Елизабет Адлър
Рано или късно (77)

Глава 76

Заведението на Ели беше затворено не защото Чен беше напуснал, а защото Ели не беше там. Никой нямаше настроение за работа. Тревожеха се за нея.

Фарел беше събрал персонала още веднъж. Те седяха около масата с чаши кафе пред себе си, макар никой да не искаше да пие. Снимката на Бък Дувийн минаваше от ръка на ръка и всички се опитваха да си спомнят дали не са го виждали. Чен, Тери и момчето не знаеха нищо. Те рядко виждаха клиентите, но Джейк се кълнеше, че би си спомнил.

— Винаги забелязвам лицата им — добави той.

Мая изучаваше внимателно снимката, като с цялото си сърце искаше да може да каже да, аз го познавам. Но не го познаваше.

— Имаше един мъж, който дойде един или два пъти. Въртеше се около Ели. Но не изглеждаше така.

Дан наостри слух.

— А как изглеждаше?

Мая смръщи вежди, защото искаше да го опише възможно най-точно и пълно.

— Беше много висок, с добър външен вид, но малко странен. Имаше много бледа кожа… И тъмна коса и мустаци. Винаги носеше тъмни очила с метални рамки. Не го харесвах и казах на Ели да стои далеч от него.

— Тя познаваше ли го?

— О, да, каза, че го е срещала в „Билтмор“. Засмя се и отвърна, че той е просто много самотен и това е всичко. Но аз все си мислех, че в него има нещо странно. Беше прекалено самоуверен за самотен човек и все се навърташе наоколо…

Дан тикна снимката под носа й.

— Представи си мустаци на това лице, Мая. Прибави тъмните очила и боядисаната в тъмно коса. И кажи близо ли сме до истината?

Мая отново втренчи поглед в образа на мъжа. После кимна.

— Името му е Ед Дженсън.

Дан отметна глава назад и затвори очи.

— Това е нашият човек — каза той с твърд като стомана глас. — Готов съм да заложа живота си.

Управителят на „Билтмор“ не беше свикнал да бъде разпитван от полицията, но когато чу, че става въпрос за Лоти Периш и Ели, омекна. След няколко минути Фарел разполагаше с телефона и адреса в Маями.

— Винаги плащал на хотела в брой — каза той, докато набираше номера в Маями. — Никакви кредитни карти.

Мая кимна и изтри сълзите си с книжна носна кърпичка.

— Същото правеше и тук, в заведението. Плащаше в брой. И оставяше щедър бакшиш. — Тя потрепери. — Имаше най-студените очи на света. — Като се сети, че Ели е в ръцете му, тя отново заплака.

Тери й наля още малко кафе.

— Хайде, скъпа, пийни още малко топло кафе — прошепна той, за да я успокои и окуражи. — Нали знаеш, още нищо не е свършено.

Хората от Маями отказваха да дадат каквато и да било информация, с което много затрудняваха Фарел.

— Откъде да знам кой сте? — питаше младата жена от другия край на линията.

Със зачервено от яд лице, той отговори:

— Ще узнаете само след минути, когато при вас дойдат полицейски коли и униформени полицаи. Може би тогава ще ми дадете нужната информация.

Тръшна слушалката и грабна една поничка от кутията, която някой беше донесъл. Задъвка я ядосано.

— Добре, момчета — каза с пълна уста. — Благодаря ви за помощта. Можете да си вървите у дома. — Погледна Мая със съчувствие. — Благодаря и на теб, мила — добави той. Беше добросърдечен човек по природа.

— Трябваше по-рано да се сетя за него — осъзна се Мая, завладяна сега от паника, която беше изместила мъката. — Трябваше да се сетя.

Дан сви рамене — жест, с който отхвърли самообвиненията й.

— Аз също съм го виждал и не направих връзката. Той беше човек, който вдъхва уважение и доверие, добре облечен, приятен.

— Добър актьор — каза Джейк.

— Социопат — поправи го Пятовски.

Те взеха нещата си и излязоха тихо през вратата. Дан хвана Мая за ръката.

— Ще ти се обадя веднага щом узная нещо.

Тя го погледна мрачно. Красотата й беше изчезнала, стопена от мъката. Тя приличаше на дете, чиито сълзи са засъхнали по бузите и му придават мърляв вид. Кимна в знак на благодарност.

— Ще си стоя вкъщи и ще чакам.

Пятовски не искаше да стои на заден план и да остави Фарел да свърши работата, но беше на чужд терен. Той и Дан изпиха по още една чаша от рядкото и блудкаво полицейско кафе. Просто нямаха какво да правят, докато не им се обадят от Маями.

Информацията се изписа на компютърния екран: „Джейсън Пропърти Дивелъпмънт Къмпъни“ не съществуваше, бизнес адресът беше просто за удобство, а чековете биваха издавани на името на Ед Дженсън. Неговата банка беше клонът на Първа Национална Банка в Санта Моника.

След няколко минути, след бързо консултиране с ФБР, те разполагаха с информацията от банката, че сметката на Ед Дженсън им е прехвърлена от клона на Американската Банка на Мадисън Авеню от сметката на Бък Дувийн. Имаха също така номера на социалната осигуровка на Ед Дженсън. Фарел провери. Беше фалшив.

Той се облегна назад и отново започна да си играе с химикала.

— Сега остава само да го намерим — каза той с усмивка.