Елизабет Адлър
Рано или късно (13)

Глава 12

Мая Морис беше най-добрата приятелка на Ели още от колежа. Беше пристигнала във Феникс от източното крайбрежие. Тя беше израснала в Манхатън, прадедите й бяха евреи, беше руса, красива, беше оправна многознайка и винаги намираше отговор за всичко. Устата й почти никога не спираше да говори. А Ели беше пристигнала във Феникс от западното крайбрежие и сякаш се състоеше от разбъркана червена коса и дълги крака, но пък имаше съвършени, изискани маниери. Иначе беше малко тромава в отношенията си с хората, но пък имаше добро сърце. В прекрасните й очи гореше блясъкът на новопридобитата свобода, която предвещаваше единствено проблеми дори за „любител“ на проблемите като Мая. Те се харесаха взаимно една друга начаса. Бяха сродни души.

След две седмици си намериха апартамент извън университетското градче и започнаха да „дават страхотни партита“, както се изразяваше Мая, или, както казваше пък Ели, „да устройват малки соарета“. Което, казано с обикновени думи, означаваше, че всеки носи по бутилка, че по-музикалните от тях свирят на китари и пеят, че от хай-фи уредбата се носи оглушителна рок музика, а всички танцуват диво, необуздано.

Смели и безразсъдни, те си намериха друго „местенце“, този път къща, където шумът нямаше да дразни чак толкова много околните. А и тук всичките им съседи бяха все студенти. Тогава Ели, въодушевена от свободата си, изчезна за няколко часа и смени своя автомобил патфайндър за автомобил харли. Червен, блестящ, току-що боядисан, безупречен.

Мая се люлееше, седнала в старомодната, тапицирана с плат на цветя, люлка на предната веранда, когато Ели се прибра.

— Какво ще кажеш? — запита Ели, още неизключила мотора, за да се похвали с неговото равномерно тихо бръмчене. — Чудесен е, нали?

Мая престана да се люлее. Имаше ужасно главоболие от изпитата предишната нощ текила и не беше в най-доброто си настроение. Но, винаги загрижена за модата, тя веднага влезе в тон.

— Ще се нуждаем от подходящи дрехи.

— Точно така.

Беше страхотно, че всяка от тях знаеше във всеки момент какво точно мисли другата. Ако едната направеше нещо, другата веднага се присъединяваше, без да задава въпроси. Мая седна на задната седалка и потеглиха към града, за да обиколят магазините. След час се появиха, елегантни и грациозни като пантери в кожените си панталони, якета с ресни, ботуши, кожени ръкавици и страхотни каски в черно и сребристо.

— Съвършено — беше коментарът на Мая.

И ето, така те се превърнаха в „дивачките на щата Аризона“, известни с високата скорост, с която караха автомобила, със соаретата си, с прекрасните си дрехи и с любовта си към свободата и скандалното, но не прекалено, поведение.

Общо взето, те се държаха като деца, които досега никога не са се отделяли от дома си, пощурели от новопридобитата си свобода и станали абсолютно неконтролируеми. Защото и двете бяха много умни, успяваха да си вземат изпитите с минимално присъствие на лекциите. И караха така, докато деканът не ги заплаши с изключване и не повика мис Лоти и мистър Морис, които пристигнаха, побеснели от гняв.

Хванаха ги бясно да карат открития автомобил с развети от вятъра дълги коси и да пеят весело и гръмогласно. Ели, със страшно скърцане на спирачките, успя да закове рязко колата точно пред тях.

— Уа, уа, уа! — извика Мая и се надигна от задната седалка. — Какво ще кажеш затова?

— Какво ще кажа за това?! — повтори мрачно баща й от верандата.

Погледът на Мая срещна този на Ели, после двете погледнаха към мис Лоти, царствена, напълно спокойна в елегантния си бежов костюм, и към Майкъл Морис, чиито очи бяха леденостудени и който приличаше на безупречен бизнесмен в костюма си на райета. Двамата стояха на пораздрънканата предна веранда и изглеждаха толкова не на място, колкото небесни ангели на някой президентски банкет.

— Шшшт! — каза тихо Мая и отново погледна Ели.

— Сега вече загазихме — отвърна, също тихо, Ели. — Мислиш ли, че можеш да ги надприказваш, както обикновено правиш с другите?

Мая поклати мрачно глава.

— Нямам никакъв шанс. Какво ще кажеш да опиташ ти?

Ели си пое дълбоко дъх.

— Ще опитам.

Тя изкачи енергично входните стъпала, лъчезарно усмихната.

