Елизабет Адлър
Рано или късно (78)

Глава 77

— Трябва да се храниш, трябва и да спиш. — Пятовски седеше срещу Дан в бара на хотела. Пиеха коктейли, а от телевизора се носеше силната врява на поредния баскетболен мач. Брадата на Дан беше станала половин сантиметър, а косата му беше толкова чорлава, колкото може да бъде коса, през която прокарвате длани на всеки пет секунди. — Поне вземи душ. — Той въздъхна. — И си купи чиста риза.

Дан прокара длани през косата си още веднъж и се сви уморено на столчето.

— Не мога да понасям бездействието. Мога да мисля само за нея и за нищо друго. Чувам гласа й. Когато затворя очи, виждам нея. Тя ми се усмихва… Господи! — Той се втренчи мрачно пред себе си.

Баскетболният мач свърши и започнаха новините. Лицето на Бък Дувийн се появи на екрана.

„Заподозрян в отвличането на Ели Периш Дувийн“, каза водещият напълно сериозно. Дан знаеше колко много Ели мразеше публичността. Той скърбеше мълчаливо, като че ли тя вече беше мъртва. После си спомни думите, които Тери беше казал на Мая: „Още нищо не е свършено.“ Все още имаше надежда.

— Ти си напълно съсипан. — Пятовски довърши питието си, изправи се и подръпна панталоните си нагоре. — Хайде.

— Къде отиваме?

— Да хапнем по един бургер и да решим каква ще бъде следващата ни стъпка.

Думите му звучаха наистина позитивно, само дето Пятовски нямаше никаква представа какво биха могли да предприемат.

Дан дъвчеше бургера, без да усеща въобще вкуса му, втренчил празен поглед в чинията си. Отпи от пепсито си, после вдигна поглед към Пятовски, който го гледаше.

— Благодаря.

— Няма за какво. Е? Къде мислиш, че може да я е завел?

Дан смръщи вежди.

— Сигурно има някое специално място, място, което означава нещо за него…

Клетъчният телефон звънна и той побързала отговори. Беше Фарел.

— Просто исках да ви дам последната информация. Проследихме данните за майката на Дувийн. Била е убита, докато той е бил още в колежа. Удушена. На челото й имало издълбан кръст. Наследил е всичко, което тя притежавала, но то било малко. След продажбата на къщата — около сто хиляди. Въобще не е бил заподозрян и случаят е още отворен.