доклад определението на нападателите на Паркинс е „неизвестен вид“.

Как наистина беше загинала Паула Паркинс?

Какъв ужас и агония е изпитала тя?

Кой искаше да припише това на доберманите?

И какви бяха уликите, докъде беше истина и откъде започваше лъжата?

Сам си спомни далечния вик, напомнящ му писъка на койот. Помисли си също за страховитите, задъхани гласове на преследващите го тийнейджъри. Някак всичко си идваше на място. Инстинкт на агент от ФБР.

Неизвестен вид.

Дълбоко обезпокоен, Сам посегна към бирата, но взе празната бутилка, потънал в размишления.

Шест дни след смъртта на Паркър и много време преди ексхумацията на тялото й в Денвър още двама души бяха загинали преждевременно от насилствена смърт в Муунлайт Къв. Стив Хайнц и Лаура Далко — неженени, но живеещи заедно, бяха открити мъртви в къщата им на Айсбери Уей. Хайнц оставил неразбрана, неподписана бележка, след което застрелял Лаура с пушка, докато тя спяла, и после се самоубил.

Докладът на д-р Ян Фицджералд обобщаваше: убийство — самоубийство, край на делото.

По предложение на съдебния следовател семействата Далко и Хайнц се разпоредили за незабавна кремация на зловещите тленни останки.

Единайсет трупа.

„В този град стават дяволски много кремации“ — каза Сам на глас и повъртя в ръцете си празната бутилка от бира.

Повечето хора предпочитаха да виждат покойниците си балсамирани и положени в ковчег, без оглед на състоянието на тялото. В повечето градове само едно на четири-пет погребения ставаше чрез кремация.

Най-накрая в хода на разследването на случая Бустаменте — Санчес екипът на ФБР от Сан Франциско откри, че Дженис Кепшоу е картотекирана като самоубила се с валиум. Обезобразеното й тяло беше изхвърлено от прилива два дни след изчезването й, три дни преди пристигането на агентите, изпратени да разследват смъртта на организаторите от фермерския съюз.

Джулио Бустаменте, Мария Бустаменте, Рамон Санчес, четиримата Мейзерови, Джим Армс, Паула Паркинс, Стивън Хайнц, Лаура Далко, Дженис Кепшоу. Дванайсет трупа за по-малко от месец. Дванайсет пъти повече насилствена смърт през последните двайсет и три месеца.

В град с население от три хиляди души дванайсет случая на зверски причинена смърт бяха твърде много.

Озадачен дори от собствената си реакция към тази главозамайваща верига от събития, главният инспектор Ломан Уоткинс беше казал:

— Да, ужасно нещо! Освен това страшно! Толкова дълго време беше спокойно, че, изглежда, ще се наложи да догонваме статистиките.

В толкова малко градче дванайсет садистични убийства надминаха всякакви прогнози и статистики.

Шестчленният екип на ФБР не откри дори най-малка следа от съучастие на местните власти. Въпреки че разполагаха само с полиграф, който не беше напълно надежден уред за установяване на лъжа, все пак, ако бяха виновни Ломан Уоткинс и подчинените му полицаи, съдебният следовател и неговият асистент, щяха да бъдат засечени, че лъжат.

Все пак…

Дванайсет смъртни случая! Четирима души кремирани от жилищен пожар! Трима изгорели в катастрофирал шевролет. Три самоубийства, две от тях с пушка, едно с валиум. Всички жертви бяха кремирани в погребално бюро „Калан“. Един изчезнал в морето. Тялото не беше намерено. Освен това единствената жертва, предоставена им за аутопсия, изглежда, не беше изпохапана от кучета, както се отбелязваше в доклада на съдебния следовател. Дявол го взел, все пак жертвата е драскана и хапана!

Всичко това даваше на ФБР достатъчно основание да остави делото открито. До девети октомври, четири дни след като екипът на ФБР от Сан Франциско отпътува от Муунлайт Къв, беше взето решение да се изпрати цивилен агент, за да огледа отблизо нещата, тъй като подобни загадъчни случаи могат да се изследват най-пълноценно от човек, който пребивава инкогнито.

Ден след като беше взето това решение — на десети октомври, в отдела на ФБР в Сан Франциско пристигна писмо, което затвърди решението на федералното бюро.

Сам запомни и това писмо:

„Господа,

Разполагам с информация за серия от смъртни случаи в Муунлайт Къв. Имам причини да вярвам, че местните власти участват в конспирация за прикриване на убийства.

Бих предпочел да се свържете с мен лично, тъй като нямам доверие на телефоните. Настоявам за пълна дискретност, тъй като съм инвалид от войната във Виетнам със сериозен физически недостатък и естествено бих искал да се предпазя.“

Подписано от Харолд Г. Талбот. Архивите на американската армия потвърдиха, че Талбот беше наистина осакатен ветеран от Виетнам. Нееднократно е бил награждаван за храброст при битки. Утре Сам дискретно щеше да го посети.

Все още му се пиеше втора бутилка бира. Бирата беше на масата пред него. Той я гледа дълго време.

Гинес, добра мексиканска кухня, актрисата Голди Хоун и непрекъснатият страх от смъртта…

Мексиканската храна беше в стомаха му, но вече беше забравил вкуса й. Голди Хоун живееше някъде в ранчо с Кърт Ръсел, когото за нещастие бе предпочела пред обикновения наглед, лишен от чувство, федерален агент. Той си спомни дванайсетте мъртви и кремирани мъже и жени. Спомни си убийството с пушката и самоубийството. Спомни си наядените от рибите тела и страховито изпохапаната жена.

Всички тези неща го наведоха на болезнени мисли за човешката тленност. Видя образа на жена си, починала от рак, припомни си Скот и телефонния им разговор и най-после си отвори втората бутилка бира.