— Здравей, мис Лоти, много се радвам, че си дошла. Каква изненада! — Спря се несигурно. През целия си живот не беше виждала баба й да я гледа с този поглед, издаващ и болка, и разочарование, и гняв. И никога, никога досега баба й не беше я посрещала, без да я прегърне. Но Ели прегърна баба си и този път, докато Мая гледаше, удивена от смелостта й.

— Господи — прошепна Ели, когато мис Лоти не отвърна на прегръдката й, — проблем ли имаме?

— Дойдох, за да те отведа у дома, Ели — каза студено мис Лоти. — Мистър Морис е съгласен с мен, че няма никакъв смисъл да оставате в колежа, ако няма нищо да научите. Разбира се, деканът също е съгласен с мен.

— Но, бабо…

— Забравяш добрите си маниери, Ели. Моля те, поздрави мистър Морис.

Ели се здрависа с него и му се усмихна колебливо.

— Не ни остава нищо друго, освен да се извиним и на двама ви — каза тя смирено. — Мая е съгласна с мен.

— Разбира се — каза тихо Мая, застанала отзад. — Здравей, татко. Здравейте, мис Лоти. — Тя махна вяло с ръка, без да сваля поглед от Ели, като че ли се надяваше на някакво чудо.

— Бабо? — В очите на Ели блестяха истински сълзи. Тя докосна, все още несигурна, ръката на баби си. — Не бях осъзнала… Искам да кажа, не знаех, че силно съм те ядосала. Съжалявам, наистина.

Мая беше сигурна, че Ели говори искрено, от сърце. И в нейните очи също се появиха сълзи.

— О, по дяволите, татко — каза тя, като също изкачи стъпалата и прегърна несръчно баща си, — та ние искахме само да се позабавляваме малко.

Мистър Морис поклати глава и сведе поглед към красивата си дъщеря.

— Да, мисля, че точно това сте искали — съгласи се той. — Но как е станало така, че сте забравили задълженията си?

После всички отидоха да обядват заедно и мис Лоти и Майкъл Морис бяха решили, че ще дадат на момичетата тримесечен пробен срок. От значение щяха да бъдат също така и получените крайни оценки за семестъра. И напрежението отмина. Те си взеха урок и започнаха да посещават редовно занятията, работеха до късно следобед и дори през нощта в библиотеката и получиха отлични оценки. И тогава, както винаги правеха всичко заедно, те и двете се влюбиха по едно и също време.

Мая се влюби в гостуващ професор от Лондон, който пушеше лула, беше облечен в костюм от туид и носеше карирани чорапи. Ели се влюби в италианец, художник, който беше дошъл в района, за да рисува. Млад, секси и с тялото на микеланджеловия Давид. Любовта им издържа цяла една година — до мига, в който техните любими мъже се върнаха в родните си страни, при любимите си съпруги. Когато узнаха това, момичетата изпаднаха в шок, сърцата им бяха разбити, сълзите им нямаха край.

— Само това може да се очаква от мъжете — каза горчиво Мая. Ели също се беше посъвзела малко. — Мисли за това по този начин — ние отново сме свободни. Ходила ли си в Сан Франциско?

И те потеглиха, в яркочервения харли, през пустинята Аризона към Калифорния, свободни като птички, замаяни от младостта си и чувството за щастие, за тяхното последно лято на безотговорност, преди да започнат последната година в колежа и упоритата работа, която щеше да предшества завършването им.

Оттогава се влюбваха и разлюбваха няколко пъти, но само веднъж — сериозно. Ели срещна Стив Коуен на парти в Сохо, давано от приятелка на Мая. Той беше висок и строен, красив с особена, хищническа красота. Беше интелектуалец. Само за една нощ Ели промени стила си на обличане. Вече не носеше леки, секси рокли, а черни блузи поло и дълги черни поли. Сплиташе косата си на дебела плитка и винаги носеше книга под мишница. Всичко й се струваше ужасно вълнуващо. Той беше много чувствен и тя не можеше да му се насити.

Мая знаеше, че Ели винаги следва сърцето си, че винаги се втурва презглава в онова, което й се предложи, но също така знаеше, че този мъж не заслужава нищо от това. Но не каза нищо и винаги придружаваше Ели, смесваше се с тълпата в Сохо и „се забавляваше“, докато Ели посещаваше кулинарното училище и курс по творческо писане в университета „Колумбия“.

