Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sooner or Later, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Елизабет Адлър. Рано или късно

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2002

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-17-0204-Х

История

  1. — Добавяне

Глава 80

— Ти ги уби — каза Ели. — Ти повреди спирачките на колата им.

Бък кимна и се усмихна. Сега тя беше в ръцете му.

— Кой си ти?

— Не знаеш ли? Тогава, позволи да ти се представя. Аз съм Бък Дувийн, твой полубрат.

Умът на Ели блокира от шока. Знаеше, че Рори се е женил два пъти, но не знаеше, че е имал син. Не, дори не знаеше за съществуването на Бък.

— Рори беше и мой баща. Той имаше всичко, а аз нямах нищо. — Бък повдигна рамене. — Когато ги премахнах от пътя си, се надявах да наследя богатството им. А когато отстраня и теб, ще остана единственият наследник. За нещастие, наложи се да чакам повече от двайсет години, за да изпълня плана си.

Ели затвори очи, защото не можеше повече да понася студенината и злобата му. Точно така се беше усмихвал той и онази нощ в библиотеката на имението, когато се беше опитал да убие баба й. На нея й призля, когато разбра, че той най-сетне беше изпълнил целта си.

Изражението на Бък се промени. Той я погледна с копнеж и желание.

— Няма нужда и ти да умираш, Ели. Знаеш, че те обичам. Ще се грижа за теб, ти ще бъдеш моята съвършена принцеса. Можем да си живеем чудесно двамата. Само трябва да кажеш думата.

Тя вдигна поглед към него.

— И каква е думата, Бък?

— „Да“ — каза той тихо.

— Убиец! — Тя като че ли му зашлеви плесница. Мръсната дума излетя бързо като стрела от устата й.

Очите му пробляснаха гневно, той се обърна и прескочи пукнатината, която ги разделяше, със стиснати юмруци и с лице, вкаменено като маска. А Ели разбра, че сама е подписала смъртната си присъда. Замисли се, с отчаяние, за Дан, когото никога вече нямаше да види. Призна пред себе си, макар че той никога нямаше да узнае това, че го обича, че е била глупава, като е работила до изтощение, като е била толкова предана на успеха, че не е допуснала любовта в живота си.

Бък включи двигателя и Ели отвори очи, за да погледне за последен път синьото небе.

Но колата се върна в пътя и те отново потеглиха надолу, прекалено бързо. Вземаха завоите рязко, гумите скърцаха.

Тя не беше мъртва, защото Бък Дувийн имаше друг план за тях двамата.