Дийн Кунц
Полунощ (80)

23.

Малко след единайсет часа, когато Сам тръгваше, Теса го изпрати до задната веранда и затвори вратата, оставяйки Хари и Криси в кухнята. Дърветата в задния двор бяха достатъчно високи, за да ги скрият от любопитни очи.

— Слушай — каза му тя, — не трябва да отиваш сам.

Въздухът беше влажен и студен. Тя потрепери зиморничаво.

— Ако дойда с теб, бих могла да позвъня на звънеца, да отвлека вниманието им, докато ти се промъкнеш през задната врата.

— Не ми се иска да въвличам и теб в това.

— Мога да се грижа за себе си.

— Уверих се, че можеш — отвърна той. — Но аз предпочитам да работя сам.

— Изглежда, всичко правиш сам.

Той се усмихна бегло.

— Пак ли ще започнем да спорим дали животът е чаено парти или ад на земята?

— Това не беше спор. Просто разговаряхме.

— Добре де, както и да е. Но аз преминах към тайния отдел, защото там човек работи самостоятелно. Не искам повече да имам партньори, Теса, защото не искам да ги гледам как умират.

Тя знаеше, че той има предвид не само другите агенти, които са загинали по време на служба с него, а и покойната си съпруга.

— Остани при момичето — нареди Сам. — Погрижи се за нея, ако се случи нещо. Тя и без това прилича на теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя е от тези хора, които знаят да обичат живота. Знаят как истински, дълбоко да го обичат, без значение какво им струва това. Това е рядък и ценен талант.

— Ти също знаеш — прошепна Теса.

— Не. Аз никога не съм знаел.

— По дяволите, всеки се ражда с обич към живота. То си е в теб, Сам. Изгубил си връзката, но пак ще я намериш.

— Просто се погрижи за нея — каза той, обърна се и бързо слезе по стълбите на верандата в дъжда.

— По дяволите, трябва да се върнеш! Нали ми обеща да ми разкажеш какво си видял от другата страна на тунела. Просто се върни!

Сам изчезна сред сребристия дъжд и сивата мъгла.

Докато гледаше след него, Теса си каза, че дори и да не й разкаже за «другата страна», тя щеше да го чака по други причини, едновременно сложни и неочаквани.