Дийн Кунц
Полунощ (126)

32.

„Нещото“, което преди малко беше Ванър, пристъпи към Хари. Басово ръмжеше и бълваше жълтеникава слюнка. Хари стреля два пъти, но не успя да го убие. Раните на чудовището мигновено се затваряха.

Оставаше му само един патрон.

— …нужда, нужда…

Отвратителното същество се надвеси над него. Издутата му глава беше три пъти по-голяма от нормалното. От огромната уста стърчаха зъби на акула. Ванър не се беше задоволил да се превърне в хищник. Искал е да придобие ужасяващ вид.

Когато понечи да го захапе, Хари извади дулото на пистолета от устата си и прошепна:

— Не, дявол да те вземе, не… — и простреля отвратителното „нещо“ в главата. То се изтърколи назад, падна с трясък и остана неподвижно.

Хари неволно бе улучил процесора за данни.

Обзелата го радост беше краткотрайна. Уърти беше привършил своето превъплъщение и сякаш беше изпаднал в транс от труповете в стаята и от възбуждащите вопли, които долитаха отвън. Обърна пламтящите си очи към Хари и в тях проблесна нечовешки глад.

Патроните бяха свършили.