Ели винаги повтаряше, че нюйоркската зима е унищожила плановете й да се омъжи за Стив. Дали това, или фактът, че той беше винаги много зает, защото искаше да направи нова кариера — този път като търговец на предмети на изкуството. Беше негов ред да се промени само за една нощ — той започна да се облича в костюми от Хюго Бос и Калвин Клайн. И без това обаче зимните бури не им позволяваха да се срещат. Както и новият за него, много бурен обществен живот, който той започна да води. Ели беше силно наранена, но, типично за нея, леко понесе всичко. Захвърли черните дълги поли и блузите поло, затвори сърцето си за околните и замина за Париж, за да придобие опит в кулинарното изкуство.

Когато се върна в Калифорния, се обади на Мая. И приятелката й веднага отиде при нея.

— Защо да се примирявам със студа тук, когато при теб слънцето грее през цялото време — каза тя на Ели по телефона. И хвана самолет още на следващия ден. Двете наеха апартамент на Венис бийч и започнаха да преценяват мъжете около себе си, както и възможностите за работа. Решиха за малко да отложат вземането на решение по отношение на бъдещия си начин на живот.

Мая все още не беше сигурна, че е намерила верния отговор, но Ели със сигурност беше. Дали защото парите изведнъж започнаха да не достигат, Ели се нагърби с радост с новите отговорности. С нейния произход, ум и външен вид, тя имаше поне още дузина други възможности за кариера. Но Ели знаеше какво иска. Свое собствено заведение.

Беше й необходима цяла година на упорита работа и пестене, за да постигне това, което вече имаше. Но ето че най-после беше успяла. И Ели нямаше да позволи бизнесът й да западне, дори да трябваше да работи през всичките часове на денонощието. А според Мая точно в това се криеше проблемът.

Когато заведението най-после затвори, тя остана, за да помогне на Ели да разчисти.

— Искаш ли съвет от мен, скъпичката ми? — каза тя, когато свършиха с работата и седяха с чаши плодов сок в ръка пред чинии с хлебчета, намазани с топено сирене пармезан. — Обади му се. Кажи: „Да, мисля, че все пак ще изляза на вечеря с теб.“ — Тя отхапа огромна хапка от сандвича си с пармезан и изрази с поглед удоволствието си от това вкусно нещо. — Казвам ти, много е лесно. И знам, че ще ти хареса също толкова, колкото на мен — този сандвич.

— Искаш ли да се обзаложим? — Ели дъвчеше с мрачно изражение на лицето. Беше толкова уморена, че дори не можеше да мисли за Дан Касиди. — Имам още толкова много работа.

Мая сви рамене — жест, с който се предаде. Знаеше кога е победена.

— Добре, поне опитах. И ще продължавам да опитвам. Ще трябва да те измъкнем от това положение, преди да си забравила, че си жена. Трябва да тръгвам, имам среща с Грег в… — Хвърли поглед на часовника си. — Този момент! — Тя грабна чантата си и се втурна към вратата.

— Кой е Грег? — извика след нея Ели, любопитна да научи за новия любим на приятелката си.

Мая спря с ръка на бравата.

— Грег е писател. Писател, чиито книги се издават. Той ми дава съвети за сюжета. — Тя се усмихна. — Не знам всъщност дали има предвид моя опит за сценарий или своята нова книга. Той е много приятен човек и има приятели, които също са много приятни. Може би ще пожелаеш да се срещнеш с някои от тях — добави тя с нова надежда.

— Лека нощ, Мая. — Ели я избута през вратата. — Ще се видим утре. Забавлявай се.

Усмихваше се, докато носеше чиниите, които бяха използвали, към кухнята. Имаше още работа за вършене и щеше да остане, докато приключи абсолютно всичко.

Беше късно, а Дан мислеше за това, че дори и уютната малка вила с изглед към океана човек може да се чувства много самотен, когато няма с кого да сподели красотата на залеза. Нямаше никого, с когото да сподели шума от разбиването на вълните, да вдишва соления морски въздух или да каже колко добре се чувства, че е оставил зад себе си натовареното улично движение в Ню Йорк и смога, който вечно се носи над Лос Анжелис. Нямаше никой, освен него, който да се наслаждава на романтичната луна, на обсипаното със звезди небе, на сребристата пътека, която пресичаше водата чак до хоризонта.

Той не беше свикнал с лунната светлина и тишината. Беше неспокоен. Липсваха му работата, действието, големият град.

Не че това щеше да бъде успешен заместител на всичко, което му липсваше, но той реши, че първото нещо, което ще направи на сутринта, ще бъде да отиде до местния магазин за домашни любимци и ще си купи куче.