Елизабет Адлър
Рано или късно (38)

Глава 37

Мая стана рано сутринта. Имаше упражнения по йога в осем и трийсет. Прозина се и се протегна като гъвкава котка, включи телевизора и отиде в банята да вземе душ.

„Лос Анжелис днес. Ето и местните новини. Добре известна в Санта Барбара жена била намерена мъртва в дома си снощи. Жената била убита зверски, както и икономката й и кучето. Осемдесет и шест годишната Шарлот Периш…“

Мая се завъртя рязко и втренчи поглед в телевизора.

„… както и Мария Новалес, на възраст седемдесет години, били намерени от внучката на Шарлот Периш. От полицията не искат да ни разкажат подробности по случая, все още. Мисис Периш от десетилетия е водеща фигура в обществения живот, а домът й беше известен с разкошните си градини. Полицията е разпитала внучката и Ели Периш снощи, но не е стигнала до определени изводи в момента…“

Челюстта на Мая увисна от удивление, а очите й щяха да изхвръкнат от орбитите. Цяла минута беше като парализирана, после, със силно биещо сърце, тя се втурна към телефона.

В дома на Ели никой не отговори. Разбира се, че там нямаше никого, нали тя беше в Санта Барбара. Но къде? Сигурно не в къщата имение на баба си. С треперещи пръсти тя вече набираше номера на ранчото „Бягащите коне“.

„О, Господи, бедната Ели, бедната мис Лоти, Мария… О, Господи, о, Господи…“ — тези думи се въртяха безкрайно в мозъка й.

— Si!? Домът на сеньор Касиди. — На телефона отговори Флорита.

— Ели там ли е? — Мая неспокойно барабанеше с пръсти по масата.

— Momento.

Мая я чу да се отдалечава и да вика Дан.

— На телефона Дан Касиди.

Тя въздъхна от облекчение.

— Тук е Мая Морис, приятелката на Ели. Чух новините по телевизията, не можах да се свържа с нея в дома й, а толкова много се страхувам…

— Всичко е наред, Мая, тя е тук. Снощи я доведох у дома.

— О, слава Богу, благодаря ти. — Тя отново въздъхна от облекчение. — Добре ли е? Не, това е глупав въпрос, как въобще е възможно да бъде добре? Трябва да я видя, ще тръгна веднага… Кажи ми какво бих могла да направя за нея? — Тя бърбореше като полудяла, като че ли не можеше да подреди мислите си и изреченията излизаха непоследователно от устата й. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че Ели изпитва болка и тя трябва да бъде с нея.

— Тя спи, Мая. Ще й бъде много трудно да преживее спомена за смъртта на баба си, защото видя трупа й.

Мая изтри сълзите си с опакото на дланта си.

— О, бедната, скъпата мис Лоти…

— Мисля, че Ели би искала да се преоблече. Ако можеш да й донесеш чисти дрехи…

— Разбира се. — Мая имаше ключ за къщата на Ели, а Ели имаше ключ за нейния апартамент. За всеки случай или за спешни случаи, както казваха те, но до този момент такива нямаше.

Дан й обясни как да стигне до ранчото, после каза:

— Сега ще тръгнем към Санта Барбара. От полицията искат да говорят с Ели. Но вероятно ще се върнем, преди ти да дойдеш.

— Ще дойда, колкото мога по-бързо — Тя се поколеба. — Дан?

— Да?

— Кажи й, че я обичам. Ще й кажеш ли?

— Разбира се.

Гласът му беше спокоен и тя благодари на Бога, че го има Дан Касиди. Остави слушалката и побърза да се приготви за излизане. С него поне Ели беше в безопасност.