Елизабет Адлър
Рано или късно (45)

Глава 44

Бък не можеше да си намери място. Отново го беше прихванало онова неспокойствие, което го мъчеше в „Хъдсън“, когато изпитваше остра нужда да се махне някъде, да направи нещо. Трябваше да види Ели. Но Ели не беше наблизо.

Той седеше в колата на хълма, близо до къщата й, и пиеше двойно кафе от хартиена чаша. Питаше се неспокойно къде може да е тя, когато две полицейски коли минаха бързо покрай него и завиха в улицата, на която живееше Ели. Нащрек като ловджийско куче в акция, той продължи да ги наблюдава в огледалото за обратно виждане.

След минута покрай него мина черен автомобил краун виктория и паркира до другите коли пред къщата на Ели. Излязоха двама цивилни детективи и се присъединиха към другите четирима униформени служители на полицията.

Бък запали цигара Кемъл, излезе от колата и тръгна спокойно, без да бърза, по улицата. Те не почукаха на вратата, просто я отвориха и влязоха. Той вдигна изненадано вежди. Те се готвеха да претърсят къщата й!

Стъпка цигарата, върна се бързо в колата си и подкара бързо надолу по хълма, към Мейн стрийт.

Беше събота, горещ, подходящ за плаж, ден и по булеварда вървяха безразборно много красиви младежи, запътили се към океана. Той започна да натиска раздразнено клаксона, за да се отстранят от пътя му, и подкара възможно най-бързо към заведението й. Нямаше свободно място за паркиране, но и нямаше нужда да спира, защото знакът „Затворено“ се виждаше на стъклената врата.

Къде, по дяволите, е тя? Не беше в апартамента на Мая, защото и Мая не беше там. Сигурно са някъде заедно. Мая сигурно се опитва да я утеши за загубата й.

Подкара безцелно по посока на „Марина дел Рей“, а в ума му се въртяха мисли за Дан Касиди. Трябваше да знае кой е той, къде живее. Интуицията му подсказваше, че Ели е с него, и гневът разяждаше стомаха му като киселина. Като видя магазин за алкохолни напитки, той бързо сви към паркинга, спря и си купи три бутилки Джим Бийм.

Вече отново на магистралата, той се отправи към булевард Сънсет и реши, че ще убие Касиди, без съмнение ще го убие, ако застане на пътя му.

В апартамента, в който живееше, завесите никога не бяха дръпвани, за да открият прозорците. Той включи осветлението и телевизора и намери местната станция, по която тъкмо предаваха новините. Закрачи като хищник, хванат в клетка, из тясното пространство и започна да пие бърбън направо от бутилката, като изтриваше устата си с опакото на дланта си, без да откъсва поглед от телевизионния екран.

Предаваха прогнозата за времето и мъжът тъкмо обясняваше какъв превъзходен ден ще бъде утрешният, като се изключи малко по-високата влажност на въздуха. „Ще бъде добре, ако успеете да се порадвате на топлите слънчеви лъчи, говореше той. Но внимавайте, защото лесно можете да изгорите.“

Бък отново надигна бутилката към устата си. По дяволите! Защо просто не продължат да излъчват новини, да му кажат какво става с мис Лоти и Ели. Той съблече ризата си и я захвърли на пода. Изрита обувките от краката си, после събу панталоните си. Само за секунди се съблече гол и закрачи отново из стаята, стиснал бутилката в ръка.

Къде, по дяволите, беше тя?!