Елизабет Адлър
Рано или късно (69)

Глава 68

Детектив Майк Фарел от отдела в Санта Моника не притежаваше чувство за хумор. Беше методичен човек, който вярваше, че всеки въпрос има своя логичен отговор, ако си достатъчно умен да го откриеш. Имаше оредяла тъмна коса и восъчна кожа, която говореше за прекалено много понички и безсънни нощи.

— В Калифорния всеки ден изчезват хора — каза той, като въртеше и въртеше, безкрайно, химикала в дебелите си пръсти.

Дан кимна.

— Но на колко от тях са убили бабата само преди няколко седмици?

Фарел поизправи гръб, а върхът на химикала сега сочеше към книжата, върху които работеше.

— Вие излизате ли с нея?

— Виждаме се от време на време. Но Ели работи много упорито, тя е в заведението шест нощи в седмицата.

— Значи вие я виждате на седмата — деня, в който Господ е заръчал хората да почиват.

С голямо усилие, Дан успя да сдържи нрава си.

— Виждаме се в понеделник.

Фарел си записа информацията на листа.

— Тя излиза ли с някого другиго? Може би вие не знаете?

— Не.

Фарел се усмихна.

— Така казват всички.

— Исусе Христе, човече! — Дан удари гневно с юмруци по масата, която ги делеше — Една жена е изчезнала. Баба й беше убита преди три седмици. Това не е просто поредният човек, който изчезва.

Фарел отблъсна стола си назад и най-спокойно го изгледа.

— Замисляли ли сте се над следния сценарий? — каза той тихо, с обичайния за южняците провлечен говор. — Може би смъртта на бабата, последвана от упоритата работа и отговорността, са й дошли прекалено много? Може би не е устояла и е решила да избяга далеч от всичко това? Понякога се случва, знаете.

Дан си помисли за това, колко силна беше Ели, как чувството й за отговорност и себеуважение подхранваше амбицията й, която пък й помагаше да понася дългите и трудни дни на упорита работа. Спомни си как бързаше да се върне на работа, когато можеше да си почива още в ранчото му.

— Тя не е човек, който бяга нито от проблемите, нито от отговорността.

Фарел кимна доволен.

— Тогава, по-добре да я търсим.